Изх.№………………..
ОТНОСНО:Данъчно третиране на лизинговивноски и разходи за гориво и други консумативи за придобит от данъчно задълженото лице,МПС ( четири плюс едно место) по договор зализинг;
УВАЖАЕМИГОСПОДИН………..,
В отговор на направеното от Вас запитване, чрез пълномощник, с писмо вх.№ 96-00-473 от 11.12.2008г. при Дирекция „ОУИ” Пловдив изразяваме следното становище по изложената фактическа обстановка:
Описана фактическа обстановка:
Едноличен търговец „Амбулатория за индивидуална практика за първична дентална помощ Д-р …… ”, не регистриран по ЗДДС е закупил на името на фирмата МПС на лизингчетири плюс едно место. В писмото е посочено, че автомобилът се използва за осъществяване на дейността на ЕТ- пътуване до доставчици на консумативи и за обслужване на клиенти – фирми и физически лица.
В тази връзка са зададени следните въпроси :
1.Лизинговитевноски може ли да се отчитат на разход?
2.Разходите за гориво идр. консумативище се признават ли като разходи на фирмата?
3.Необходимо ли е попълването на пътни листове, тъй като 90% от пробега е в гр…….?
4.Какъв е режима на облагане на тези разходи ?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси, изразявам следното принципно становище:
Попърви въпрос:
Тъй като в запитването не е посочена счетоводната база за отчитане дейността на дружеството, изразяваме становище при допускането за прилагане на Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия.
Нормативно лизинговите договори са уредени в глава двадесет и трета на ТЗ, чл.342 до 347 и „Особена част”, раздел ІV „Наем на вещи” от ЗЗД, с изключение на текстовете, упоменати в чл.347, ал.2 от ТЗ.
Начинът за отчитането и оповестяването на лизинговите договори във финансовите отчети са регламентирани със СС 17 – Лизинг. По смисъла на стандарта лизингов договор е споразумение, по силата на което наемодателят предоставя срещу еднократно плащане или серия от плащания (наем) правото на ползване на определен актив за договорен срок. За финансов лизинг е дадено определение, че това е лизингов договор, при който наемодателят прехвърля на наемателя в значителна степен всички рискове и изгоди, свързани със собствеността върху актива. Всеки друг лизингов договор, при който не са налице изискванията за финансов лизинг е определен като експлоатационен, т.н. оперативен лизинг.
Класификацията на лизинговите договори се осъществява в началото на лизинга на базата на критерии. Разграничаването между финансов лизинг и експлоатационен лизинг при текущото им отразяване и периодично представяне във финансовите отчети се извършва в съответствие с принципа „предимство на съдържанието пред формата” (същност на сделката, а не форма на договора). Отчитането на разходите, свързани с договор за лизинг е поставено в пряка зависимост от вида на лизинга.Тъй като в запитването сесочи ,че е „закупено МПС”, може да се предположи, че става дума за финансов лизинг, но за изчерпателност ще изразим становище и по двата видализингови договори :
Правилата за отчитане на финансовия лизинг при наемателя са регламентирани в т.4.3. от СС 17 – Лизинг.В счетоводната си отчетност наемателят:
а/ отчита като дългосрочно задължение определената в договора обща сума на наемните плащания;
б /записва наетия актив по справедливата стойност или със стойността на минималните лизингови плащания, ако те са по-ниски;
в/ отчита като финансов разход за бъдещи периоди разликата между определената по буква „б” стойност на наетия актив и общата сума на договорените наемни плащания;
г/ признава като текущ финансов разход за периода част от финансовия разход за бъдещи периоди пропорционално на относителния дял на дължимите минимални лизингови плащания по договора за периода в общата сума на договорените наемни плащания;
д/ начислява амортизация на амортизируемите наети активи – в съответствие с възприетата амортизационна политика за подобни амортизируеми собствени активи;
е/ намалява дългосрочното си задължение с изплатените през срока на договора суми.
Съгласно т.5.2. от СС 17 при експлоатационен лизингов договор наемателят отчита:
а/ като разходи за външни услуги начислените наемни вноски;
б/ чрез задбалансови сметки наетите активи по справедливата им цена.
Освен това, както при финансовия, така и при експлоатационния лизинг, когато наемателят:
-извършва разходи по подготовката и сключването на лизинговия договор /комисионни, такси и др./, следва да ги отчете като текущи разходи за дейността /т.5.3. на СС17/;
-отчита отделно от наема предвидените в договора допълнителни плащания, като: ремонти и подобрения, застраховки и други /т.5.4. на СС17/.
