Данъчно третиране на получени допълнителни разноски от частните съдебни изпълнители по реда на ЗДДС и облагане на същите по реда на ЗДДФЛ.

Относно: Данъчно третиране на получени допълнителни разноски от частните съдебни изпълнители по реда на ЗДДС и облагане на същите по реда на ЗДДФЛ.
В Дирекция ”ОУИ” – ………. постъпи писмено запитване с вх. № ../15.02.2011 г., препратено за отговор по компетентност от ЦУ на НАП, относно данъчно третиране на получени допълнителни разноски от частните съдебни изпълнители по реда на ЗДДС и облагане на същите по реда на ЗДДФЛ.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: В хода на дейността на частните съдебни изпълнители при същите постъпват парични средства по Тарифата за таксите и разноските на частни съдебни изпълнители, като допълнителни разноски, разходи за:
а) такси за получаване на информация и документи, свързани с длъжника и/или неговото имущество;
б) банкови такси и комисиони;
в) осигуряване на достъп, отваряне и затваряне на помещения;
г) транспорт, пренасяне и охрана на иззети вещи;
д) вещи лица;
е) пазачи;
ж) преводачи и тълковници;
з) премахване, унищожаване и запечатване на вещи;
и) придвижване на частния съдебен изпълнител извън населеното място, където е неговата кантора – по 0,50 лв. на километър, но не повече от 30 лв. за едно действие, независимо дали то е изпълнено с едно или повече посещения.
Горецитираните допълнителни разноски са за сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ или са вписани в протокола за извършване на съответното действие.
Зададени са следните въпроси:
1.Съдебният изпълнител, като лице регистрирано по ЗДДС следва ли да издава
фактура и да начислява ДДС за сумите, които е получил за допълнителни разноски по изпълнителното дело?
2.Сумите получени от съдебният изпълнител за предплащане, респективно възстановяване на извършени допълнителни разноски, представляват ли облагаем доход по смисъла на ЗДДФЛ?
3.
При условие, че получените суми за възстановяване на извършени допълнителни разходи не са облагаем доход, как ЧСИ, който не води двустранно счетоводство да удостовери пред служителите на НАП, че постъпилата сума не е такса /облагаем доход от дейността/ а сума по разчет – предплатени или възстановени допълнителни разноски?
4.Как следва да се извършва разчета за сумите, изплатени по сключени рамкови
договори с контрагенти трети лица предоставящи услуги на съдебните изпълнители свързани с изпълнителното производство, при които от страна на изпълнителя на услугата не се предоставя за кои лица и кои изпълнителни дела са извършени услугите, формиращи общия размер на задължението?
Отговор на първи въпрос: Общият ред за определянето на данъчната основа на доставките на територията на страната е посочен в чл. 26 от ЗДДС. Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице. В тази сума не се включва данъкът върху добавената стойност. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер.
Така определената данъчна основа на основание чл. 26, ал. 3 от ЗДДС се увеличава с:
1. всички други данъци и такси, в т. ч. акциз, когато такива са дължими за доставката;
2. всички субсидии и финансирания, пряко свързани с доставката;
3. съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, като например комисиона, опаковане, транспорт, застраховка и други, пряко свързани с доставката;
4. стойността на неподлежащите на връщане от данъчно регистриран получател
обикновени или обичайни опаковъчни материали или контейнери.
Съгласно чл. 79, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители за събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице. В сметката по силата на ал. 2 от ЗЧСИ се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материален интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане.
В чл. 26, ал. 5 от ЗДДС е посочено изрично какво не се включва в данъчната основа. В т. 4 на чл. 26, ал. 5 на закона е посочено, че в данъчната основа не се включват сумите, платени на доставчика за покриване на разходите, направени от името и за сметка на получателя, когато тези суми са посочени изрично в счетоводството на доставчика; доставчикът трябва да разполага с доказателства за действителния размер на сумите и няма право на данъчен кредит по отношение на данъка, който може да е станал дължим при извършването на разходите.
Предвид гореизложеното, ако разходите за допълнителни разноски представляват съпътстващи разходи, начислени на получателя от Вас и са пряко свързани с доставката, данъчната основа следва да се увеличи на основание чл. 26, ал. 3, т. 3 от ЗДДС.
При условие, че сумите които получавате от получателите на доставката са за покриване на разходите, направени от името и за тяхна сметка, когато сумите са посочени изрично в счетоводството Ви и разполагате с доказателства за действителния размер на сумите и не сте имали право на данъчен кредит по отношение на данъка, който е станал дължим при извършването на разходите не следва да ги включвате в данъчната основа на основание чл. 26, ал. 5, т. 4 от ЗДДС.
