3_988/10.04.2014г.
ЗДДС, чл.26, ал.5, т.1
ППЗДДС, чл.18
Относно: данъчно третиране на получено възнаграждение за реализиран оборот- „бонус” съгласно разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Според изложеното в запитването дружество има сключени дистрибуторски договори с две фирми от Европейския съюз. Получава бонус за реализиран оборот от тези доставчици, както следва:
1. Доставчикът от Германияиздава кредит нота за бонус оборот, на основата на която се намалява стойностно сметка 304 „Стоки”, издава се протокол по чл.117 от ЗДДС, който се включва в дневника за покупки и дневника за продажби. Сумата на бонуса се приспада от текущите задължения към доставчика.
2. Доставчикът от Унгария превежда стойността на бонуса по сметка на дружеството без да издава кредит нота, като се получава само договор и план сметка за формиране на бонуса. За получения превод е издаден Invoice, в който е вписан текст по желание на доставчика, според който съгласно тяхното законодателство доставката е освободена от ДДС. Този Invoice не се отразява във VIES декларацията с основанието, че когато доставката на услуга по чл.21, ал.2 от ЗДДС е освободена в държавата членка, където е мястото й на изпълнение, същата може да не се отразява във VIES декларацията. За получения бонус е съставена фактура по ЗДДС, като основанието за неначисляване на данък е чл.21, ал.2 от същия закон, като тази фактура е отразена в Дневника за продажби.
Допълнително е уточнено, че в договорите за дистрибуция липсват изрични клаузи относно формирането и изплащането на бонуса. Представени са кредит нота и анекс към договора за определяне размера на бонуса от германската фирма, както и план сметка за определяне на бонуса от унгарската фирма.
В тази връзка се поставя въпроса правилно ли са документирани получените бонуси?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 1 от 03.01.2014 г.) и Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС, обн. ДВ, бр. 76 от 15.09.2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 110 от 21.12.2013 г.) изразяваме следното становище:
Съгласно разпоредбата на чл.64, ал.1 от ЗДДС данъчната основа при вътреобщностното придобиване се определя по реда на чл.26 от закона.
На основание чл.26, ал.2 от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер.
Същевременно изключение от това правило е регламентирано в чл.26, ал.5, т.1 от ЗДДС. Съгласно цитираната разпоредба, данъчната основа не включва сумата на търговската отстъпка или намаление, ако те се предоставят на получателя на датата на възникване на данъчното събитие. В случай, че се предоставят след датата на възникване на данъчното събитие, данъчната основа се намалява при предоставянето им.
Предвид нормата на чл.18, ал.1 от ППЗДДС, член 26, ал. 5, т. 1 от закона се прилага независимо дали търговската отстъпка или намалението се предоставят под формата на пари, стоки или услуги. По силата на чл.18, ал.4 от ППЗДДС когато търговската отстъпка или намалението са предоставени след датата на възникване на данъчното събитие за доставката, за изменението на данъчната основа на доставката доставчикът издава кредитно известие към фактурата, издадена за доставката, а когато за доставката са издадени повече от една фактури – с кредитно известие, в което се посочват номерата на всички издадени фактури за доставката.
Разпоредбата на чл.117, ал.4 от закона предвижда издаването на протокол при изменение на данъчната основа на доставка или при разваляне на доставка, за която е издаден протокол, да се издаде нов протокол, който следва да съдържа задължително посочените в цитираната разпоредба реквизити. Протоколът следва да се издаде в 15 дневен срок от датата, на която е възникнало съответното обстоятелство по ал.4.
От изложеното в запитването става ясно, че бонусът се предоставя за постигане на определен оборот и доколкото не са налице данни за дължима насрещна престация (задължение) от дружеството към чуждестранните лица-доставчици във връзка с получената сума, следва да се приеме, че е налице предоставяне на търговска отстъпка/намаление след датата на възникване на данъчното събитие.
Предвид гореизложеното се налага изводът, че по отношение на получения бонус от германския доставчик следва да се издаде протокол по реда на чл.117, ал.4 от закона и в срока по ал.5 на цитираната разпоредба. По отношение на получения бонус от унгарския доставчик, предвид липсата на издаден документ (кредитно известие, кредит нота) от същия, за дружеството не възниква задължение за издаване на протокол по чл.117, ал.4 от закона. При последващо документиране на предоставената търговска отстъпка от унгарския доставчик чрез издаване на кредитно известие следва да се промени данъчната основа чрез издаване на протокол по чл.117, ал.4 от ЗДДС.
Съгласно чл.113, ал.1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице – доставчик е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това, освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл.117. Видно от текста на разпоредбата за дружеството ще е налице задължение за издаване на фактура към унгарската фирма единствено и само когато е налице доставка на стока или услуга, или при получаване на авансово плащане преди това, по която дружеството се явява доставчик, а унгарската фирма – получател.
В случая, изложен в запитването, получената сума се определя като бонус за реализиран оборот и доколкото не са налице данни за поет ангажимент от дружеството за извършване на услуга или доставка на стока за фирмата от Унгария и за която доставка се получава плащането, то считаме, че не е налице задължение за издаване на фактура във връзка с получената сума от този доставчик. Издадената фактура се явява издадена без основание и същата подлежи на анулиране по реда на чл.116 от ЗДДС. В тази връзка е необходимо да се има предвид, че съгласно чл.116, ал.4 от закона, когато погрешно съставени или поправени документи са отразени в отчетните регистри на доставчика или получателя, за анулирането се съставя протокол. А по силата на ал.5 на цитираната разпоредба всички екземпляри на анулираните документи се съхраняват при издателя, като отчитането им от доставчика и получателя се извършва по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
В Приложение №12 към чл.113, ал.4 от ППЗДДС се указва, че в случаите, когато се анулира документ /фактура или известие към фактура/ в периода, в който е издаден, той се описва във файла „PRODAGBI.TXT” на издателя, но полетата, описващи стойности, се оставят празни /не се попълват/ или се записва стойност нула /0/. Когато се анулира документ/фактура или известие към фактура/ след периода, в който е издаден, той се включва във файла „PRODAGBI.TXT” на издателя, като в полетата, описващи стойности, се попълват стойности, равни по размер на съдържанието на съответните полета от оригиналния запис в дневника, но с противоположен знак. Протоколът по чл.116, ал. 4 от ЗДДС не се отразява в отчетните регистри по ЗДДС на доставчика и получателя на погрешно съставените фактури.
На основание чл.113, ал.1 от ППЗДДС регистрираните лица водят задължително отчетните регистри по чл.124, ал.1 от закона: дневник за покупките и дневник за продажбите, съдържащи информация за всички издадени и получени данъчни документи и отчети, които следва да бъдат издадени съгласно изискванията на закона или правилника. Информацията от отчетните регистри се използва за попълване на справки-декларациите и VIES-декларациите по закона предвид разпоредбата на чл. 113, ал. 5 от ППЗДДС. Данъчни документи по смисъла на чл.112, ал.1 от закона са фактурата, известието към фактура и протоколът и тези документи подлежат на отразяване в отчетните регистри и декларации. Издаденият от дружеството Invoice не е посочен като данъчен документ, поради което същият не подлежи на отразяване в дневника за продажби, респективно справката декларация и VIES-декларацията.