3_2144/01,08,2013г.
ЗКПО, чл. 210, ал. 2;
ЗКПО, чл. 204;
ЗКПО, чл. 11;
ЗДДФЛ, чл.24, ал. 2, т. 9;
Относно: данъчно третиране на разходите за транспорт, извършени на основание чл. 27 и чл. 62 от ПМС № 1/09.01.2013 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2013 г.
Съгласно изложената фактическа обстановка в запитването ПГ „X” получава средства по реда на чл. 27 и 62 от ПМС № 1/09.01.2013 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2013 г. за транспортни разноски на учител от местоживеенето до местоработата. Учителят е представил билети и следва да му се изплатят разходите за периодамесец януари – месец юни.
Във връзка с горното се поставя въпроса следва ли върху сумата, изплатена за покриване на транспортни разноски да се начислява и удържа данък по реда на ЗДДФЛ?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗДДФЛ ( обн. ДВ бр. 95/2006 г., посл. изм. ДВ бр. 66 от 26 Юли 2013г.) и ЗКПО (обн. ДВ, бр. 105 от 22 декември 2006 г., посл. изм., бр. 23 от 08.03.2013 г., в сила от 08.03.2013 г.) изразяваме следното становище:
Съгласно чл. 27, ал.1, т.2 от ПМС № 1/09.01.2013 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2013 г. държавните органи и другите бюджетни организации могат да извършват разходи в полза на работниците и служителите за пътуване от местоживеенето до местоработата и обратно, когато те се намират в различни населени места – за лица със специалност и квалификация, изискващи се за съответната длъжност. Според ал.2 на чл. 27 въз основа на трудовите задължения и изискванията за длъжността, определени с длъжностните характеристики, работодателят, а за дейностите, финансирани от общинските бюджети – общинският съвет, утвърждава списък на длъжностите и на лицата, които имат право на транспортни разноски по ал. 1. В разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Постановлението изрично е посочено, че разходите по ал. 1 се извършват в рамките на средствата по бюджетите и извънбюджетните сметки, не се считат за социални и се отчитат като разходи за съответната дейност въз основа на документи, удостоверяващи извършването им (фактури, билети и абонаментни карти).
Следователно посочените разходи изначално не попадат в обсега на чл. 204, т. 2 и чл. 210, ал. 2 от ЗКПО, поради обстоятелството, че разпоредбата на чл. 27, ал. 3 отПМС№ 1/09.01.2013 г. изрично регламентира, че те не са социални разходи. По-скоро същите следва да се третират по реда на чл. 11 от ЗКПО като разходи, определени като задължителни с нормативен акт, доколкото се извършват само при наличие на условията по чл.27, ал.1, т. 1 и 2 от ПМС № 1/09.01.2013 г. Съгласно чл.11 от ЗКПО разходите, определени като задължителни с нормативен акт, се признават за данъчни цели и не се облагат с данък върху разходите, освен когато в този закон е предвидено друго.
От друга страна разпоредбата на чл.24, ал. 2, т. 9, предложение второ от ЗДДФЛ регламентира, че в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват разходите за транспорт от местоживеенето до местоработата за сметка на работодателя, които не подлежат на облагане съгласно ЗКПО. Предвид изложените по-горе аргументи, разходите по чл. 27 и чл. 62 от ПМС № 1/09.01.2013 г. не следва да се включват в облагаемия доход от трудови правоотношения.
‘