3_446/14.02.2011г.
КСО, чл. 4, ал. 6;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 1;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 5;
ЗЗО, чл. 40, ал. 5.
Относно: дължими здравноосигурителни вноски от пенсионер, получаващвъзнаграждение по граждански договор по – малко от МРЗ за страната след приспадане на разходите за дейността.
Според изложеното в запитването лицето е пенсионер и не е регистрирано като упражняващо свободна професия. В тази връзка сепоставя въпроса за дължимостта на осигурителни вноски при положение, че лицето епенсионер и сключи граждански договор, месечното възнаграждение по който е по-малко от минималната работна заплата за страната за съответния месец след приспадане на нормативно признатите разходи?
Предвид изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО, в сила от 01.01.2000 г., обн. ДВ бр.110/1999г., посл.изм.ДВ бр.100/2010 г.) и Закон за здравното осигуряване (ЗЗО ДВ бр.70/1998г., посл. изм. ДВ
бр. 9/2011 г.) изразяваме следното принципно становище:
Съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават пенсия, не подлежат на задължително осигуряване за държавното обществено осигуряване. Това не се отнася за здравното осигуряване на пенсионерите, които работят без трудово правотношение. Те се осигуряват здравно, без оглед на обстоятелството дали получават пенсия или не, по реда на чл. 40, ал. 1, т. 3 от ЗЗО.
Здравното осигуряване на лицата, които полагат труд без трудово правоотношение /граждански договори/, се осъществява по реда на чл.40, ал.1, т.3 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/. В тази разпоредба е указано, че здравноосигурителната вноска за тази категория лица се определя върху доход както следва:
a.ако не се осигуряват по реда на чл.40, ал.1, т.1, 2 и 2а от ЗЗО и получават възнаграждение, равно или по-голямо от минималната работна заплата за страната, върху облагаемия доход, след намаляването му с нормативно признатите разходи. Когато е получено възнаграждение под минималната работна заплата за страната, след намаляването му с нормативно признатите разходи, осигуряването се извършва по реда на чл.40, ал.5 от лицето-изпълнител за негова сметка;
б.ако са осигурени по реда на чл.40, ал.1, т.1 от ЗЗО, осигурителните вноски се внасят върху облагаемия доход, след намаляването му с нормативно признатите разходи, независимо от размера на полученото възнаграждение.
На основание чл.40, ал.1, т.4 от ЗЗО здравноосигурителната вноска за пенсионерите се изчислява върху размера на пенсията или сбора от пенсии, без добавките към тях, като същата е за сметка на републиканския бюджет.
Лицата, които не подлежат на осигуряване по реда на ал.1, 2 и 3 на чл.40 от ЗЗО, се осигуряват върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /чл.40, ал.5 от ЗЗО/.
Предвид цитираната нормативна уредба уведомяваме, че след като лицето няма да е осигурен по реда на чл.40, ал.1, т.1 и 2 от ЗЗО за периода, през който ще извършва работа по извънтрудово правоотношение и полученият от тази работа доход ще бъде под минималната работна заплата за страната след намаляването му с нормативно признатите разходи, то за лицето не се дължат здравноосигурителни вноски по реда на чл.40, ал.1, т.3, б.”а” от ЗЗО. Като пенсионер лицето е здравно осигурен за сметка на републиканския бюджет, поради което не се дължат здравноосигурителни вноски и по реда на чл.40, ал.5 от ЗЗО.
Следва да се има предвид, че за да няма задължение за здравноосигурителни вноски по сключен от лицето граждански договор, трябва същото да не е осигурен по реда на чл.40, ал.1, т.1 и 2 от ЗЗО през времето, през което се полага труда по извънтрудовото правоотношение, а не през времето, през което ще бъде изплатен дохода.
‘