3_2066/01.09.2015 г.
ЗКПО, чл. 10, ал. 1;
ЗКПО, чл. 26, т. 2 и т. 7;
ЗКПО, чл. 51, ал. 1, т. 3;
ЗКПО, чл. 67;
ЗСч, чл. 4, ал. 3
Относно: данъчно третиране на разходите за ремонт и подобрение на нает актив
Според изложеното в запитването дружество ползва под наем недвижим имот на който извършва ремонтни дейности, свързани с текущото /обичайно/ използване на имота. Освен това се извършват и разходи, водещи до подобряване на имота съгласно счетоводен стандарт № 16 „Дълготрайни материални активи”.
Предвид горното се поставя въпросът относно данъчното третиране на така извършените разходи за ремонт и подобрение на наетия актив.
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗКПО (ДВ бр.105/2006 г., посл. изм. ДВ бр. 35/2015г.) изразяваме следното становище:
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството /ЗСч/, отразяващ вярно стопанската операция.
По силата на чл. 4, ал. 3 от ЗСч предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство.
В тази връзка извършването на разходите във връзка с наетия актив следва да едокументирано с първичен счетоводен документ. При наличието на договор и първичен документ за разхода са налице основанията за отчитане на разходите за ремонт на наетото помещение като разходи за външни услуги. В случай, че не са спазени изискванията на чл.10, ал. 1 от ЗКПО счетоводните разходи, които не са документално обосновани, не се признават за данъчни цели на основание чл. 26, т. 2 от същия закон.
Доколкото ремонтните дейности са свързани с текущото поддържане на наетия актив, то отчетените счетоводни разходи по този повод следва да се признаят като текущи за периода, през който са направени. Разходи за ремонт, чрез които се възстановява състоянието на материален дълготраен актив за нормалното му функциониране са данъчно признати при положение, че са свързани със стопанската дейност. Такива могат да бъдат разходите във връзка с дребни поправки и ремонти, произтичащи от обикновеното потребление на вещта, визирани в чл. 231 от Закона за задълженията и договорите като те са за сметка на наемателя.
В случай, че разходите за ремонт водят до увеличаване на икономическата изгода на наетите или предоставени за ползване дълготрайни активи, на основание чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКПО следва да бъдат отчетени като данъчен дълготраен нематериален актив.
Освен изложеното следва да се има предвид, че по силата на т. 6.2. от СС 16 Дълготрайни материални активи, разходите, които водят до подобряване на бъдещите икономически изгоди, са:
а)изменение на отделен актив, за да се удължи полезният срок на годност на актива или да се увеличи производителността му;
б)осъвременяване на машинни части, за да се постигне значително подобряване на качеството на продукцията и/или услугите;
в)разширяване на възможностите за нови продукти и/или нови услуги;
г) въвеждане на нови производствени процеси, които дават възможност за съкращаване на производствените разходи;
д)икономически по-изгодна промяна във функционалното предназначение на актива.
Ако разходите за ремонт отговарят на критериите в СС 16 Дълготрайни материални активи и не се осчетоводят като данъчен дълготраен нематериален актив, а останат като текущ счетоводен разход съгласно чл. 67 от ЗКПО, то тези разходи, формиращи данъчен амортизируем актив, включително последващите разходи, не се признават за данъчни цели и с тях следва да се увеличи счетоводният финансов резултат.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че ако страните по договора за наем са се договорили подобрението да остане в полза на наемодателя и разходите за него не са за сметка на наема, след прекратяването на договора за наем, при отписването на същото от счетоводния амортизационен план се формира счетоводен разход. В данъчен аспект този разход ще бъде третиран като разход за дарение в полза на наемодателя и като такъв няма да бъде данъчно признат на основание чл. 26, т. 7 от ЗКПО или ще е частично признат (до 10 на сто от положителния счетоводен финансов резултат), когато получателят на дарението е сред лицата, посочени в чл. 31, ал. 1 от същия закон.
‘