данъчно третиране на получена сума за покриване на допълнителни разходи съгласно разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

изх.570/25.02.2013г.
ЗДДС, чл.26, ал.2
ЗДДС, чл.116
ЗДДС, §1, т.10 от ДР на ЗДДС
Относно: данъчно третиране на получена сума за покриване на допълнителни разходи съгласно разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Според изложеното в него дружеството е с основна дейност производство на мебели и производство на ел.енергия от вятърни генератори. Във връзка с извършен ремонт на вятърен генератор е издадена фактура от фирма „N” с №111111111/м.04.2012г. с идент.№DE222222222, която е за доставка на перка за генератора, транспорт, монтаж, координация и балансиране. „N” е регистрирана в Германия с идент.№DE222222222.
Транспортът се осъществява от фирма „N” за тяхна сметка. Задължение на дружеството-получател е да осигури кранове за монтажа и демонтажа на перката.
Поради забавяне на предварително договорения срок за доставка, дружеството е платило престоя на крановете като допълнителен разход. След многократни комуникации с партньорите от Германия, същите са се съгласили да покрият направените от дружеството допълнителни разходи, за което е издадена фактура №33333/м.10.2012г. на „N” идент.№DE222222222, в която е начислен и ДДС. Фирма „N” е регистрирана в България с идент.№ BG444444444. Представителите на фирмата в България искат да бъде анулирана издадената от дружеството фактура №33333/м.10.2012г. с получател „N” идент.№DE222222222 и да бъде издадена на „N”с идент.№ BG444444444.
Предвид изложеното се поставя въпроса за законосъобразното документиране на получената от фирма „N” с идент.№DE222222222 сума?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр.63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр.103 от 28.12.2012г.) и Правилника за приложението му (ППЗДДС, обн.ДВ, бр.76 от 15.09.2006г., посл. изм. ДВ, бр. 15 от 21.02.2012 г., попр. ДВ бр.16 от 24.02.2012г.) изразяваме следното становище:
Съгласно чл.92, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението. Неустойките се начисляват при неизпълнение, частично изпълнение или некачествено изпълнение. По своята правна същност лихвите и неустойките могат да бъдат разделени на такива с обезщетителен (компенсаторен) или със санкционен характер. С обезщетителен характер са тези лихви и неустойки, които обезщетяват страната по договора, която е претърпяла увреждане, вследствие неизпълнение на задълженията от другата страна.
Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа се определя на база всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер.
Видно от изложената нормативна уредба неустойките са елемент на данъчната основа само, когато са получени от доставчика инямат обезщетителен характер.
В конкретния случай, от изложената в запитването фактическа обстановка става ясно, че платената от „N” с идент.№DE222222222 сума има за цел да обезщети дружеството за вредите от неизпълнението на договора в срок, т.е. касае се за неустойка с обезщетителен характер, която няма характер на доставка и върху размера на неустойкатане следва да се начислява ДДС.
На основание чл.84 от ППЗДДС за документиране на неустойките и лихвите с обезщетителен характер не се издава данъчен документ, а същите се документират с издаването на документ, удостоверяващ плащането.
Предвид гореизложеното, издадената фактура с начислен ДДС във връзка с получените парични средства от немската фирма, е погрешно съставен документ и на основание разпоредбата на чл. 116, ал. 1 от ЗДДС същата подлежи на анулиране. В тази връзка е необходимо да се има предвид и разпоредбата на чл.116, ал.4 от ЗДДС, съгласно която когато погрешно съставени документи или поправени документи са отразени в отчетните регистри на доставчика или получателя, за анулирането се съставя и протокол – за всяка от страните, който съдържа посочените реквизити.
Когато се анулира документ/фактура или известие към фактура/ след периода, в който е издаден, той се включва във файла „PRODAGBI.TXT” на издателя, като в полетата, описващи стойности, се попълват стойности, равни по размер на съдържанието на съответните полета от оригиналния запис в дневника, но с противоположен знак. Протоколът по чл.116, ал. 4 от ЗДДС не се отразява в отчетните регистри по ЗДДС на доставчика и получателя на погрешно съставената фактура.
С оглед пълнота на изложението следва да се отбележи, че е недопустимопредприемането на последващи действия по анулирането на погрешно издадени фактури, с които е начислен данък, който не е следвало да бъде начислен, отнасящи се за периоди, за които има издадени ревизионни актове на дружеството. Такова анулиране би било нарушение на разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), които ясно указват реда, по който могат да бъдат изменени задълженията, установени с влязъл в сила ревизионен акт– чл. 133 и следващите го от същия кодекс.
Необходимо е да се има предвид, че гореизложеното становище касае документирането на получената сума от „N” с идент.№DE222222222, като същото не е относимо за документиране на доставката във връзка с наемането на крановете, по която дружеството е получател.
Във връзка с правилното третиране на доставките и предвид обстоятелството, че „N” е регистрирана по ЗДДС в България, е необходимо да се установи следното:
1. Регистрираният за целите на ЗДДС „N” с идент.№ BG444444444 (клон, представителство) дали представлява „постояненобект” по смисъла на §1, т.10 от ДР на ЗДДС на територията на България
Понятието “постоянен обект“ е изяснено в т.10 на § 1 от ДР на ЗДДС.Освен товаза дефинирането му следва да се имат предвид конкретните факти за всеки отделен
случай, както и практиката на съда на Европейския Съюз (С 168/84; С 190/95; С
231/94; С 260/95) съгласно която под “постоянен обект“ следва да се разбира “дейност,
която притежава известни характеристики на дълготрайност и структура, която е
адекватна по отношение на човешките и техническите ресурси за целите на независимо
предоставяне на съответните услуги“. За да бъде определен като постоянен,
конкретен обект следва да отговаря на определени изисквания за минимална степен на
постоянност, минимален размер и постоянна наличност на човешки и технически
ресурси, необходими за целите на извършваните доставки.
2. В случай, че „N” с идент.№ BG444444444 представлява „постоянен обект” на територията на Българияследва да се установи дали реално този постоянен обект участва в доставката.
Следва да се счита, че съответният обект участва в доставката на стоки или услуги ако техническите и човешките му ресурси се използват от данъчно задълженото лице за операции, свързани с изпълнението на облагаемата доставка на тези стоки или услуги на територията на държава-членка на установяване на обекта, преди или по време на изпълнението й. Когато средствата от постоянния обект се използват единствено за целите на административното обслужване, като счетоводство, фактуриране и събиране на вземания, считаме, че не следва да се приеме, че те се използват за изпълнение на доставката на стоки или услуги. Издаването на фактура с идентификационния номер по ДДС, предоставен на постоянния обект от държавата-членка по установяване на същия, поначало означава участие на постоянния обект в доставката на стоки или услуги, извършена в тази държава-членка, освен ако съществуват доказателства за противното.
Когато данъчно задълженото лице е установено в повече от една държава, с оглед да се определи кое от тях участва в доставката, е необходимо да се разглежда естеството и използването на самата доставка. В случай, че естеството и използването на доставките не позволява да се установи кое лице участва в същите, следва да се имат предвид конкретните факти и обстоятелства относно договарянето и изпълнението на съответните доставки, а именно:
– коя е страната по договора;
– пред кого се извършват поръчките;
– пред кого се предявяват рекламациите;
– с кого се води търговската кореспонденция;
– към кого се извършват плащанията, както и всички други съществени факти и обстоятелства, относими към съответния договор.
Предвид гореизложеното, ако стоката/услугата не е получена от/предоставена на постоянния обект, то същият не може да се разглежда като доставчик, съответно получател по доставката.

Оценете статията

Вашият коментар