3_1324/23.03.2009 г.
ЗДДС, § 1, т. 8 от ДР;
ЗДДС, чл. 70, ал. 1, т. 2;
ЗДДС, чл. 6, ал. 3, т. 2;
ЗКПО, чл. 26, т. 7;
Относно: данъчно третиране на подарен алкохол при продажбата на мебели по смисъла на ЗДДС и ЗКПО
Според изложеното в запитването основната дейност на дружеството е търговия на дребно с мебели. Поради значителния спад в продажбите е взето решение да се подарява бутилка алкохол на клиенти, които са направили покупка на мебели на стойност над 300лв. В тази връзка са поставени следните въпроси:
1.Нарушават ли се закони и кои са те?
2.Имат ли право на данъчен кредит за закупения алкохол?
3. Следва ли подареният алкохол на клиентите да се признава като разход за данъчни цели?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС, обн. ДВ, бр. 105 от 22.12.2006 г., посл. изм. ДВ. бр. 106 от 12.12.2008 г.) и Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО, обн. ДВ, бр.105 от 22.12.2006 г., посл. изм. ДВ. бр. 106 от 12.12.2008 г.) изразяваме следното принципно становище:
Данъчно третиране по реда на ЗДДС:
Разпоредбата на чл. 2, т. 1 от ЗДДС определя като обект на облагане с данък върху добавената стойност всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга. Предвид цитираната разпоредба възмездността на доставката е необходимо условие, за да се приложи механизма на данък върху добавената стойност, респективно закона, който го урежда – ЗДДС. Определението на възмездност на доставката следва да се изведе по аргумент от противното на § 1, т. 8 от ДР на ЗДДС, съгласно който „безвъзмездна е доставката, при която няма възнаграждение или стойността на даденото многократно надхвърля полученото”.
Видно от изложеното в запитването при покупка на мебели на стойност над 300.00 лв., дружеството има намерение да подарява бутилка алкохол. В конкретния случай липсват данни доставката на алкохола да е договорена като възмездна и при това положение същата следва да се третира като безвъзмездна по смисъла на ЗДДС.
По силата на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави, начисления данък при внос на стоки и изискуемия от него данък като платец по глава осма.
В чл. 70 от ЗДДС са посочени ограничения на правото на приспадане на данъчен кредит. Съгласно т. 2 на ал. 1 от същата разпоредба правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Следователно по силата на цитираната законова норма за безвъзмездно предоставения от дружеството алкохол при продажбата на мебели няма да е налице право на приспадане на данъчен кредит.
При положение, че е ползван данъчен кредит от същото, последващите безвъзмездни доставки са приравнени на възмездни доставки съгласно чл. 6, ал. 3, т. 2 от ЗДДС. Данъчната основа на тази доставка по силата на чл. 27, ал. 1, т. 1 от ЗДДС не може да е по-ниска от данъчната основа при придобиването на стоката или от себестойността й, а в случаите, когато стоката е внесена – от данъчната основа при вноса. Документирането на доставката по чл. 6, ал. 3, т. 2 следва да се извърши с протокол на основание чл. 117, ал.1, т. 3 от ЗДДС.
Данъчно третиране по реда на ЗКПО:
Действащият от 01.01.2007 г. Закон за корпоративното подоходно облагане не съдържа специални правила по отношение на разходите за подаръци, които не носят търговското наименование или търговската марка на данъчно задълженото лице. В чл. 35, ал. 1 от отменения ЗКПО(обн. ДВ бр. 115/2007 г., отм. ДВ бр. 105/2006 г., в сила до 31.12.2006 г.) беше предвидено разходите за тържества, представителни и развлекателни цели, както и за подаръци, които не носят търговското наименование или търговската марка на данъчно задълженото лице, даренията и спонсорството, отчетени като разходи, да се облагат с данък, който е окончателен.
Материалният данъчен закон, в сила от 01.01.2007 г., освен, че не съдържа специален ред за данъчното третиране на разходите за подаръци, които не носят търговското наименование или търговската марка на задълженото лице, така и за данъчното третиране на безвъзмездните сделки, съответно не съдържа определение на понятието „дарение”.
Дарението като правна сделка е уредено нормативно в чл. 225-227 от Закона за задълженията и договорите. То е договор, по силата на който дарителят преотстъпва веднага и безвъзмездно имуществено право на надарения, а той го приема. Дарението е едностранен договор, като същинско задължение възниква само за дарителя – да прехвърли свое имуществено право. Съществено при дарението е, че то е безвъзмезден договор. Отсъствието на насрещен еквивалент е характерна особеност, която отличава този способ от търговската сделка.
При този вид сделка са налице само разходи без постъпления, което води до нарушаване на един от основните счетоводни принципи, а именно принципа за съпоставимост между приходите и разходите.
Разпоредбите, свързани с разходите за дарение се съдържат в част втора, глава седма „Данъчни постоянни разлики“ на ЗКПО. За целите на данъчното облагане с корпоративен данък се признават разходите за дарения до определен ограничителен праг в зависимост от лицата, посочени в чл. 31, ал. 1–4 от същия закон, в чиято полза са направени при условие, че данъчно задължените лица, които ги извършват са приключили съответния данъчен период (финансовата година или тримесечието при авансовото облагане) с положителен финансов резултат (счетоводна печалба). Съгласно чл. 31, ал. 6 от ЗКПО не се признава за данъчни цели целият разход за дарение, когато с дарението се облагодетелстват пряко или косвено ръководителите, които го отпускат, или тези, които се разпореждат с него, или са налице доказателства, че предметът на дарението не е получен.
В конкретния случай, подаряването на алкохол при покупка на мебели на стойност над 300.00 лв. представлява разход за безвъзмездно предоставяне (вид дарение), който е извън хипотезата на чл. 31 от ЗКПО. Отчетените счетоводни разходи се третират като данъчна постоянна разлика по реда на чл. 26, т. 7 от ЗКПО, т.е. същите не са признати за данъчни цели и с тях следва да се увеличи счетоводният финансов резултат.
Следва да се има предвид, че след 01.01.2007 г. даренията, отчетени като разходи, не са обект на облагане с данък върху разходите по реда на част четвърта от ЗКПО.
Изразяването на становище по въпроса дали задълженото лице нарушава други закони и кои са те (въпрос № 1 от настоящото запитване) е извън законоустановената компетентност на НАП, разписана в чл. 3 от Закона за националната агенция за приходите.
‘