Относно: Данъчно третиране на ипотечен заем при „даване вместо изпълнение” по реда на ЗДДС.
По повод на Ваше запитване, постъпило в Дирекция „ОУИ” – ..свх. № /08.10.2012 г., Ви уведомяваме за следното:
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Дружество е получило паричен заем от физическо лице, съгласно договор за заем. Заемът е ипотечен и има издаден нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, в който е определен краен срок и според, който при неизплащане на заема ипотекираният имот /подробно описан в НА за учредяване на договорна ипотека/ става собственост на заемодателя. При неизплащане на дължимата сума по договора, заемодателят влиза във владение на ипотекирания имот.
В запитването е поставен следният въпрос: При издаването на фактура, където получател е заемодателя /физическо лице/ може ли да се приложи чл. 27, ал. 3, т. 1, б.”а” от ЗДДС?
Предвид недостатъчно изяснената фактическа обстановка, изразяваме следното принципно становище: В чл. 27 от ЗДДС са визирани особените случаи при определяне на данъчната основа. В ал. 3, т. 1 от посочената правна норма са посочени хипотезите, при които данъчната основа е пазарната цена, когато доставката е между свързани лица и данъчната основа, определена по реда на чл. 26, е:
а) по-ниска от пазарната цена, доставката е облагаема и получателят няма право на приспадане на данъчен кредит или има право на частичен данъчен кредит, или право на възстановяване на платения данък по реда на чл. 81;
б) по-ниска от пазарната цена, доставката е освободена и доставчикът няма право на приспадане на данъчен кредит или има право на частичен данъчен кредит, или право на възстановяване на платения данък по реда на чл. 81;
в) по-висока от пазарната цена, доставката е облагаема и доставчикът няма право на приспадане на данъчен кредит или има право на частичен данъчен кредит, или право на възстановяване на платения данък по реда на чл. 81;
Съгласно предложение първо на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. На основание чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, данъчната основа по ал. 2 се увеличава със всички други данъци и такси, в т.ч. акциз, когато такива са дължими за доставката.
При условие, че данъчната основа определена по реда на чл. 26 от ЗДДС е по-ниска от пазарната цена, доставката е облагаема /прехвърляне на собственост на нова сграда/ и получателят по доставката /физическо лице – заемодател/ няма право на данъчен кредит или има право на частичен данъчен кредит, или право на възстановяване на платения данък по реда на чл. 81, данъчната основа е пазарната цена.
‘