По втори,трети и четвъртивъпрос :
Действащият от 01.01.2007 г. Закон за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/не съдържа специални правила по отношение на разходите за поддръжка и експлоатация на превозни средства, когато се използват за осъществяване на стопанската дейност на данъчно задълженото лице, с изключение на управленската дейност. т.е. следва да се прилага общия режим на закона по отношение на отчетените счетоводни разходи при определяне на корпоративния данък.
Съгласно чл. 204, т. 3 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ с данък върху разходите се облагат документално обоснованите разходи, свързани с експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност.
Данъчният закон не съдържа легална дефиниция относно същността на «управленска дейност». Като критерий за определяне на тази дейност би могло да се ползва качеството на лицата осъществяващи управленска дейност, които използват превозните средства – управител, респективно изпълнителен директор и членове на съответните управителни и контролни органи. Физическото лице-собственик на предприятието на ЕТ участва със своя личен труд и извършва различни по своя характер дейности, които реализират съдържанието на предмета на дейност на фирмата. Те могат да бъдат дейности по занятие /основния предмет на дейност/,
административни и управленски дейности във връзка с основната такава. Определянето и отделянето на управленската дейност от другите такива на предприятието следва да се извърши след разработването на вътрешни документи на предприятието в зависимост от особеностите на предмета на дейност, във връзка и в зависимост от специфичните нормативни актове на основата, на които се извършва дейността.
Експлоатационните разходи на лекия автомобил, свързани със задълженията на лекар за първична дентална помощ –пътуване до фирми, доставчици на консумативи за дейността, пътуване до клиенти-фирми и физически лица, неотложна медицинска помощ, носене и отчитане на документи в РЗОК, участия в обучения за повишаване на квалификация и други, пряко свързани с дейността и административното обслужване, са разходи свързани с дейността и като такива при условие, че са документално обосновани по смисъла на чл. 10 от ЗКПО са признати за данъчни цели и не подлежат на облагане с данък върху разходите. Документалната доказаност на разходите изисква в счетоводството на предприятието да са налични първични счетоводни документи – фактура и фискална касова бележка за горива, ремонт и поддръжка; пътен лист или пътна книжка за отразяване на изминатите километри и други документи специфични за извършваната основна дейност, на основание, на които да се направи извод за разграничаване на основната дейност от управленската такава.
С данък върху разходите се облагат експлоатационните разходи на лекия автомобил, когато с него се осъществява управленска дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 6 от ЗКПО документална обоснованост за разходите по чл. 204, т. 3, обложени с данък върху разходите, е налице и когато те са документирани само с фискална касова бележка от фискално устройство. Разходите по чл. 204, т. 3, обложени с данък върху разходите, се признават за данъчни цели и когато не е издаден пътен лист. Разходът и данъкът върху него се признават за данъчни цели в годината на начисляване. Данъкът е окончателен.
В отговор на поставеният от Вас въпрос, по отношение на необходимостта от издаване на пътен лист при преобладаващ пробег на МПС на територията на града, следва да имате предвид, че ЗКПО допуска единствено при използване на МПС за управленска дейност и облагането на тези разходи с данък върху разходите, същите да се считат за документално доказани, за целите на ЗКПО, и при липса на пътен лист. В другият случай, тяхното документиране следва да ставапо общия ред предвиден в законат.е. с фактура и касова бележка, когато издаването на такава е задължително заудостоверяване напридобиването на материален запас и пътен лист документално доказващ основанието за отчетените разходи, в счетоводството на предприятието.
Когато лекият автомобил се използва за извършване едновременно на управленска дейност идейност по занятие, в т.ч. административна, при определяне на данъчната основа за облагане сданък върху разходите се прилагат изискванията на чл. 215, ал. 2 от ЗКПО, а именно:
1. разходите за експлоатация се отнасят към управленската дейност на база на изминатите за тази дейност километри през текущия месец;
2. разходите за поддръжка и ремонт се отнасят към управленската дейност на база на изминатите за тази дейност километри към общите изминати километри от съответното превозно средство за последните 12 месеца, включително текущия месец.
Определените по този ред разходи, свързани с управленска дейност се облагат с данъчна ставка от 10% съгласно чл. 216 от ЗКПО. Внасянето на данъка следва да се извърши до 15-то число на месеца, следващ месеца, в който е начислен разхода и се декларира с годишната данъчна декларация по реда на чл. 217 от корпоративния закон. На основание чл. 206 от ЗКПО разходът и данъкът върху него се признават за данъчни цели в годината на начисляване и не формират данъчна временна разлика по реда на глава осма. Данъкът върху разходите е окончателен.