Относно: Данъчно третиране на непризнат данъчен кредит.
Във връзка с постъпило запитване с вх. № ……26.08.2010г. в Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. ……., Ви уведомяваме:
В запитването е посочена следната фактическа обстановка: след извършена ревизия на дружество относно правилното прилагане на разпоредбите на ЗДДС е изготвен и връчен ревизионен акт. Съгласно констатациите в ревизионния акт следва да се възстанови ползван данъчен кредит за автомобил, за който дружеството не е имало право. Аналогично трябва да се възстанови ДДС за климатик, който не е ползван по предназначение.
Във връзка с така представената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.Може ли с отказаното и възстановено ДДС за автомобила сега да се увеличи стойността на актива и от следващия месец да продължи да се начислява, но по-висока сума на амортизациите?
2.Може ли с възстановения ДДС за климатика да се увеличи разходът, който е направен за него? Той е изписан директно за разход на стойност без ДДС през 2009г.
3.Самите плащания по ревизионния акт няма да включвам във финансовия резултат след преобразуване. Как ще се отразят сумите, които са билиплатени преди и са били ДДС за възстановяване? Някои са били възстановени в последствие. Сега какво трябва да представляват тези суми – разход или нещо друго?
В съответствие с компетентността на Националната агенция за приходите /НАП/и приложимото данъчно законодателство за 2010г. изразяваме следното принципно становище:
В запитването не са посочени конкретните основания по силата, на които е отказано правото на данъчен кредит. В тази връзка следва да имате предвид някой разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/.
По първи въпрос:
По повод на подобно запитване от Дирекция „Данъчна политика” към МФ, с писмо от 09.06.2010г. е изразено становище, при допускането че предприятието прилага Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия. Съгласно изложеното мнение счетоводното третиране е следното:
„Текстът на т. 4 от Счетоводен стандарт /СС/ 16 „Дълготрайно материални активи” изисква първоначално всеки дълготраен материален актив /ДМА/ да се оценява по цена на придобиване. Цената на придобиване включва покупната цена, в която се включват митата и невъзстановимите данъци, както и всички преки разходи. В конкретния случай дружеството следва да отчете невъзстановения данък върху добавената стойност в цената на придобиване на актива /земята/.
В случай, че дружеството третира непризнатия данъчен кредит като текущ разход, същият няма да бъде признат за данъчни цели по реда на чл. 77, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане.”
По втори въпрос:
Съгласно чл. 50 от ЗКПО данъчни дълготрайни материални активи са сумите, които отговарят на изискванията за амортизируеми дълготрайни материални активи съгласно Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия, чиято стойност е равна или превишава по-ниската стойност от:
1. стойностния праг на същественост за дълготрайния материален актив, определен в счетоводната политика на данъчно задълженото лице;
2.седемстотин лева.
Поради липса на информация и по предположение, че стойността на придобиване на климатика не превишава по-ниската стойност от приетия праг на същественост за ДМА, определен в счетоводната политика на дружеството и седемстотин лева, може да се приеме, че същият при закупуването му през 2009г. не отговаря на изискването на чл. 50 от ЗКПО и не е ДМА. Така счетоводният разход, при изпълнени всички други изисквания на материалния закон, може да бъде признат за данъчни цели.
В запитването обаче посочвате, че начисленият данък върху добавената стойност трябва да се върне предвид факта, че същият не е използван по предназначение. Във връзка с това следва да имате предвид разпоредбата на чл. 26, т. 3 от ЗКПО на основание, на която не се признава за данъчни цели разход за начислен данък или ползван данъчен кредит по реда на ЗДДС, когато разходът от стопанската операция, с която е свързан данъкът върху добавената стойност, не е признат за данъчни цели. Тъй като не е извършвана ревизия по прилагането на ЗКПО /съгласно информацията в запитването/ за целите на данъчното третиране дружеството, следва да прецени дали разхода за климатик е такъв във връзка с дейността или не. Ако климатикът не се използва във връзка с дейността на дружеството, стойността на същия не е данъчно признат разход за целите на корпоративния закон и следва да се извърши увеличение на финансовия резултат по реда на чл. 26, т. 1 от ЗКПО. В този случай с размера на непризнатият данъчен кредит, свързан с покупката на климатика, при условие, че се осчетоводи като разход е необходимо да се увеличи счетоводния финансов резултат в годината на счетоводното му отразяване.
По трети въпрос:
В запитването са поставени въпроси, които касаят осчетоводяване на резултати, установени с констатации в ревизионен акт. Счетоводното отразяване на резултатите от ревизионния акт следва да бъде извършено като съобразявате изискванията на Закона за счетоводство и приложимите счетоводни стандарти. Счетоводното третиране на стопанските операции е извън компетентността на НАП, поради което приходната администрация не може да се ангажира с отговор на въпросите, които са относими към счетоводната отчетност.
‘