Относно: Данъчно третиране на разходи по реда на ЗКПО във връзка с извършване транспортна дейност
Във връзка с постъпило запитване вх. № ……../10.07.2014г. в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, Ви уведомяваме:
В запитването е посочено, че дружество има основен предмет на дейност товарен автомобилен транспорт и притежава лиценз.
При извършване на услуги за превоз на стоки предприятието прави разходи в трети страни и в държави-членки на ЕС. Такива са разходи за гориво и смазочни материали, винетки, магистрални такси, кантарни бележки и квитанции, квитанции от платени паркинги, данък дължим в съответната страна във връзка с транспорта, за което са налице документи. Понякога в тези документи не са вписани нито име и ДДС номер на фирмата, нито номера на товарния автомобил. Една част от разходите са платени по банков път, а друга в брой, само с касов бон. Всички разходи са съпътствани с пътни листи, товарителници, с които се вижда участието на транспортното средство при извършване на дейността.
Признават ли се тези разходи за данъчни цели и дължи ли се върху тях данък от 10% при условие, че за зареденото гориво няма издадена фактура с данни за фирмата, а само издадени касов бон, в който не се съдържа количество на зареденото гориво и плащането е извършено в брой или по банков път?
Признават ли се за данъчни цели всички разходи по квитанциите за винетки, магистрални такси, кантори при условие, че не съдържат данни за фирмата, нито регистрационния номер на товарния автомобил? Дължи ли се данък върху тези разходи?
В запитването са поставени въпроси по прилагане на ЗДДС.
Предвид изложената фактическа обстановка, съобразявайки относимата нормативна уредба за 2014г., по така представените от Вас варианти, изразявам следното становище:
По прилагането на ЗДДС:
Правата на задължените лица са визирани в чл. 17, ал. 1 от ДОПК. По смисъла на т. 2 и т. 5 от същия член, задължените лица имат право да им бъдат разяснявани правата в производствата по този кодекс, включително и правото на защита в административното, изпълнителното и съдебното производство, и да бъдат предупредени за последиците от неизпълнение на задълженията им и информация за публичните им задължения и за сроковете, в които следва да заплатят дължимите от тях данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични задължения.
Писмените становища ангажират приходната администрация по смисъла на чл. 17, ал. 3 от ДОПК. Но тъй като, след направенатаслужебна проверка, се установи, че конкретните факти и обстоятелства, описани във Вашето запитване,са предметнаизследване от орган по приходите от ТД на НАП-….., на когото е възложена проверка, по реда на ДОПК,Ви уведомяваме, че до приключването и,той екомпетентният да прецени тяхното данъчно третиране по ЗДДС, в какъвто смисъл са поставените от Васвъпроси.
По прилагането на ЗКПО:
За да бъдат признати разходите, свързани с експлоатацията /гориво, смазочни материали/ и движението на превозното средство, следва да бъде доказано реалното им използване за дейността на дружеството. Документирането и отчитането на посочените в запитването разходи следва да се извършва при спазване на Закона за счетоводството /ЗСч/ и приложимия Счетоводен стандарт /СС/ 2 „Отчитане на стоково-материалните запаси”.
Основен счетоводен принцип е документалната обоснованост на стопанските операции /чл. 4, ал. 3 от ЗСч/, който се обвързва с видовете документи, опосредстващи отчитането на разходите във връзка с извършваните международни превози. Изискванията към реквизитите на първичния счетоводен документ са подробно регламентирани в чл. 7 от ЗСч. Този закон има териториален обхват на действие и неговите разпоредби са задължителни в случаите, в които съставител на документите са български предприятия.
Това обаче не отменя необходимостта от наличието на първични документи, доказващи зареждането на горива или на ползването на съответната услуга /винетка, магистрална такса, квитанция за услуги по теглене на товарите, платен паркинг и др./, които да съдържат достатъчно информация за наименованието на документа, идентификатори на фирмата, съставител на документа, предмета на покупката, количество, единична цена, обща стойност и др. Действащата към момента нормативна уредба на чл. 7 от ЗСч не конкретизира вида на първичния счетоводен документ, но изисква той да отразява вярно стопанската операция. Разпоредбите на чл. 7, ал. 3 и ал. 4 от ЗСч допуска, че е налице документална обоснованост и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват. Документална обоснованост е налице и когато първичният счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на този закон и в документа липсва част от изискуемата информация, когато този документ отразява вярно документираната стопанска операция. Същото е и изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО. По силата на посочената правна норма, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗКПО документална обоснованост на стопанската операция е налице и при условие, че липсващата информация по ЗСч може да се подкрепи с други документи, които я удостоверяват.
Предвид гореизложеното считаме, че разходите, заплатени от дружеството по банков път или в брой в чужбина за горива, смазочни материали, магистрални такси, винетки, такси за паркинг, претегляне на товарите и други придружаващи пътуването, могат да бъдат признати за данъчни цели независимо, че в някои документите, които са издадени не съдържат цялата изискуема информация по ЗСч. Това е допустимо, ако са налице надлежно оформени заповеди за командировки, пътни листи, пътни книжки, сключени договори с чуждестранните контрагенти, разменена кореспонденция, товарителници, митнически декларации и др.документи, които да удостоверяват участието на превозното средство при извършването на дейността по занятие на дружеството по съответните маршрути и целта, за която е използвано. В противен случай разходите няма да бъдат документално обосновани и няма да бъдат признати за данъчни цели.
В запитването сте посочили, че във връзка с извършваните международни превози е изплатена сума за данък, но не сте конкретизирали вида на платения данък и не сте приложили съответните документи, поради което не можем да вземем отношение по данъчното третиране на този разход.
С оглед на посоченото до тук счетоводните разходи, които са документално обосновани по смисъла на чл. 7 от ЗСч и чл. 10 от ЗКПО се признават за данъчни цели. При липса на документална обоснованост на разходите се извършва увеличение на счетоводния финансов резултат по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО.
Следва да имате предвид, че законосъобразното отразяване на счетоводните разходи в отчета за дейността на дружеството подлежи на последващ данъчен контрол по смисъла на чл. 110 от ДОПК чрез извършване на ревизии и проверки от органите по приходите.’