3_2823/30.09.2011 г.
ЗДДС, чл. 2, т. 1;
ЗДДС, чл. 6;
ЗДДС, чл. 26, ал. 1 и ал. 2
Относно: данъчно третиране на получени суми във връзка с изпълнителен лист по реда на ЗДДС
Според изложеното в запитването, „А” ЕООД има сключен договор за продажба от м. януари 2011 г. с „Б” АД. Предмет на договора е 480 т стока, която следва да се достави в периода 25.01.2011 г.-15.02.2011 г. На 09.02.2011 г. с ф-ра № … „Б” АД фактурира плащане на 120 т. от стоката на обща сума ……..лв. с ДДС. На 11.02.2011 г. по банков път е преведена сумата на доставчика. Поради неизпълнение на договорената доставка по вина на доставчика, на „А” ЕООД е издадено кредитно известие. Платената сума по издадената фактура не е върната, поради което последното е потърсило правата си по съдебен ред. По силата на изпълнителен лист от м. май 2011 г. „Б” АД е осъден да възстанови сумата в размер на ……. лв. и законната лихва – ….. лв. На 25.08.2011 г. доставчикът е издал кредитно известие на стойност ……..лв. като сумата е постъпила по банковата сметка на „А” ЕООД на 31.08.2011 г. Преведени са на последното също и разходи за частен съдия изпълнител, които са … лв., както и адвокатски хонорар и държавни такси. Също така сапреведени и …….. лв. за прекратяване на гражданското дело срещу акционерите на фирмата. Допълнително, в разговор бе уточнено, че част от сумата по издадената фактура е била върната, за което е издадено първото кредитно известие. За разликата в размер на ….. лв., която сума не е върната, е заведено съдебно дело, като за същата е издадено второто кредитно известие.
При така изложената фактическа обстановка се поставят въпроси за гореописаните суми дружеството има ли задължение да издаде фактури с начислен ДДС към „Б” АД и как да бъдат осчетоводени?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДС /обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 19 от 8 март 2011 г./ и Правилник за прилагане на закона за данък върху добавената стойност /ППЗДДС, обн. ДВ, бр. 76 от 15 септември 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 10 от 1 февруари 2011 г./ изразяваме следното принципно становище:
Съгласно чл. 2, т. 1 от ЗДДС с данък върху добавената стойност се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга. Предвид цитираната разпоредбаналичието на доставка на стока или услуга е необходимо условие за да се приложи механизмът на данък върху добавената стойност, респективно закона,който го урежда -ЗДДС.
Облагаема доставка по смисъла на чл. 12 от закона е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице и е с място на изпълнение на територията на страната. Според легалното определение на чл. 6 от ЗДДС,доставка е прехвърлянето на правото на собственост върху стока или други вещни права върху стока. Съгласно чл. 5 от ЗДДС „стока” е всяка движима и недвижима вещ, с изключение на парите в обръщение, а според чл. 8 от същия „услуга” означава всичко, което има стойност и е различно от стока и пари в обръщение. От съдържанието на тези понятия за целите на облагането по ЗДДС се налага извода, че за да е налице облагаема доставка, за която се дължи данък от регистрираното лице, следва това лице да е доставчик на стоката или услугата.
В конкретния случай договорът се прекратява, т.е. разваля и на „А” ЕООД се изплащат платеният аванс, законната лихва, адвокатски, съдебни и съдебно-изпълнителни разноски.
Данъчното третиране на лихвите и неустойките в ЗДДС е регламентирано в разпоредбите на чл. 26, ал. 2 от закона и чл. 84 от ППЗДДС.
Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, данъчната основа се определя на база всичко, което включва възнаграждението, получено или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер.
В практиката се разграничават няколко вида лихви и неустойки и за да се определи дали съответната сума следва да се включи в данъчната основа е необходимо да се извърши преценка относно характера на лихвата.
По своята правна същност лихвите и неустойките могат да бъдат разделени на такива с обезщетителен (компенсаторен) или със санкционен характер.
С обезщетителен характер са тези лихви и неустойки, които обезщетяват страната по договора, която е претърпяла увреждане, вследствие неизпълнение на задълженията от другата страна.
Лихвите и неустойките със санкционен характер са тези, които са уговорени между страните като допълнителна санкция, а именно, в допълнение на тази, която компенсира неизпълнението на договора и представлява заместваща престация. На основание чл. 26, ал.2 от ЗДДС, лихвите и неустойките със санкционен характер се включват в данъчната основа.
По смисъла на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила.
Предвид гореизложеното, при условие, че се касае за лихва с обезщетителен характер по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС за документирането й не се издава данъчен документ, а същата се документира с издаване на документ, удостоверяващ плащането им на основание чл. 84 от ППЗДДС.
В случая е развален конкретния договор и e присъдена законна лихва, която сума е платена от доставчика. Същата не е основа за начисляване на данък върху добавената стойност по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗДДС, тъй като не е налице доставка съгласно чл. 6 от същия закон.
По отношение на останалите суми – адвокатски, съдебни и съдебно-изпълнителни разноски, които дружеството получава от некоректния си доставчик във връзка с воденото съдебно дело за разваления договор, същите не са свързани с извършени облагаеми доставки, поради което не се дължи ДДС върху стойността им, както и не възниква задължение за издаване на фактури. Основанието за това са разпоредбите на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС, които въвеждат задължение за издаване на фактура само по повод на доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане.
В тези случаи е допустимо документирането на сумите да сеизвърши с издаването на първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството.
‘