2_ 1363/25.10.2013г.
ЗКПО – чл.10;
ЗКПО – чл.26;
ЗКПО – чл.33;
НСКСЧ
ОТНОСНО: Данъчно третиране на разходи за транспорт, свързани с командировка в чужбина, с МПС, собственост на дружеството съгласно разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/.
Дейността на ООД „…………………“ е монтаж на стелажни системи в различни страни от Европейския съюз. За целта командировате работници-монтажници, като придвижването им до територията на съответната страна се осъществява чрез транспортно средство /ван/, собственост на дружеството. Тъй като често работните обекти за монтаж се намират далеч от мястото, където са отседнали работниците, придвижването им до тях се извършва със същото транспортно средство, предвид обстоятелството, че е необходимо да бъде пренесен голям набор от инструменти. Оформяте надлежно документи – пътни листи за изминатия пробег от транспортното средство.
Поставяте въпрос: признават ли се разходите за транспорт, извършени в периода на командировка в чужбина, от мястото на отсядане на командированите лица до конкретния обект, в който те реализират договорената услуга.
С оглед на изложеното, определената компетентност на Националната агенция за приходите /НАП/ и при сега действащата нормативна база, свързана с осигурителното и данъчно законодателство, изразявам следното становище:
Данъчното третиране на разходите за командировъчни разходи е уредено в чл.33 от ЗКПО.
Съгласно чл.33, ал.1 от ЗКПО за данъчни цели се признават счетоводни разходи за пътуване и престой на физически лица, когато са изпълнени следните условия:
– пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице;
– командированите физически лица са в наемни взаимоотношения с работодателя/възложителя на задачата: в трудови правоотношения, наети по извънтрудови правоотношения, наети по договор за управление и контрол.
За целите на данъчното признаване на счетоводните разходи за пътуване и престой, следва да е изпълнен и общият принцип на корпоративния закон за документалната обоснованост на счетоводните разходи по смисъла на чл.10 от закона.
В случай, че отчетените счетоводни разходи, не отговарят на горните изисквания на закона, с техния размер се извършва преобразуване на счетоводния финансов резултат по реда на чл.26 от ЗКПО.
Поставеният от Вас въпрос не касае доказването и признаването на счетоводните разходи за пътните на командированите лица до държавата, където ще оказват услугата, а касае разходите им за транспорт от мястото на отсядане до работния обект за периода на командировката.
Предвид обстоятелството, че правната и документална регламентация на командировките в чужбина се съдържа в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/, отговорът на поставения от Вас въпрос следва да се търси в Наредбата.
Съгласно чл.12 от НСКСЧпътните разходи за командировката в чужбина са в размер на действително извършените разходи съгласно заповедта за командировка по най-краткия или икономически най-изгодния маршрут. Пътуването може да се извърши с личен или служебен автомобил, като в този случай се изплаща 50 на сто от стойността на самолетен билет за съответната дестинация за покриване на транспортните разходи по най-изгодната тарифа или равностойността на изразходваното гориво по разходни норми, определени от производителя на моторното превозно средство, съпътстващите такси за платени магистрали и паркинг, свързани с автомобила, уредено с чл.13, ал.4 от НСКСЧ.
ЗКПО не поставя лимит на транспортните разходи, свързани с командировки, а указва в чл.10 те да са документално обосновани чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.
‘