данъчно третиране на финансов лизинг от ЕС, изплатени доходи от лихви и технически услуги на чуждестранно юридически лица

3_6010/16.12.2008г.
ЗКПО, чл. 12, ал. 5, т. 1 и т. 4;
ЗКПО, чл. 13;
ЗКПО, чл. 195, ал. 1 и ал. 2;
ЗКПО, чл. 202, ал. 2, т. 1;
ДОПК, чл. 135, ал. 2;
ДОПК, чл. 136;
ДОПК, чл. 137;
ДОПК, чл. 138;
ДОПК, чл. 139;
ДОПК, чл. 140;
ДОПК, чл. 141;
ДОПК, чл. 142
Относно: данъчно третиране на финансов лизинг от ЕС, изплатени доходи от лихви и технически услуги на чуждестранно юридически лица
Според запитването дружество „Д” ЕООД има сключен договор за финансов лизинг на машина с чуждестранно юридическо лице от Италия, в който е уговорено прехвърляне на собствеността. Лизинговите вноски са анюитетни и се изплащат периодично, след получаване на фактура от фирмата лизингодател. Освентова дружеството има сключени договори за извършване на консултации по проектиране на дограми и осигуряване на персонал за монтаж на машини от чуждестранни юридически лица също от Италия. Уточнява се, че италианските юридически лица нямат място на стопанска дейност в страната, т.е не са местни лица за България. Във връзка с така описаната фактическа обстановка се поставят следните въпроси:
1. Дължи ли се данък по реда на чл.12, ал.5, т.1 във вр. с чл.195, ал.1 от ЗКПО върху сумата на лихвата, съдържаща се във вноската по финансовия лизинг, която дружеството начислява и изплаща на лизингодателя от Италия? Редно ли е в този случай да се приложи чл.13 от ЗКПО, като се има предвид съдържанието на чл.9 от СИДДО между Република Италия и Република България?
2. Дължи ли се данък по реда на чл.12, ал.5, т.4 във връзка с чл.195 от ЗКПО за оказаните технически услуги по монтаж на машинитеи консултации от италианските юридически лица и следва ли „Д” ЕООД да удържа и внася като платец на дохода този данък при изплащане на сумите на чуждестраннитедружества?
3. Коя разпоредба от ЗДДС третирадоставката по договора за финансов лизинг – правилно ли е финансовия лизинг с уговорена опция за прехвърляне на собствеността да се счита за услуга по реда на чл.21, ал.3, б „д” от закона или не?
4. Как „Д” ЕООД да докаже, че лизингодателят от Италия е избралдоставката по договарянето и отпускането на кредит при условията на финансов лизинг да е освободена или съответно облагаема доставка след като месечните лизингови вноски са анюитетни – съдържат главница и лихва и фактурата е без ДДС?
5. Как следва да се документира тази доставка – с протокол по чл.117 или друг документ, като се начисли ДДС само върху главницата или върху цялата анюитетна вноска?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО, обн. ДВ, бр.105 от 22 декември 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 69 от 05.08.2008г.) и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК, обн. ДВ, бр.105 от 29 декември 2005г., посл. изм. ДВ, бр.98 от 14.11.2008 г.) изразяваме следното становище:
1. По ЗКПО
За целите на ЗКПО понятията „лихва” и “възнаграждения за технически услуги“ са дефинирани в§ 1 от ДР на ЗКПО. Съгласно т.7 цитираната законова норма “лихва е доходът от всякакъв вид вземания за дълг, независимо от това дали е гарантиран с ипотека или с клауза за участие в печалбата на длъжника, включително лихвите по депозити в банки и доходите (премиите) от бонове и облигации. За целите на част трета не се смятат за лихви доходите, които представляват дивидент, наказателните лихви за закъснели плащания и неустойките.” На основание § 1, т.9 от ДР на ЗКПО “възнаграждения за технически услуги“ са плащанията с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице.
Предвид чл.12, ал.5, т.1 и т.4 от ЗКПО доходите от лихви, в това число лихви, съдържащи се във вноските по финансов лизинг и възнагражденията за технически услуги, начислени от местни юридически лица на чуждестранни юридически лица са доходи от източник в страната. На основание чл.195, ал.1 от ЗКПО, доходите от източник в страната, посочени в чл.12, ал.2, 3, 5 и 8 от същия закон, на чуждестранни юридически лица, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен. В съответствие с чл.195, ал.2 от ЗКПО данъкът по чл.195, ал.1 от същия закон се удържа от местните юридически лица, които начисляват доходите на чуждестранните юридически лица, с изключение на доходите по чл.12, ал.3 и 8 от ЗКПО.
В случаите, когато притежателят на дохода е местно лице на държава, с която Република България има влязла в сила Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО), платците на доходи, удържащи данъка при източника по чл.195 от ЗКПО, внасят дължимите данъци в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца на начисляване на дохода (чл.202, ал.2, т.1 от ЗКПО).
На основание чл.13 от ЗКПО когато в международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответния международен договор.
В Раздел трети на Глава шестнадесета от ДОПК е регламентирана процедурата за прилагане на спогодбите за избягване на международното двойно данъчно облагане на доходите и имуществото по отношение на чуждестранни лица. Съгласно чл.135, ал.2 от ДОПК СИДДО се прилагат след удостоверяване на основанията за това. Предвид нормата на чл.136 от ДОПК след възникване на данъчно задължение за доход от източник в страната чуждестранното лице удостоверява пред органа по приходите, че:
1. е местно лице на другата държава по смисъла на съответната СИДДО;
2. е притежател на дохода от източник в Република България;
3. не притежава място на стопанска дейност или определена база на територията на Република България, с които съответният доход е действително свързан;
4. са изпълнени особените изисквания за прилагане на СИДДО или отделни нейни разпоредби по отношение на определени в самата СИДДО лица, когато такива особени изисквания се съдържат в съответната СИДДО.
