Изх. № 24-32-223
Дата: .…………… .2007 г.
ДО
Г-Н ………………………..,
………………………………
ОТНОСНО: данъчно третиране на консултантски услуги, осъществявани на територията на страната съгласно разпоредбите на новия Закон за данък върху добавената стойност в сила от 01.01.2007 г.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН
Във връзка с Ваше писмено запитване с вх. № 24-32-223/25.06.2007 г.,Ви уведомява следното:
Видно от запитването дружеството е регистрирано през 2006 г. за извършване на консултантски услуги по договор с …, регистрирано в Чешка Република. Услугите се извършват както на територията на Република България, така и на територията на други държави-членки и трети страни. Извършената услуга се документира с фактура, а плащането се получава по банков път. Получателят на услугите няма регистрирано представителство на територията на Република България. Посочено е също така, че не осъществявате друга дейност освен посочената в този договор. Поставяте следните въпроси:
1 . Извършваните услуги представляват ли облагаема доставка и стойността им участва ли при формиране на облагаем оборот за регистрация по ЗДДС?
2. Приложима ли е разпоредбата на чл. 21, ал. З от ЗДДС?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададения от Вас въпрос на основание чл.10, ал.1, т. 10 от Закона за националната агенция за приходите изразявам следното становище:
Разпоредбата на чл.12, ал.1 от ЗДДС указва, че облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга, извършена от данъчно задължено лице по този закон и с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен случаите, в които този закон предвижда друго.
За да се определи в настоящия случай дали доставката на консултантска услуга е облагаема или необлагаема за целите на ЗДДС следва да се определи мястото на изпълнение с оглед разпоредбите на същия.
Общата презумпция за място на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където е установен доставчикът.
На основание чл.21, ал.1 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставка на услуга е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност или има постоянен обект, от който се извършва доставката, а в случаите когато няма такова място или обект – мястото на неговото постоянно или обичайно пребиваване.
В конкретния случай е приложима разпоредбата на чл.21 , ал.З от ЗДДС. Мястото на изпълнение на услугата ще бъде мястото, където се намира седалището или постоянният обект на получателя, откъдето той извършва своята икономическа дейност, а когато няма такова седалище или обект -мястото на постоянния му адрес или обичайното му пребиваване, ако са налице едновременно следните условия:
– получателят е лице, установено извън Общността или данъчно задължено лице, установено в държава членка, различна от държавата, където е установен доставчикът и
– доставяните услуги са такива по чл. 21, ал. З, б.“в“ от същия – услуги, извършвани от консултанти, инженери, счетоводители, юристи и други подобни услуги, включително услугите по преработка на софтуер.
В т. 10 от §1 от ДР на ЗДДС е дадено легално определение на понятието постоянен обект за целите на закона.
Съгласно чл.5 от ППЗДДС за целите на определянето на мястото на изпълнение при доставка на услуга понятията “постоянен адрес“ или “обичайно пребиваване“ означават мястото, вписано като такова в паспорт или лична карта, а при липса на такива в други документи за самоличност.
В случай, че получателят няма седалище или постоянен обект на територията на страната и с оглед характера на извършената услуга, то мястото на изпълнението й ще бъде там, където е установен получателят, а именно в Чешка Република, т.е извън територията на Република България. Като такава доставката ще е необлагаема по смисъла на ЗДДС.
Понятието облагаем оборот е изяснено в чл. 96, ал. 2 – ал. 4 от ЗДДС. Предвид обстоятелството, че доставките на консултантски услуги са с място на изпълнение извън територията на страната и като такива са необлагаеми, то данъчните им основи не участват при формиране на облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС.
ЗДДС задължава всички данъчно задължени лица, които извършват независима икономическа дейност, да издават фактури със задължителното съдържание по чл. 114 от ЗДДС, като в случай, че лицето не е регистрирано, на основание чл. 113, ал. 9 от същия закон няма право да посочва данъка в издадените от него фактури.
//
‘