ОТНОСНО: Данъчно третиране на получени суми за издръжка от
чужд гражданин, местно лице на държава членка
В отговор на направеното от Вас запитване с писмо вх.№ ….. от 23.02.2011г. при Дирекция „ОУИ”…………………, Ви уведомяваме за следното:
Описана фактическа обстановка:
От изложеното в писмото става ясно, че през 2010 г. постоянно пребивавате на територията на страната. Посочвате, че сте ималаработодател в Германия преди 2010 г. Пишете, че през изминалата година сте нямала трудова заетост, нито доходи реализирани на територията на страната, нямате никакви правоотношения с български или чуждестранен работодател и не сте самоосигуряващо се лице.
Описвате,че не сте социално подпомагана от български институции. Единствено сте получавала средства от съдебно присъдена издръжка, дължима от чужд гражданин за сметка на доходите му, придобити от държавата членка, както и детски надбавки по силата на Европейското законодателство, дължими от България, където през 2010г. е обичайното Ви местопребиваване.
Поставяте следните въпроси:
1.Следва ли при посочените фактически обстоятелства да се подава годишна данъчна декларация?
2.Посредством какъв документ липсата на доходи от България следва да се удостовери от страна на НАП и какъв документ може да издаде администрацията в тази връзка и в какъв срок?
Изразяваме следното становище:
В отговор на първия въпрос:
Съгласно чл. 4, ал.1 от Закона за данъците върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
1. което има постоянен адрес в България, или
2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
4. чийто център на жизнени интереси се намира в България.
За целите на ал. 1, т. 4 центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си.
Не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. /чл.4,ал.5 от ЗДДФЛ/
Нормата на чл.6 от ЗДДФЛ регламентира, че местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Р България и чужбина.
Видно от цитираните разпоредби, центърът на жизнени интереси се определя въз основа на общата преценка на редица обстоятелства, изброени в чл. 4, ал. 4 от ЗДДФЛ.
В конкретния случай такава преценка по отношение на Вас като българска гражданка не би могла да бъде направена, поради отсъствието на изчерпателна информация за обстоятелствата, визирани в чл. 4, ал. 4, както и в чл. 4. ал. 5 от ЗДДФЛ. Ето защо, приемайки твърдението Ви, че от началото на 2010г. постоянно се намирате на територията на страната и имате семейно граждански спор пред германския съд, изразяваме принципно становище относно задълженията Ви като местно физическо лице.
Следва да се има предвид, че съгласно чл.75 от ЗДДФЛ когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Р България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. Между РБ и ФР Германия има сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и на отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото, ратифицирана със закон, приет от 41-ото НС на 19.05.2010г., влязла в сила от 21.12.2010г./ Обн.ДВ бр.6/18.01.2011 г.
Нормата на чл. 4 от цитираната Спогодба регламентира следното:
1. За целите на тази спогодба понятието “местно лице на едната договаряща държава“ означава всяко лице, което съгласно законодателството на тази държава подлежи на данъчно облагане в нея поради своето местожителство, местопребиваване, място на учредяване, място на управление или всеки друг критерий от подобно естество, а също включва тази държава, нейна федерална провинция и всяко нейно политическо подразделение или неин орган на местна власт. Този термин обаче не включва лице, което подлежи на данъчно облагане в тази държава само по отношение на доходи от източници в тази държава или имущество, разположено в нея.
2. Когато въз основа на разпоредбите на ал. 1 едно физическо лице е местно лице и на двете договарящи държави, тогава неговото положение се определя, както следва:
а/ то се счита за местно лице само на държавата, в която разполага с постоянно жилище; ако то разполага с постоянно жилище в двете държави, то се счита за местно лице само на държавата, с която има по-тесни лични и икономически връзки (център на жизнени интереси);
б/ ако държавата, в която е центърът на жизнените му интереси, не може да бъде определена или ако то не разполага с постоянно жилище в нито една държава, то се счита за местно лице само на държавата, в която обичайно пребивава;
в/ ако то обичайно пребивава в двете държави или в нито една от тях, то се счита за местно лице само на държавата, на която е гражданин;
На основание чл.17, т.5 от Спогодбата плащания за издръжка, включително за деца, извършени от местно лице на едната договаряща държава на местно лице на другата договаряща държава, се освобождават от облагане с данък в тази друга държава. Доколкото такива плащания за издръжка се приспадат в първата посочена държава при изчисляване на облагаемия доход на платеца, те могат да бъдат облагани с данък в тази друга държава.
Следователно, ако получаваните от Вас суми за издръжка са приспадани при изчисляване на облагаемия доход на платеца им, гражданин на Германия, същите подлежат на облагане с данък в България при получателя им. Правното основание за това е нормата на чл.35,т.6 от ЗДДФЛ, съгласно която облагаеми са и доходите от всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон.
Предвид на цитираните по-горе правни основания и разпоредбата на чл.12, ал.1 от ЗДДФЛ, облагаеми с данък са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
Съгласно текста на чл.13, ал.1,т.17 от ЗДДФЛ сумите, получени на основание на Закона за семейни помощи за деца, както и сумите за издръжка, получени от правоимащи лица, съгласно разпоредбите на Семейния кодекс са необлагаеми с данък.
В изпълнение на чл.50,ал.1 от ЗДДФЛ местните физически лица подават годишна данъчна декларация за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа.
В отговор на втория въпрос:
Съгласно чл.17,ал.1,т.7 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ задължените лица имат право да искат издаването и да получават в срок актове или други документи, с които се удостоверяват факти с правно значение или се признава или отрича съществуването на права или задължения, когато имат правен интерес от това.
В тази връзка на основание чл.88 от ДОПК обслужването на задължените лица се извършва чрез издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения.
Документът по чл.88 се издава по искане на заинтересованото лице, отправено до компетентната териториална дирекция / по постоянния адрес на задълженото лице//чл.89, ал.1 ДОПК/. Към искането се прилагат необходимите за издаването на документа доказателства, ако това е предвидено в нормативен акт.
В изложената от Вас хипотеза с какъв документ липсата на доходи от България може да се удостовери от страна на органите приследва да имате предвид, че няма правно основание органите при НАП да удостоверят че Вие не сте реализирали доходи за съответна данъчна година.
Администрацията удостоверява декларирани данни от задължените лица за получени от тях доходи, както и изготвени срещу тях актове по инициатива на контролните органи. В случаи, че липсват такива декларирани данни, може да се издаде документ, удостоверяващ, че няма подадена годишна данъчна декларация за съответната данъчна година.
На основание чл.90,ал.1 от ДОПК документът се издава в 7 дневен срок от постъпване на искането.