ЗДДФЛ – чл. 6, чл. 7, чл. 10 ал.3 , чл. 11 ал. 1, чл. 37 ал. 1 т. 4, чл. 37 ал. 2
ОТНОСНО: Данъчно третиране на изплатени суми от местно юридическо лице на чуждестранно физическо лице, за учредено възмездно право на ползване върху собствен имот.
В отговор на Ваше запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”- гр. … с вх. № … от 13.08.2013 г., Ви уведомяваме за следното:
Съгласно описаната в запитването фактическа обстановка, чуждестранно физическо лице, собственик на недвижими имоти в България е учредило възмездно право на ползване върху имота на българско юридическо лице за срок от 5 години, като плащанията са периодични на всяка година.
Въпросите, които поставяте са:
1. Следва ли чуждестранното физическо лице да подава данъчна декларация и как трябва да се обложи?
2. Как се третира това периодично плащане за учреденото право на ползване в българското дружество?
Предвид неизчерпателно описаната в запитването Ви фактическа ситуация и липсата на приложени документи, изразеното становище се ограничава до изнесените в запитването факти.
По първи въпрос:
Приемаме, че учреденото право на ползване, като ограничено вещно право, е оформено с нотариална заверка, съгласно чл. 18 от ЗЗД.
Съгласно чл. 3 от ЗДДФЛ, данъчно задължени лица /ДЗЛ/ са местните и чуждестранните физически лица /ЧФЛ/, които са носители на задължението за данъци по този закон и местните и чуждестранните физически лица, задължени да удържат и внасят данъци по този закон. От значение за правилното прилагане нормите на ЗДДФЛ е определяне главно качеството на физическото лице – да е местно или чуждестранно.
Следователно, редът за облагане зависи от обстоятелството дали за данъчната година наемодателят е чуждестранно физическо лице или местно физическо лице. Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица – само за придобити доходи от източници в Република България – чл.6 и чл.7 от ЗДДФЛ.Отговорът ни е съобразен с предоставената в запитването информация, че получателят на доход е чуждестранно физическо лице. Видно от чл. 5 от ЗДДФЛ чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл.4 от закона.
Съответно, ЧФЛ са носители на задължението за данъци за придобитите доходи от източници в Република България. Доходите от използване, продажба, замяна или друго прехвърляне на недвижимо имущество, включително на идеална част или ограничено вещно право върху него, намиращо се на територията на страната,с оглед разпоредбата на чл.8, ал.10 от ЗДДФЛ са от източник в България.
При определяне на източника на доход по чл. 8 от ЗДДФЛ, мястото на изплащане на дохода не се взема предвид – чл.8, ал.12 от ЗДДФЛ.
Когато паричните доходи са във валута, те се преизчисляват в български левове по курса на БНБ към датата на придобиването им – чл.10, ал.3 от ЗДДФЛ.
Според общото правило на чл. 11, ал. 1 от ЗДДФЛ, ако не е предвидено друго в този закон, доходът се смята за придобит на датата на:
?плащането-при плащане в брой;
?заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека-при безналично плащане;
?получаването на престацията – за непаричен доход.
На основание разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗДДФЛ, доходите, които са от източник в България, начислени или изплатени в полза на чуждестранни физически лица, когато не са реализирани чрез определена база в страната се облагат с окончателен данък. Съгласно чл. 37, ал.1, т.4 от ЗДДФЛ, с окончателен данък се облагат и доходитеот наем или друго възмездно предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество, включително вноски по договор за лизинг, в който не е изрично предвидено прехвърляне на правото на собственост.
По смисъла на §1, т.7 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ ”определена база” е:
а/ определено място, чрез което чуждестранно физическо лице извършва цялостно или частично независими лични услуги или упражнява свободна професия в страната, като например архитектурно ателие, зъболекарски кабинет, адвокатска или друга кантора на консултант, офис на независим одитор или счетоводител;
б/ трайно извършване на независими лични услуги или упражняване на свободна професия в страната, дори когато чуждестранно физическо лице не разполага с определено място.
Видно от изложеното по горе, доходите от наем и предоставяне за ползване на недвижимо имущество, не попадат сред доходите, реализирани чрез определена база.
Принципът за начисляване на доходите се прилага от предприятията, а изплащането на доходите – от самоосигуряващите се физически лица.
Окончателния данък за доходите от доходитеот наем или друго възмездно предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество, се определя върху брутната сума на изплатените доходи – чл.37, ал.2 от ЗДДФЛ. Данъкът е в размер на 10 на сто съгласно чл.46, ал.1 от ЗДДФЛ. Предвид нормата начл. 65, ал. 1 от с.з., при изплащане на доходи по чл. 37, ал.1, т. 1-9 от ЗДДФЛ данъкът се удържа и внася от предприятието – платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода.За платеца на дохода ще възникне задължение да подава декларация по чл. 55, ал. 1 от закона, в срока за внасяне на данъка, регламентиран счл. 56 от ЗДДФЛ.
Разпоредбата на чл.75 от ЗДДФЛ регламентира приоритетно прилагане пред вътрешното ни данъчно законодателство на спогодбите и другите международни договори за избягване на двойното данъчно облагане, ратифицирани от РБългария, обнародвани и влезли в сила. Република България има сключена с Република Гърция спогодба за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото /СИДДО/. В чл.6, ал.1 от спогодбата е посочено, че доходите, получени от местно лице на едната договаряща държава от недвижимо имущество намиращо се в другата договаряща държава, могат да се облагат с данъцив тази друга държава. Чл. 6, ал. 3 от същата спогодба уточнява, че разпоредбите на ал. 1 се прилагатпо отношение на доходи, получени от пряко използване, отдаване поднаем илиизползване под каквато и да е друга форма на недвижимо имущество.
Следователно, доходите от възмездно предоставяне за ползване на недвижимо имущество, намиращо се в Р България, получени от наемодател – местно лице за Р Гърция, следва да се обложат в Р България, във вашият случай по реда на чл.37, ал.1, т.4 и ал.2 от ЗДДФЛ.
Следва да се има предвид, че право да изразява становища относно прилагане на СИДДО има Изпълнителният директор на НАП, след като се представи достатъчно доказателствен материал пред Дирекция „СИДДО” при ЦУ на НАП София, чрез съответната Териториална дирекция на НАП, в чиято компетентност е задълженото лице.
По вторивъпрос:
Относно поставения въпрос, касаещ трето лице – съгласно утвърдените правила за работа на НАП, отговор не се предоставя в случай, че подателят не поставя въпрос за своите задължения, а за друго задължено лице. В този случай становище може да се изрази, ако въпросите са поставени от съответното заинтересовано лице или от упълномощено такова и се съдържат идентифициращите за подателя и упълномощеното лице данни: за физическите лица – трите имена, ЕГН или личен номер на чужденец и постоянен адрес, а за останалите регистрирани в регистър Булстат лица – наименованието /фирмата/ на лицето, ЕИК по Булстат, адрес на управление и адреса за кореспонденция по чл.28 от ДОПК.
‘