данъчно третиране на наемните вноски изплащани на наемодател – чуждестранно физическо лице /ЧФЛ/ по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/

1_20-03-1/12.04.2010 г.
ЗДДФЛ, чл.3; чл.6; чл.7; чл.8; чл.10; чл.11; чл.37; чл.46;чл.55;чл.75
относно: данъчно третиране на наемните вноски изплащани на наемодател – чуждестранно физическо лице /ЧФЛ/ по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/
По повод Ваше писмено запитване с вх.№ , Дирекция „ОУИ” гр………………. изразява следното становище:
Съгласно описаната в запитването фактическа обстановка, полски гражданин- собственик на апартамент, находящ се в к.к.Слънчев бряг, през 2009 г. е предоставял апартамента си за временно ползване на наематели – физически лица, полски граждани. Последните са плащали наемната цена за ползването на апартамента по банкова сметка на наемодателя в Полша. Реализираният доход е в размер на 4 855.23 лв. по курса на БНБ към датата на получаването, като както наемодателя така и наемателите са местни лица на Р Полша.
Въпросите, които поставяте са:
1.Подлежи ли на облагане сокончателен данък по реда на ЗДДФЛ наемодателя – чуждестранно физическо лице /ЧФЛ/, за получения доход от други ЧФЛ при отдаване на недвижимо имущество под наем?
2.Ако доходът подлежи на облагане в Република България и ЧФЛ следва да подаде декларация по чл.55, ал.2 от ЗДДФЛ, ще представлява ли технически проблем обстоятелството, че не разполагате с личните данни на платците на дохода?
По първи въпрос:
Съгласно чл.3 от ЗДДФЛ, данъчно задължени лица /ДЗЛ/ са местните и чуждестранните физически лица /ЧФЛ/, които са носители на задължението за данъци по този закон и местните и чуждестранните физически лица, задължени да удържат и внасят данъци по този закон. От значение за правилното прилагане нормите на ЗДДФЛ е определяне главно качеството на физическото лице – да е местно или чуждестранно.
Следователно, редът за облагане зависи от обстоятелството дали за данъчната година наемодателят е чуждестранно физическо лице или местно физическо лице. Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица – само за придобити доходи от източници в Република България – чл.6 и чл.7 от ЗДДФЛ.Отговорът ни е съобразен с предоставената в запитването информация, че наемодателят е чуждестранно физическо лице. Видно от чл.5 от ЗДДФЛ чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл.4 от закона.
В запитването е посочено, че наемодателят е местно лице на Р Полша. Съответно, ЧФЛ са носители на задължението за данъци за придобитите доходи от източници в Република България. Доходите от използване на недвижимо имущество с оглед разпоредбата на чл.8, ал.10 от ЗДДФЛ са от източник в България. При определяне на източника на доход по този член мястото на изплащане на дохода не се взема предвид – чл.8, ал.11 от ЗДДФЛ. Когато паричните доходи са във валута, те се преизчисляват в български левове по курса на БНБ към датата та придобиването им – чл.10, ал.3 от ЗДДФЛ. Доходът се смята за придобит на датата на заверяването на сметката на получателя на дохода /наемодателя/ – чл.11, ал.1, т.2 от ЗДДФЛ.
Доходите, които са от източник в България, начислени или изплатени в полза на чуждестранни физически лица от наем или друго възмездно предоставяне на движимо или недвижимо имущество, включително вноски по договор за лизинг, в който не е изрично предвидено прехвърляне на правото на собственост, се облагат с окончателен данък и са изрично посочени в чл.37, ал.1, т.4 от ЗДДФЛ. Принципа за начисляване на доходите се прилага от предприятията, а изплащането на доходите – от самоосигуряващите се физически лица.
Новият момент в разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗДДФЛ в сила от 01.01.2008 г. е допълнението с текста ”когато не са реализирани чрез определена база в страната”. По смисъла на §1, т.7 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ ”определена база” е:
а/ определено място, чрез което чуждестранно физическо лице извършва цялостно или частично независими лични услуги или упражнява свободна професия в страната, като например архитектурно ателие, зъболекарски кабинет, адвокатска или друга кантора на консултант, офис на независим одитор или счетоводител;
б/ трайно извършване на независими лични услуги или упражняване на свободна професия в страната, дори когато чуждестранно физическо лице не разполага с определено място.
Видно от изложеното по горе, доходите от наем не попадат сред доходите, реализирани чрез определена база.
Окончателния данък за доходите от наем се определя върху брутната сума на изплатените доходи – чл.37, ал.2 от ЗДДФЛ. Данъкът е в размер на 10 на сто съгласно чл.46, ал.1 от ЗДДФЛ. В чл.67, ал.1 на ЗДДФЛ е посочено, че когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка, данъкът по чл.46 от с.з. се внася от лицето, придобило дохода, до 15-о число на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода. Данъкът по чл.46 от закона на чуждестранното лице, получило доходи чрез пълномощник с постоянен адрес в страната, се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянен адрес на пълномощника – чл.68, ал.2 от ЗДДФЛ.
Разпоредбата на чл.75 от ЗДДФЛ регламентира приоритетно прилагане пред вътрешното ни данъчно законодателство на спогодбите и другите международни договори за избягване на двойното данъчно облагане, ратифицирани от РБългария, обнародвани и влезли в сила. Република България има сключена с Република Полша спогодба за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото /СИДДО/. В чл.6, ал.1 от спогодбата е посочено, че доходите, получени от местно лице на едната договаряща държава от недвижимо имущество намиращо се в другата договаряща държава, могат да се облагат с данъцив тази друга държава. Следователно, доходите от наем на недвижимо имущество намиращо се в Р България, получени от наемодател – местно лице за Р Полша, следва да се обложат в Р България, във вашият случай по реда на чл.37, ал.1, т.4 и ал.2 от ЗДДФЛ.
По втори въпрос:
Съгласно чл.55, ал.2 от ЗДДФЛ, данъчната декларация по ал.1 от нормата – за доходи облагаеми с окончателен данък, се подава от лицето придобило дохода, когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка. Данъчната декларацията по чл.55, ал.1, се подава от лицето, придобило дохода, в срока за внасяне на данъка по чл.67, ал.1 – чл.56, ал.2 от ЗДДФЛ.
Действително чл.55, ал.3 от ЗДДФЛ изисква, в данъчната декларация да се посочват данни за платеца на дохода, независимо от кого е подадена декларацията, но в настоящият случай ЧФЛ е задължено да подаде данъчната декларация по чл.55, независимо от количеството данни с които разполага за платците на дохода – физически лица наемодатели.
Когато данъчната декларация по чл.55, ал.2 на ЧФЛ се подава чрез пълномощник с постоянен адрес в страната, подаването се извършва в ТД на НАП по постоянния адрес на пълномощника – чл.57, ал.2 от ЗДДФЛ.
Удостоверението по чл.58, ал.1 от ЗДДФЛ, за внесен по реда на този закон данък от чуждестранно физическо лице се издава по искане на лицето. Искането се подава в ТД на НАП, където е подадена или подлежи на подаване данъчната декларация по чл.55 от ЗДДФЛ. ‘

Оценете статията

Вашият коментар