2_158/21.02.2017г
ЗДДФЛ, чл.26
ОТНОСНО: данъчно третиране на приходи от произведена електрическа енергия от независим производител – физическо лице.
Отправили сте писмено запитване до Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” …….., постъпило в Дирекция ОДОП с вх.№ 158/21.02.2017г., в което са описани следните факти и обстоятелства:
Собственик сте на малка фотоволтаична система с пикова мощност 3kw, която е изградена на покривна конструкция на жилищната ни сграда. Произвежданата електрическа енергия от системата е за лични нужди, но тъй като семейното потребление на ел.енергия се разминава с производството на такава, системата е свързана с ел.мрежата на Енерго-Про. Според договора Ви с енергийното дружество ел.енергията, която постъпва в мрежата, не се приспада от потреблението Ви, а се заплаща по непреференциална цена. Т.е. осъществява се покупко-продажба на постъпилата в мрежата енергия, като сумите, които Енерго-Про Ви дължи, се превеждат на банковата сметка на съпругата ми, а аз им изготвям протокол за продадената енергия ежемесечно.
Във връзка с горното, поставяте следните въпроси:
1.Подлежи ли на деклариране дохода и кое приложение към декларацията по чл.50 трябва да се попълни?
2.При деклариране, необходимо ли е да удостоверя въпросният доход с документ от Енерго-Про?
3.Може ли да се ползват някакви данъчни облекчения като производители на енергия от възобновяеми източници и тъй като върху покрива на жилището Ви е монтирана ФЕЦ /соларна система/?
При така изложената фактическа обстановка и предвид компетентността на НАП с оглед разпоредбите на относиматанормативна уредба – Търговския закон /ТЗ/, Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ и Закона за корпоративното подоходно облагане изразяваме следното принципно становище:
Относно прилагане разпоредбите на Закона за данъци върху доходите на физическите лица:
Търговец по смисъла начл.1, ал.1 от ТЗе всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва посочените от т.1 до т.15 на цитираната алинея сделки. Продажбата на стокиот собствено производство е включена в т.2 на чл.1, ал.1 от ТЗ, поради което eв обхвата натърговските сделки.
Съгласно чл.286, ал.1 от ТЗ, търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражнявано от него занятие. По силата на чл.286, ал. 2 от ТЗтърговски са сделките по чл.1, ал.1 независимо от качеството на лицата, които ги извършват.
Предвид изложеното,дефинирането на едно физическо лицекато търговецне следва да се обвързва единствено с наличието или липсата на регистрация по реда на ТЗ. Акофизическото лице осъществява търговски сделки, не е от значениедали то е показало или не участието си в тях като едноличен търговец. Тази теза се съдържа и в данъчния закон предвид разпоредбата на чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ.
Съгласночл.26, ал.7 от ЗДДФЛпо реда на чл.26, ал. 1-6 се облагатдоходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон /ТЗ/, но не е регистриранокато едноличен търговец /ЕТ/.
Цитираните дотук разпоредби са относими към изложения от Вас казус. Физическото лице, реализиращо доходи от продажба на електрическа енергия от възобновяеми източници, следва да бъдеопределено като лице, извършващо стопанска дейност като търговец, независимо, че няма регистрация като ЕТ.
Облагаемият доход от стопанска дейност като търговец се определя по реда на чл. 28 от ЗДДФЛ и седекларира в приложение № 2 „ Доходи от стопанска дейност като едноличен търговец” към годишната данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ.
За целите на годишното облагане по реда на чл.28 от ЗДДФЛ,определянето на данъчна основа по чл.26 от закона, еобвързано с формиране на данъчен финансов резултат, получен като счетоводният финансов резултатсе преобразува за данъчни цели пореда на Закона за корпоративното подоходно облагане. От изложеното следва,че лицата извършващи дейност като търговци следва да водят счетоводство, спазвайки изискванията на Закона за счетоводството и приложимитесчетоводни стандарти.
По отношение отчитането на облагаемитедоходие необходимо да имате предвид разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗДДФЛ: данъчно задължените по този закон лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане. Редът и начина на издаване на фискални касови бележки се определят с Наредба № Н -18 на министъра на финансите от 13 декември 2006г. зарегистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискалниустройства / обн. ДВ. бр. 106 от 2006г.изм. и доп. бр. 79 от 2007г/.
Определение за „търговски обект“ се съдържа в т.41 от § 1 на ДР на ЗДДС: всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.
От друга страна, данъчно задължено лицепо см. на чл.3 от ЗДДС е всяко лице, което извършва независимаикономическа дейност, без значениеот целите и резултатите от нея. Като независима икономическа дейност може да бъде определена всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
Като лице, извършващо независима икономическа дейност по см. на чл.3 от Закона за данък добавена стойност /ЗДДС/, физическото лице следва да прилага чл.113 от с.з. и да издава фактури за извършените от него доставки на стоки и услуги или при получаване на авансово плащане преди това.
Фактурата се издава най-малко в два екземпляра – за доставчика и за получателя.
Данъчните облекчения са регламентирани в глава четвърта /чл.18 до 23/ на ЗДДФЛ. В тази глава няма предвидени специални данъчни облекчения за производители на енергия от възобновяеми източници.
Съгласно чл.28 от ЗДДФЛ годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ се определя, като облагаемият доход по чл.26 за данъчната година се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на КСО и ЗЗО. Съгласно ал.2 на чл.28 годишната данъчна основа по ал.1 се намалява с посочените суми като данъчни облекчения в т.1 до т.5. Данъчните облекчения се ползват при спазване на поредността, регламентирана в чл.21 от ЗДДФЛ.
При така представената фактическа обстановка приемаме, че дейността по производство и продажба на ел.енергия от ВЕИ се извършва от Вас и Вие сте данъчно задължено лице за целите на облагане с данък по ЗДДФЛ.
‘