данъчно третиране по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на дейността на физическо лице – регистриран земеделски пр

3_2146/02.08.2013 г.
ЗДДФЛ, чл. 12, ал. 1 ;
ЗДДФЛ, чл. 29а, ал. 1 и ал. 3;
ЗДДФЛ, чл. 29, ал. 1, т. 1;
ЗДДС, чл. 94;
ЗДДС, чл. 124, ал. 2 и ал. 4;
ППЗДДС, чл. 113, ал. 1
Относно: данъчно третиране по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на дейността на физическо лице – регистриран земеделски производител, включително и в качеството му на едноличен търговец
Според изложеното в запитването ЕТ „А” има дейност търговия с безалкохолни и алкохолни напитки, кафе, цигари като за целта стопанисва помещение – кафе бар. През 2010г. физическото лице е регистрирано по ЗДДС като идентификационният номер за целите на ДДС е ЕИК на ЕТ. През 2012 г. същото е регистрирано като земеделски производител по ЕГН. В качеството си на земеделски производител получава безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г.
Предвид горното са поставени следните въпроси:
1.Като регистрирано по ЗДДС лице как следва да се облага дейността на лицето като земеделски производител – по реда на чл. 29а от ЗДДФЛ или по чл. 29 от същия закон?
2. Следва ли фактурите, отнасящи се за земеделската дейност да се включват в дневниците по ЗДДС и може ли да се ползва данъчен кредит за тях?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДФЛ (ДВ бр. 95/2006 г., посл. изм. ДВ бр.23/2013 г.), ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 30 от 26.03.2013г.) и Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС, обн. ДВ, бр.76 от 15.09.2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 20 от 28.02.2013 г.) изразяваме следното становище:
Данъчно третиране по ЗДДФЛ:
На основание чл. 2 от ЗДДФЛ, обект на облагане с данък по този закон са доходите на местните и чуждестранните физически лица. Предвид чл. 12, ал. 1 от същия закон, облагаеми са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
Съгласно чл. 29, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон /ТЗ/, се определя като придобитият доход се намалява с нормативно определени разходи за дейността в размер на 60 на сто за доходи от дейността на физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, за производство на непреработени продукти от селско стопанство, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност.
По силата на императивната норма на чл. 29а, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност на регистрирани по ЗДДС физически лица, които са регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, се определя по реда на чл. 26 и се облага с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28. Право на избор за облагане по реда на чл. 26 от ЗДДФЛ е предоставен само на лицата, които не са регистрирани по ЗДДС съгласно чл. 29а, ал. 3 от ЗДДФЛ. Следователно по отношение на регистрираните по ЗДДС лица за получените от тях доходи от дейност като регистриран земеделски производител разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ е неприложима.
Според изложеното в запитването от 2010г. лицето е регистрирано по ЗДДС във връзка с извършваната независима икономическа дейност като ЕТ (търговия с алкохолни и безалкохолни напитки, кафе цигари и др.). Освен това през 2012 г. лицето е започнало извършването на стопанска дейност и като регистриран земеделски производител.
Следователно, с оглед на изложената фактическа обстановка и горецитираната нормативна уредба, лицето следва да отчита получените доходи от стопанска дейност (доходът, реализиран като земеделски производител и доходът, реализиран от търговската дейност на ЕТ) по реда на глава пета, раздел ІІ от ЗДДФЛ, т.е. като ЕТ. Съгласно чл. 26 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност като ЕТ е формираната по реда на ЗКПО данъчна печалба, поради което следва да води счетоводство по правилата на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. Доходите и от двете дейности се декларират в Приложение № 2 от годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Данъчно третиране по ЗДДС:
Видно от разпоредбата на чл. 94 от ЗДДС вписването на лицата в специалния регистър за целите на облагането с ДДС е особено регистрационно производство, извършвано от органите на НАП, във връзка с което регистрираните лица получават отделен идентификационен номер за целите на ДДС, пред който е поставен знакът “ВG“. На основание § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ППЗДДС идентификационен номер за целите на ДДС по чл.94, ал. 2 от закона на регистрираните по закона лица е идентификационният номер по § 1, ал. 1, т. 1 от ДР на ППЗДДС, пред който е поставен знакът “ВG“.
Ето защо в случаите, когато физическо лице подлежи на вписване в специалния регистър по реда на ЗДДС, независимо в какво юридическо качество то осъществява независима икономическа дейност – търговец, селскостопански производител, свободна професия и т.н., за целите на облагането с ДДС данъчно задължено лице е физическото лице и съответно физическото лице е правният субект, който подлежи на регистрация по ЗДДС. В този смисъл е и разпоредбата на § 1, ал. 2 от ДР на ППЗДДС, според която физическите лица са длъжни да се идентифицират за целите на закона с получения при регистрацията си идентификационен номер по ДДС за всички извършвани от тях доставки, представляващи независима икономическа дейност.
В този смисъл, за основа на идентификационния номер по чл. 94, ал. 2 от ЗДДС на физическите лица – еднолични търговци, следва да бъде използван единният идентификационен код, посочен в § 1, ал. 1, т. 1 от ДР на ППЗДДС, издаден на физическите лица с оглед на тяхната търговска правосубектност (т.е. идентификационният код, издаден във връзка с регистрацията им като еднолични търговци), пред който следва да бъде поставен знакът “ВG“.
Във връзка с документирането на доставки, извършвани от физическо лице, което е получило идентификационен номер за целите на ДДС, издаден в съответствие с действащия правен режим, следва да се отбележи, че в този случай, независимо от това в какво качество физическото лице извършва доставките, представляващи независима икономическа дейност – като търговец, земеделски производител, лице, упражняващо свободна професия или само като физическо лице, то е длъжно да издава фактура по чл.113 от ЗДДС /освен в изрично предвидените в закона случаи, когато издаването на фактурата не е задължително/. Издадената фактура следва да съдържа реквизитите, посочени в чл. 114 от ЗДДС и чл. 78 от ППЗДДС.
Освен това като физическо лице, регистрирано по ЗДДС и извършващо повече от една независима икономическа дейност – в случая като търговец и земеделски производител, следва да се подава коректни справки-декларации по ЗДДС и дневници за покупките и за продажбите, в които да са отразени всички сделки на физическото лице, произтичащи от всички дейности. Респективно, след като физическото лице е данъчнозадължено лице по ЗДДС, то следва да изпълнява задълженията си по материалния закон като начислява ДДС за всяка извършена облагаема доставка, независимо от това в резултат на коя независима икономическа дейност е тя.
На основание чл. 113, ал. 1 от ППЗДДС регистрираните лица водят задължително отчетните регистри по чл. 124, ал. 1 от закона: дневник за покупките и дневник за продажбите, съдържащи информацията за всички издадени и получени данъчни документи и отчети, които следва да бъдат издадени съгласно изискванията на закона или правилника за приложението му.
Следователно, независимо от това в какво точно качество се извършват доставките – като ЕТ или физическо лице, издадените данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 от ЗДДС следва да бъдат включвани в дневника за продажбите за данъчния период, през който данъкът за доставката е станал изискуем.
По отношение на получените данъчни документи следва да се има предвид нормата на чл. 124, ал. 4 от ЗДДС, съгласно която регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1 от закона. За получените стоки и услуги, които регистрираното лице ще използва за целите на извършваните от него облагаеми доставки е налице правото на приспадане на данъчен кредит, което се упражнява по реда на глава седма от ЗДДС.

Оценете статията

Вашият коментар