Данъчно третиране на импулсно използване на асансьор

3_723/24.03.2015 г.
ЗКПО, чл.2, ал. 1, т. 1;
ЗКПО, чл.2, ал. 2;
ЗКПО, чл.3;
ЗКПО, чл.20;
ЗДДС, чл.118, ал.1;
ЗДДС, чл.118, ал.4;
Наредба № Н-18/2006г., чл. 3, ал. 1;
Относно: Данъчно третиране на импулсно използване на асансьор
Според изложеното в запитването на асансьора в жилищен блок е монтирано устройство, отчитащо импулси при използването му. За да се задейства асансьорът е необходимо валиден чип да се доближи до четеца, като по този начин се позволява работа с асансьора за определен период от време. Ползватели на асансьора са живущите в блока /собственици, наематели, ползватели на апартаменти и други посетители/. Електронните чипове се зареждат /продават/ от касиера или домоуправителя на блока срещу заплащане. При всяко еднократно използване заредената в чипа сума намалява.
Във връзка с горното се поставят следните въпроси:
1.Дейността търговска ли е по смисъла на Търговския закон /ТЗ/?
2.Следва ли продажбата на импулси да се отчита с ЕКАФП?
3. От извършената продажба на чипове следва ли да се формира данъчен финансов резултат, който да се облага по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗКПО (обн. ДВ, бр.105 от 22 декември 2006 г., посл. изм. ДВ. бр.22 от 24 март 2015г.), Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, обн. ДВ бр.106 от 27 декември 2006г., посл. изм. ДВ. бр.14 от 20 Февруари 2015г.) и Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС, обн. ДВ, бр.63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр.107 от 2014г.) изразяваме следното принципно становище:
Системите за контрол и заключване на асансьори с предплатени импулси и отчет за ползване от потребителите решават проблемите с неоторизираното ползване на асансьора и отказ за заплащане на услугата. Идеята на този тип системи е всеки потребител да заплаща само за реално използвания от него асансьор.
За ползването на асансьора е необходимо на всеки потребител да се зададе определен брой бъдещи (предстоящи) ползвания на асансьора, които той заплаща предварително по определена тарифа. При всяко подаване на ключ към електронния четец автоматично се намалява закупеният от него кредит. При изчерпването му потребителският ключ автоматично се забранява от системата и той повече не може да ползва асансьора. В този случай ползвателят може да си закупи нови импулси или да не ползва асансьора за известен период от време, докато отново „зареди” своя кредит. В системата има вградени броячи за всеки потребител, които отчитат реалното ползване на асансьора. Тези броячи не могат да бъдат нулирани и могат да се ползват за отчет пред общото събрание на входа или за заплащане на използвания асансьора за изминал период от време, за всеки потребител поотделно. Записът и изтриването на потребителски ключове, зареждането на кредити, програмирането на системата и обработката на информацията се извършва чрез компютър, посредством кабел за данни и специализиран софтуер.
С оглед квалифициране на дейността и нейното третиране по ЗКПО е необходимо да се има предвид следното:
Съгласно чл.9 от Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/ съществуват две форми на управление на етажната собственост: общо събрание и сдружение на собствениците.
Ако етажната собственост се управлява чрез общо събрание на собствениците, тогава органи на управление са общото събрание и управителен съвет /управител/. Управителният съвет/управителят на етажната собственост организира изпълнениетона решенията на общото събрание и представлява етажната собственост в отношенията й с правните субекти. Управителният съвет, съответно управителят обаче нямат качеството на страна /субект/ в административното производство по Данъчно осигурителния процесуален кодекс. Общото събрание на собствениците не е юридическо лице по смисъла на Търговския закон. Също така от разпоредбите на ЗУЕС не може да се счете, че общото събрание на собствениците представлява неперсонифицирано дружество. Предвид разпоредбите на чл.2, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗКПО във връзка с чл. 3 от същия закон се налага изводът, че общото събрание на собствениците не се явява данъчно задължено лице по реда на този закон.
Ако етажната собственост се управлява от сдружение следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗУЕС сдружението на собствениците е юридическо лице, което не е търговец, но подлежи на регистрация в Регистър Булстат по силата на чл.3, ал.1, т.1 от Закона за регистър Булстат. Облагането на печалбата на местните юридически лица, които не са търговци, от сделки по чл.1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество е регламентирано в ЗКПО. Изброяването на сделките в чл. 1, ал. 1 от ТЗ не е изчерпателно, особено по отношение на услугите, визирани в т. 13 на същата разпоредба. Без да абсолютизира изискването да се извършва дейност в разновидностите, посочени в цитираната правна норма, ТЗ отказва качеството на търговец единствено в строго определени случаи /чл. 2 от ТЗ/ и то по отношение на физически лица.
В тази връзка, за да се определи една дейност, осъществявана от юридическо лице с нестопанска цел като търговска /стопанска, тя следва да отговаря на следните критерии:
1. дейността да се извършва по занятие, да е източник на постоянен, регулярен доход и дейността да се осъществява с цел печалба /не е необходимо печалбата фактически да е реализирана/ или дейността да се осъществява в частен интерес на юридическото лице;
2. цените на предоставените услуги или стоки да се формират на пазарен принцип.
Във връзка с изложеното, при извършване на сделки по реда на чл. 1 от ТЗ печалбите от тези сделки ще подлежат на облагане с корпоративен данък по реда на част втора от ЗКПО само ако дейността отговаря на посочените по- горе критерии. Размерът на данъка е 10 на сто съгласно чл. 20 от ЗКПО.
По отношение отчитането с ЕКАФП на зареждането (продажбата) на импулси:
Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.
На основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18 на Министерството на финансите от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ урежда, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ) или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД), освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
За целите на Наредба № Н-18/2006 г. на МФ се прилага §1, т.41 от ДР на ЗДДС, където е дефинирано понятието “търговски обект“. По смисъла на тази правна норма “търговски обект“ е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо, че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.
От цитираната нормативна уредба eвидно, че на регистриране и отчитане подлежат продажбите на стоки или услуги във или от търговски обект. Ползването наасансьора от живущите в блока и други посетители, при което се отчита импулс на определена стойност не може да бъде квалифицирано като продажба на услуга от търговски обект, с оглед на което същата не подлежи на отчитане чрез ФУ. В случая електронният чип е предназначен да гарантира заплащане на разноските за асансьора, поради което зареждането с импулси от домоуправителя или касиера и предоставянето на ползвателите не може да се третира като доставка на стока или услуга в търговски обект.
Освен изложеното следва да се има предвид, че първоначалната продажба на чиповете от търговеца, от който домоуправителят ги закупува, подлежи на регистриране и отчитане чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство от търговеца.

Оценете статията

Вашият коментар