3_1750/15.06.2011г.
ЗДДС, чл.163а
Относно: данъчно третиране на получена услуга във връзка с приемане и депониране на битови отпадъци съгласно разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Според изложеното в запитването общината е страна по договор със С община за приемане и депониране на твърди битови отпадъци, генерирани на територията на същата община в размер на хххх тона. Съгласно чл.3 от договора С община следва да заплаща на Община Л по хх.00 лева без ДДС на тон приет отпадък. За получените количества отпадъци през отчетния период (месеца) Община Л издава фактура, в която не начислява ДДС, съгласно чл.163а, ал.2 от ЗДДС.
Община Л с договор от 01.04.2011г. е възложила на «У»АД да изпълнява услугата «Оператор, изпълнител на дейности по комплексно разрешително №ХХХХ/2008/ на обект «Регионално депо за неопасни отпадъци за общините Л, Л и У».Съгласно чл.2, ал.3 от този договор Община Л заплаща на «У» АД определената цена на тон входящ в депото отпадък за депониране в размер на уу.00 лева на тон без ДДС. За влезлите в депото количества отпадъци от С община «У» АД издава фактура на Община Л по определената цена, в която не начислява ДДС съгласно чл.163а, ал. 2 от ЗДДС.
Предвид изложеното се поставя въпроса следва ли Община Л да начислява ДДС по реда на чл.117, ал.2 от ЗДДС след фактуриране от страна на оператора «У»АД на количествата отпадъци, приети от С община?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗДДС(обн. ДВ, бр.63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 19 от 08.03.2011 г.) и Правилника за приложението му (ППЗДДС, обн. ДВ, бр.76 от 15.09.2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 10 от 01.02.2011 г.) изразяваме следнотостановище:
Данъчното третиране на доставките на битови, производствени, опасни и строителни отпадъци по смисъла на Закона за управление на отпадъците (ЗУО), както и при доставка на услуги по техния добив, обработка и преработка е регламентирано в Глава деветнатесета „а” от ЗДДС. Тези доставки са облагаеми по смисъла на закона, но за тях е въведена схемата на т.нар. “обратно начисляване“ на данъка.Системата на т.нар. “обратно начисляване“ на ДДС се прилага за следните отпадъци и услуги:
1.Битови отпадъци по смисъла на ЗУО;
2.Производствени отпадъци по смисъла на ЗУО;
3.Опасни отпадъци по смисъла на ЗУО;
4.Строителни отпадъци по смисъла на ЗУО;
5. Добив на отпадъци. Съгласно § 1. т. 46 от ДР на ЗДДС това е всяка дейност, в резултат от която се образуват отпадъци по т. 1 – 4;
6. Обработка на отпадъци. Съгласно § 1, т. 47 от ДР на ЗДДС това е всяка дейност по събиране, съхранение, сортиране и механична обработка на отпадъци по т. 1 – 4 без изменение на химическия им състав;
7. Преработка на отпадъци. Съгласно § 1, т. 48 от ДР на ЗДДС това е всяка дейност, която променя свойствата или състава на отпадъците по т. 1 – 4, като ги превръща в суровини за производство на крайни продукти или в крайни продукти.
Схемата на т.нар. “обратно начисляване“ на ДДС при тези доставки изисква данъкът да се дължи от получателя по доставката, когато той е регистрирано по закона лице и то независимо дали доставчикът е данъчно задължено или данъчно незадължено по закона лице,предвид разпоредбата на чл. 82, ал. 5 от ЗДДС.
В настоящия случай, според изложеното в запитването дейността по приемане и депониране на битови отпадъци от С община в депо за неопасни отпадъци попада в обхвата на услугите, за които е приложима системата на “обратно начисляване“ на ДДС.
Предвид обстоятелството, че дейностите на депото са възложени на „У” АД и общината е получател по доставките, за които е приложим този механизъм същата следва да начисли данъка с протокол по чл.117, ал.2 от ЗДДС във връзка с издадената от дружеството фактура за приетите и депонирани отпадъци от С община на основание чл.163а, ал.2 във връзка с чл.163б от същия закон. За така начисления данък за община Л е налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл.69, ал.1, т.3 от ЗДДС.
‘