Отговор на втори и трети въпрос:
Съгласно чл.2,ал.1 от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/ частен съдебен изпълнител е лице, на което държавата възлага принудителното изпълнение на частни притезания. Глава седма на същия закон „Такси и разноски по изпълнението” регламентира таксите, които събират частните съдебни изпълнители. На основание чл.78,ал.2 от ЗЧСИ е обнародвана Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ /ДВ бр.35 от 28.04.2006г./. Съгласно чл.80 от закона за всяко действие на частния съдебен изпълнител дължимата такса, определена с тарифата по чл.78,ал.2 се внася авансово. В цитираната тарифа са регламентирани размерът на таксите и видът на разноските по изпълнението.
Обстоятелството, че държавата е възложила на частните съдебни изпълнители упражняването на функцията на принудителното изпълнение на изискуеми граждански притезателни права, не отменя характера на частния съдебен изпълнител на частно лице.
Поради това, че е частно лице, таксите, които частния съдебен изпълнител събира, макар и наречени такси, не са държавни такси. Те са възнаграждение за извършените от него процесуални действия, т.е. възнаграждение за положения труд. Че се касае за възнаграждение, което се дължи на частно лице, упражняващо частна юридическа професия е показателно и обстоятелството, че таксите за частния съдебен изпълнител и за нотариусите се третират по същия начин като възнаграждението на адвокат, т.е. законодателят третира вземанията им под един и същи режим / чл.79,ал.3 от ЗЧСИ; чл.89,ал.3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност и чл.37 от Закона за адвокатурата/.
Съгласно чл.79, ал.1 от ЗЧСИ за събираните такси по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице. А съгласно чл.79,ал.2 от ЗЧСИ в сметката се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материален интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителните разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане.
Следователно на основание на цитираната разпоредба, съдебният изпълнител издава „сметка” по образец във всички случаи, но във втората хипотеза описана в запитването, когато сумите за допълнителните разноски, депозирани от кредитора по сметка на ЧСИ, използвани от ЧСИ за покриване на различни видоверазноски по делото и платени на трети лица, а в последствие събирани от длъжника и възстановявани на кредитора не представляват доход по смисъла на данъчния закон.
В отговор на изложената фактическа обстановка в третата възможна хипотеза следва да имате предвид, че направените от ваше име разноски в интерес на кредитора, които впоследствие събирате от длъжника в същия размер също не представляват доход, при условие, че разполагате с доказателства за действителния размер на сумите и сте създали необходимата аналитичност в счетоводството си.
В изпълнение на гореизложеното е важно в образеца на формуляра „Сметка”, който издавате да се вписва основанието за получаваните суми.
Отговор на четвърти въпрос:
По смисъла на § 1. т. 29 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ лица, упражняващи свободна професия са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите: адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители: съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост: медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите: техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица. за които са налице едновременно следните условия:
а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;
б) не са регистрирани като еднолични търговци;
в) сасамоосигуряващиселица посмисълана Кодексаза социално осигуряване.
Видно от изложеното и предвид чл. 6, ал. 1, т. 7 от ЗЧСИ, частните съдебни изпълнители попадат в категорията на лицата упражняващи свободна професия.
Данъчното облагане на лицата, упражняващи свободна професия, в т.ч. и частните съдебни изпълнители, е уредено в глава пета, раздел трети на същия закон като „Доходи от друга стопанска дейност”. На основание чл.29, т.3 от ЗДДФЛ, облагаемият доход от упражняване на свободна професия се определя, като придобитият доход през данъчната година се намали с разходи за дейността 25 на сто.
Следователно независимо от размера на сумите, изплатени по сключени рамкови договори с контрагенти трети лица, предоставящи услуги на съдебните изпълнители и свързани с изпълнителното производство, както и други плащания, които извършват като разходи, за нуждите на данъчното облагане и определяне на дължимия данък ще се признават не повече от 25 на сто от придобитите доходи.

Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Запитването. В този случай, съгласно разпоредбата на чл.29, ал.3 от Наредба № Н-18/2006 г., фискалното устройство следва

Физическо лице е регистриран земеделски производител. Заедно със съпругът си, също регистриран като земеделски производител отглеждат и реализират готова земеделска продукция на стоково тържище в

Прочети »