ЗДДФЛ – чл. 12, чл. 81
ДОПК – чл. 128, ал. 1; чл. 129, ал. 1 от ДОПК
ОТНОСНО: Прилагане на чл. 129 от ДОПК
В отговор на Ваше писмо, постъпило в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”- гр. … с вх. № … от … г., Ви уведомяваме за следното:
Направили сте запитване във връзка с подадени декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ с посочен в тях надвнесен данък върху доходите на физически лица, за които в хода на проверките се установява, че данъкът е недължимо удържан от възнаграждението на лицето, но не е внесен в бюджета. В някои от случаите работодателят/възложителят по извънтрудово правоотношение/, е предприятие в затруднение, което не е плащало задълженията си за данъци и осигурителни вноски продължително време /образувани са производства по принудително изпълнение/.
Задавате въпрос: Следва ли недължимо удържания, но невнесен в бюджета данък върху доходите да бъде възстановяван на физическото лице.
В запитването Ви не е изложена конкретна фактическа обстановка и не са ясни причините, поради които е удържан данък по ЗДДФЛ. Тъй като случаите на недължимо удържан данък могат да бъдат от различен характер, отговаряме принципно на зададения въпрос:
На основание чл. 12 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през годината, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. В част четвърта, глава осма от ЗДДФЛ са посочени правилата за авансово удържане на данъка по този закон.
В случай, че платецът на доходи е задължен да удържа и внася авансово данъка по ред, предвиден вЗДДФЛ, то независимо от това дали този данък е внесен или не в бюджета, в случаите в които се установи, че той е недължим от физическото лице /поради ползване на данъчно облекчение или друго обстоятелство, предвидено в ЗДДФЛ/, спазвайки изискванията на Данъчно осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и съгласно чл.128, ал.1 от ДОПК и чл.129, ал.1 от ДОПК следва да се възстанови на същото.
В случая данъчно задълженото лице е работодателят/ възложителят и като такова той е удържал авансов данък.Срещу това лице НАП може да предприеме действия по събиране на същия.
В случай, че платецът на доходи не е задължен да удържа и внася авансово данък по реда, предвиден вЗДДФЛ, но въпреки това неправомерно е удържал и внесъл авансов данък, включително и когато данъкът е само удържан, но не е разчетен с бюджета, то следва получателят на дохода да поиска възстановяване на неправомерно удържания данък от платеца на дохода.
Това е така, поради факта, че когато работодателят/възложителят не е данъчно задължено лице да удържа и внася авансов данък, НАП не може да насочи към него действия по събиране на това задължение поради факта, че такова не се дължи и лицето не е данъчно задължено да удържа и внасясъщото.
Когато неправомерно удържаният данък е внесен в бюджета, той се явява внесена сума без основание и подлежи на възстановяване на работодателя/възложителя, а не на физическото лице.
Във връзка с поставения въпрос е необходимо уточнението, че платецът на доходи, който е удържал, но не е внесъл в законоустановения срок дължимия данък, дължи лихва за невнесенитев срок задължения, както и, ако не подлежи на по-тежко наказание, подлежи на административно наказание – имуществена санкцияна основание чл. 81 от ЗДДФЛ.
‘