Относно: Данъчно третиране на лихви, начислени от дружеството
в полза на собственика за предоставен от същия заем
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ……………………,
Във връзка с направено от Вас запитване с писмо вх.№ 96-00-453 от 24.11.2008год. при Дирекция „ОУИ” , изразяваме следното становище :
От писмото Ви става ясно, че като собственик на търговското дружество сте предоставила заем на същото. Главницата по заема е изплатена, а лихвите са начислени от фирмата, но не са изплатени на физическото лице.
Задавате въпроса кога физическото лице следва да декларира и плати данък за тези лихви – в периода на начисляването или при получаването им.
Нашето становище:
Правните основания за предоставяне на временна финансова помощ от собственика, който е физическо лице на търговското дружество се съдържат в разпоредбите на Търговския закони Закона за задълженията и договорите. Тези взаимоотношения между страните са уредени от разпоредбите на гражданското и облигационно право, поради което не засягаме въпроса заправната форма и необходимостта от съставяне на договор за отдаване на парични суми в заем.
Във връзка с данъчното третиране наотпуснат заем от физическо лице, собственик на търговско дружество, следва да имате предвид разпоредбите на чл.15 и чл.16 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ в сила от 01.01.2007 г и чл.77от Закона за данъците върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/.
Съгласно чл.77 от ЗДДФЛпри определяне на задълженията на лицата по този закон в случаите на сделки между свързани лица, на сделки, сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане и прилагане на пазарни цени, трансфери, свързани с определена база, както и за лихви по финансов лизинг, се прилагат съответно разпоредбите за предотвратяване на отклонението от данъчно облагане от Закона за корпоративното подоходно облагане/ЗКПО/.
Текста на чл.16, ал.2, т.3 от ЗКПО регламентира, че получаването или предоставянето на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, включително в случаите на безлихвени заеми или друга временна безвъзмездна финансова помощ, са сделки, чието изпълнение водидо отклонение от данъчно облагане.
При установяване на взаимоотношенията, които водят до отклонение от данъчно облагане, данъчният финансов резултат на юридическите лица и задълженията на
физическите лица по ЗДДФЛ се определят без да се вземат под вниманиетези сделки, техните условия или тяхнатаправнатаформа.
В такива случаи следва да се има предвид този финансов резултат за юридическото лице и задълженията за физическите лица, които биха се получили при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане.
В конкретния случай сделката следва да се сключи при обичайни пазарни условия т.е между страните по договора за заем следва да се договори пазарна лихва. Понятието „пазарна лихва „ е определенов § 1, т.32 от ДР на ЗКПО, а именно това е лихвата, която би била платена при същите условия за предоставен или получен кредит под каквато и да е форма по сделка между лица, които не са свързани
Определената според условията на пазара лихваза дружеството представлява разход за лихви, а за физическото лице заемодател е налице доход от лихви по смисъла на чл.35 от Закона за данъците върху доходите на физически лица/ ЗДДФЛ/.
На основание чл.36 от ЗДДФЛ,годишните данъчни основи за доходи от лихви на физически лица се облагат с данъки се декларират по реда на чл.50 от ЗДДФЛ с годишна данъчна декларация в срок до 30.04 на годината, следваща годината на придобиване на дохода. Съгласно чл.11,ал.1 от ЗДДФЛ доходът се смята за придобит на датата на:
1.плащането – при плащане в брой;
2.заверяването на сметката на получателя на дохода – при безналично плащане.
Следователно по отношение облагането с данък на дохода от лихви за физическите
лица е водещ принципа на придобиването на дохода, т.е. декларирането и плащането на данък ще бъде в годината, в която се получи този доход.
За търговското дружество по отношение на осчетоводяването на разхода за лихви по заем е водещ принципа на начисляването на сумите. На основание обаче на чл.42,ал.1 от ЗКПО не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане разходи, представляващи доходи на местни физически лица по ЗДДФЛ, които не са изплатени към 31 декември на текущата година. Непризнатите разходи имат характер на данъчна временна разлика и в изпълнение на чл.42,ал.3 от ЗКПО ще се признаят за данъчни цели в годината, през която доходът от лихви е изплатен, до размера на изплатения доход.
В предвид на гореизложеното и съобразно изложената от Вас фактическа обстановка, като физическо лице ще дължите данък върху лихвите за годината, през която ще ги получите, а като собственик на дружеството следва да увеличите счетоводния си финансов резултат с начислените лихви, през годината на осчетоводяването им.
‘