В Дирекция ”ОДОП” – ………… постъпи писмено запитване с вх. № ………../14.01.2013 г., относно данъчно третиране на лихви за просрочие по реда на ЗДДС.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„Х” ЕООД начислява лихви за просрочие след обявения в общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператора 30 дневен срок за плащане по издадените фактури. Изплатените лихви се отразяват във фактурите на клиентите, но не им се начислява ДДС. Освен това се начисляват и законни лихви върху главници по издадени изпълнителни листове, заповеди и решения на районния съд, за които дружеството издава данъчен документ. Начислените лихви се включват в дневника за продажби за съответния месец.
Зададени са следните въпроси:
1. За лихвите за просрочие на вземания следва ли да се издава данъчен документ и съответно да се отчетат в дневника за продажби?
2. Базата, върху която се начисляват лихвите за просрочие, данъчната основа на задължението ли следва да се вземе предвид или стойността с ДДС?
В отговор на поставените от Вас въпроси, изразяваме следното становище:
Първи въпрос: Данъчното третиране на лихвите и неустойките в ЗДДС е регламентирано в разпоредбите на чл. 26, ал. 2 от закона и чл. 84 от ППЗДДС.
Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС /изм., ДВ, бр. 94 от 2012 г. в сила от 01.01.2013 г./, данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер.
В практиката се разграничават няколко вида лихви и неустойки и за да се определи дали съответната сума следва да се включи в данъчната основа е необходимо да се извърши преценка относно характера на лихвата.
По своята правна същност лихвите и неустойките могат да бъдат разделени на такива с обезщетителен (компенсаторен) или със санкционен характер.
С обезщетителен характер са тези лихви и неустойки, които обезщетяват страната по договора, която е претърпяла увреждане, вследствие неизпълнение на задълженията от другата страна.
Лихвите и неустойките със санкционен характер са тези, които са уговорени между страните като допълнителна санкция, а именно, в допълнение на тази, която компенсира неизпълнението на договора и представлява заместваща престация. На основание чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, лихвите и неустойките със санкционен характер се включват в данъчната основа.
Съгласно чл. 86 от Закона за задълженията и договорите, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила.
Според чл. 92 от Закона за задълженията и договорите, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди.
При условие, че лихвата, която начислявате е с обезщетителен характер по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, имаща за цел да обезщети кредитора за неизпълнение на договора, изхождайки от нормата на чл. 84 от ППЗДДС, считаме, че за същите не следва да се издава данъчен документ. За тях следва да се издава само документ, който удостоверява заплащането им.
Следва да имате предвид, че съгласно чл. 124, ал. 2 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени.
Според чл. 112, ал. 1 от ЗДДС данъчни документи по смисъла на закона са фактурата, известието към фактура и протокол. Тъй като документът, удостоверяващ плащането на лихвите не е данъчен документ по смисъла на чл. 112, ал. 1 от ЗДДС, той не следва да намери отражение в дневника за продажби.
При условие, че лихвата, която начислявате е със санкционен характер, на основание чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, същата следва да се разглежда като елемент от данъчната основа на доставката. В този случай, начислената лихва участва при формирането на данъчната основа на доставката. Върху определената по реда на чл. 26 от ЗДДС, данъчна основа се начислява данък добавена стойност за облагаемите доставки по смисъла на чл. 12 от ЗДДС. Издадените данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119, в които лихвите със санкционен характер са включени, следва да намерят отражение в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени.
Втори въпрос: Въпросът, относно базата върху която следва да се начисляват лихвите за просрочие има характер на правна консултация и не е от компетентността на НАП.
‘