Гореизброените основания се удостоверяват по реда и начина предвиден в чл.137, ал.1-4 от ДОПК, като се посочват в искане по образец, утвърден от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.
Обстоятелството, че получателят на дохода е местно лице на другата държава по смисъла на съответната СИДДО се удостоверява от чуждестранната данъчна администрация в искането по чл.137, ал.1 от ДОПК или съобразно обичайната й практика. Обстоятелствата по чл.136, т. 2 и 3 се декларират от чуждестранното лице. Обстоятелствата по чл.136, т.4 се удостоверяват с официални документи, включително извлечения от публични регистри. Когато такива документи не се издават, допустими са и други писмени доказателства. Тези обстоятелства не могат да се удостоверяват с декларации.
Освен това чл.138, ал.1 от ДОПК изисква към искането по чл.137, ал.1 да се приложат и писмени доказателства относно вида, основанието за реализиране и размера на съответния доход. Когато правото за получаване на конкретния доход произтича от договорно правоотношение, предвид чл.138, ал.2, т.1 от ДОПК доказателства могат да бъдат – писмен договор, а ако няма такъв – доказателства за наличието на договорно правоотношение между платеца на дохода и чуждестранното лице. Едновременно с това чл.138, ал.3 от ДОПК дава възможност към искането да се представят освен посочените в ал.2 на същата разпоредба и всякакви други писмени доказателства, които биха послужили за изясняване и установяване на основанията за прилагане на съответната СИДДО и на вида, размера и основанието за реализиране на съответния доход.
Искането по чл.137, ал.1 от ДОПК и приложените към него документи се подават в териториалната дирекция по регистрацията на платеца на дохода – в случая ТД на НАП – Видин (чл.139, ал.1 от ДОПК).
Когато доходът се реализира въз основа на договори с продължително действие или се реализира от едно и също лице на еднакво основание съгласно чл.140, ал.1 от ДОПК, искане за прилагане на СИДДО се подава еднократно. За всяка промяна на обстоятелствата по чл.136 и 138 от ДОПК чуждестранното лице е задължено на основание чл.140, ал.3 от ДОПК да уведоми териториалната дирекция в 30-дневен срок от настъпването на промяната.
На основание чл.141, ал.1 от ДОПК органите по приходите осъществяват контрол по прилагането на СИДДО, като извършват проверка или ревизия. Когато се извършва проверка, становище за наличие или липса на основания за прилагане на СИДДО се издава на чуждестранното лице в 60-дневен срок от подаване на искането по чл.137, ал.1 от кодекса. Копие от становището се изпраща и на платеца на дохода.
Когато чуждестранното лице не е изпълнило изискванията на чл.136-138 от ДОПК и не е отстранило непълнотите в 15-дневен срок от датата на поискване от органа по приходите, в съответствие с нормата на чл.141, ал.2 от ДОПК органите по приходите издават становище за липса на основания за прилагане на СИДДО. Непроизнасянето в 60-дневния срок от подаване на искането се смята за становище за наличие на основания за прилагане на СИДДО.
Изискванията за прилагане на СИДДО се смятат за изпълнени от момента на издаване на становището или от момента на непроизнасянето в 60-дневния срок. Когато във връзка с подадено искане по чл.137, ал.1 от ДОПК се извършва ревизия, в хода на която се установи, че са налице основания за прилагане на СИДДО, изискванията на чл.135, ал.2 от ДОПК се смятат за изпълнени към момента на подаване на искането (чл.141, ал.3 от ДОПК).
В изпълнение на чл.142, ал.1-3 от ДОПК когато платец начислява на чуждестранно лице доходи от източник в страната с общ размер до 100 000 лв. годишно, обстоятелствата по чл.136 от ДОПК се удостоверяват пред платеца на дохода, като искане по чл.137, ал.1 от ДОПК не се подава. В тези случаи, когато общият размер на реализираните доходи надвиши 100 000 лв. в рамките на данъчната година, основанията за прилагане на СИДДО по отношение на общия размер на доходите се удостоверяват по реда на чл.137 – 139 от ДОПК. След внасяне на данък основанията за прилагане на СИДДО по отношение на вече обложения доход се доказват по реда на чл. 129 от ДОПК.
Видно от изложеното до тук, за да се изрази становище за наличие или липса на основание за прилагане на СИДДО е необходима обективна преценка на редица факти и обстоятелства, подлежащи на удостоверяване по описания по-горе ред. Не е възможно без наличие на съответните доказателства да се прецени налице ли са действително основания за необлагане с данък при източника на доходи, изплатени на чуждестранно лице. Следователно, за да се приложи СИДДО следва да са налице условията по чл.141, ал.1-3 от ДОПК или дружеството да разполага с доказателства за наличие на обстоятелствата по чл.136 от ДОПК в случаите по чл.142 от същия кодекс.
Следва да се има предвид, че независимо от становището по чл.141, ал.1 от ДОПК и в случаите по чл.142 от същия кодекс законосъобразното прилагане на СИДДО подлежи на последващ контрол при извършване на ревизия, ако не е обжалвано самостоятелно (чл.141, ал.6 от ДОПК).
2. По ЗДДС
Запитването в частта относно данъчното третиране по ЗДДС и препратено по компетентност до Дирекция „ДОМ” при ЦУ на НАП с писмо изх………..

Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Запитването. В този случай, съгласно разпоредбата на чл.29, ал.3 от Наредба № Н-18/2006 г., фискалното устройство следва

Физическо лице е регистриран земеделски производител. Заедно със съпругът си, също регистриран като земеделски производител отглеждат и реализират готова земеделска продукция на стоково тържище в

Прочети »