Относно: Данъчно третиране на получените отстъпки под формата на ваучери за услуги по реда на ЗДДС и ЗКПО.
Във връзка с поставено от Вас запитване, постъпило в Дирекция „ОУИ” ….. с вх. № ../06.12.2010г., изразяваме следното:
Фактическа обстановка: съгласно сключен договор между Вашето дружество и мобилен оператор за ползване на мобилни услуги се предоставят допълнителни отстъпки под формата на ваучери за презареждане на предплатени sim карти. Ваучерите са предоставени с приемо-предавателни протоколи, т.е. не е начислявано ДДС от доставчика и съответно не е приспадан данъчен кредит. Също така не е отчитан разход или приход. В приемо-предавателните протоколи ваучерите са описани като брой и единична стойност. Същите са предоставени на наетите по трудови правоотношение лица за служебно ползване.
Във връзка с гореизложеното поставяте следният въпрос:
Възникват ли за Вашето дружество данъчни задължения по реда на ЗДДС и ЗКПО както във връзка с получаването на тези отстъпки, така и при предоставянето им на служителите?
Тъй като към запитването не е представен целият договор с мобилния оператор, а само част от него и липсата на конкретен въпрос по прилагането на ЗКПО и ЗДДС, изразяваме принципно становище:
По ЗКПО:
От така изложената фактическа обстановка е ясно, че дружеството не е отчело нито приход, нито разход в резултат на предоставените от мобилния оператор „допълнителни отстъпки”, т.е. няма счетоводно третиране на тези търговски взаимоотношения.
Правилното счетоводно отчитане на посочените в запитването взаимоотношения е въпрос на прилагане на счетоводното законодателство и счетоводна политика на дружеството.
Националната агенция за приходите в рамките на своята компетентност разяснява на данъчно задължените лица прилагането на норми от данъчните и осигурителни закони и не може да се ангажира с мнение относно правилността на осчетоводяване на търговски взаимоотношения.
Юридическите лица се облагат за резултата от стопанската си дейност за отчетната /календарната/ година с корпоративен данък. Той се определя на база на положителния данъчен финансов резултат.
Съгласно чл.18 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, данъчен финансов резултат е счетоводният финансов резултат, преобразуван по реда на този закон.
Съгласно §1, т.16 от Допълнителните разпоредби към ЗКПО, „счетоводен финансов резултат” е печалбата /загубата/ по отчета за приходите и разходите за определен период преди начисляването на разходите за данъци от печалбата.
Законът за счетоводството /ЗСч/ е нормативният акт, който урежда достоверността на счетоводната информация и съдържанието, съставянето и публичността на финансовите отчети на предприятията.
Разпоредбата на чл.17 от ЗСч регламентира, че разходите и приходите се класифицират и представят във финансовите отчети при условията и по реда на приложимите счетоводни стандарти.
Предвид посочените по-горе разпоредби и съгласно чл. 22 от ЗКПО данъчният финансов резултат се определя, като счетоводният финансов резултат се преобразува по ред и начин, определени в този закон, със:
1. данъчните постоянни разлики;
2. данъчните временни разлики;
3. други суми в случаите, предвидени в този закон.
В случаите, когато счетоводното законодателство изисква отчитане на приходи и разходи, но същите не са отчетени съгласно изискванията на нормативен акт разпоредбата на чл. 78 от ЗКПО изисква счетоводният финансов резултат да се коригира със сумата на тези приходи и разходи, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година, но не са отчетени от данъчно задълженото лице.
По ЗДДС:
Общият принцип за определяне на данъчната основа е регламентиран в разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗДДС. Съгласно тази разпоредба данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер.
Същевременно, изключение от това правило е регламентирано в разпоредбата на чл.26, ал.5, т.1 от ЗДДС. Съгласно нея, данъчната основа не включва сумата на търговската отстъпка или намаление, ако те се предоставят на получателя на датата на възникване на данъчното събитие. В случай, че се предоставят след датата на възникване на данъчното събитие, данъчната основа се намалява при предоставянето им.
В чл.18 от ППЗДДС изчерпателно са изброени условията за извършване на търговска отстъпка или намаления, предоставени на получателя.
Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.4 от ППЗДДС, когато търговската отстъпка или намаление се предоставят на получателя след датата на възникване на данъчното събитие, данъчната основа се намалява с издаване на кредитно известие.
Видно в настоящия случай, коментираната от Вас «отстъпка»не е документирана по гореописания ред.
Разпоредбата на чл.2, т.1 от ЗДДС определя като обект на облагане с данък върху добавената стойност всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга. Предвид цитираната разпоредба,наличието на доставка на стока или услуга е необходимо условие за да се приложи механизмът на данък върху добавената стойност, респективно закона,който го урежда -ЗДДС.
Предвид гореизложеното, безвъзмездните доставки са извън предметния обхват на ЗДДС. В същото време, следва да имате предвид разпоредбата на чл.9, ал.3 от ЗДДС, където е предвидено изключение – за възмездна доставка на услуга се смята и предоставянето на услуга за личните нужди на данъчно задьлженото лице, на собственика, на работниците и служителите или на трети лица, при извършването на която се използва стока, при производството, вноса или придобиването на която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит. Като възмездна доставка се третира и безвъзмездното предоставяне на услуга за лични нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на работниците и служителите или на трети лица.
‘