Относно: Данъчно третиране на получени допълнителни разноски /такси/ от частните съдебни изпълнители по реда на ЗДДС.
В Дирекция ”ОУИ” –….. постъпи писмено запитване с вх.№ ………../24.02.2011 г., препратено за отговор по компетентност от ЦУ на НАП, относно данъчно третиране на получени допълнителни разноски /такси/ от частните съдебни изпълнители по реда на ЗДДС.
Зададен е следният въпрос: Съдебният изпълнител, като лице регистрирано по ЗДДС, следва ли да издава фактура и да начислява ДДС за сумите, които е получил за допълнителни разноски /такси/ по изпълнителното дело?
Общият ред за определянето на данъчната основа на доставките на територията на страната е посочен в чл. 26 от ЗДДС. Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице. В тази сума не се включва данъкът върху добавената стойност. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер.
Така определената данъчна основа на основание чл. 26, ал. 3 от ЗДДС се увеличава с:
1.всички други данъци и такси, в т. ч. акциз, когато такива са дължими за доставката;
2.всички субсидии и финансирания, пряко свързани с доставката;
3.съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, като например комисиона, опаковане, транспорт, застраховка и други, пряко свързани с доставката;
4. стойността на неподлежащите на връщане от данъчно регистриран получател
обикновени или обичайни опаковъчни материали или контейнери.
Съгласно чл. 79, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители за събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице. В сметката по силата на ал. 2 от ЗЧСИ се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материален интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане.
В чл. 26, ал. 5 от ЗДДС е посочено изрично какво не се включва в данъчната основа. В т. 4 на чл. 26, ал. 5 на закона е посочено, че в данъчната основа не се включват сумите, платени на доставчика за покриване на разходите, направени от името и за сметка на получателя, когато тези суми са посочени изрично в счетоводството на доставчика; доставчикът трябва да разполага с доказателства за действителния размер на сумите и няма право на данъчен кредит по отношение на данъка, който може да е станал дължим при извършването на разходите.
Предвид гореизложеното, ако разходите за допълнителни разноски представляват съпътстващи разходи, начислени на получателя от Вас и са пряко свързани с доставката, данъчната основа следва да се увеличи на основание чл. 26, ал. 3, т. 3 от ЗДДС.
В случай, че сумите които получавате от получателите на доставката са за покриване на разходите, направени от тяхно име и за тяхна сметка и тези суми са посочени изрично в счетоводството Ви и при условие, че разполагате с доказателства за действителния им размер /следва да се има предвид, че нямате право на данъчен кредит по отношение на данъка, който е станал дължим при извършването на разходите/, тези суми не следва да включвате в данъчната основа на основание чл. 26, ал. 5, т. 4 от ЗДДС.’