Изх. №24-34-55
Дата:18.04.2008 год.
Относно: данъчно третиране на рекламни услуги в аспект на ЗДДС /в сила от 01.01.2007г./, съгласно чл. 21, ал. 3, т. 2, б. „б”
Във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 24-34-55/28.02.2008г. е изложена следната фактическа обстановка:
В хода на извършвана ревизия на “…………………………..“ ООД е установено, че е извършвало рекламни услуги на “……………………………….“. Същите са посочени от дружеството като услуги с място на изпълнение извън територията на страната, съгласно чл.21, ад.З, т.2, б “б“ от ЗДДС и са отразени във VIES декларациите за съответните периоди. С цел установяване мястото на изпълнение на доставката на рекламни услуги е изпратено искане за представяне на документи и писмени обяснения до Българско търговско промишлена палата гр. София, с което е изискана информация дали има “……………………………….“търговско представителство на територията на страната ни. Получен е отговор на изпратеното искане за предоставяне на информация, в който е посочено, че на територията на страната под № ………………. с Решение от ………………. г. е регистрирано търговско представителство “………………………………………“със седалище в Унгария, с адрес в Република България гр. …………………………………………………………………… .
Въпросът Ви е:
Какво е данъчното третиране на горепосочената доставка на рекламни услуги ?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададения от Вас въпрос на основание чл.10. ал.1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:
На облагане с данък върху добавената стойност подлежат всички облагаеми доставки на услуги съгласно чл. 2 от ЗДДС, които са с място на изпълнение на територията на страната и не са с предмет на освободени доставки. Следователно, съществен елемент от механизма на облагане на доставките на услуги е мястото на изпълнение на тези доставки.
Мястото на изпълнение при доставки на услуги е уредено в чл.21 от ЗДДС. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка иа услуга е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност или има постоянен обект, от който се извършва доставката, а в случаите, когато няма такова място или обект – мястото на неговото постоянно или обичайно пребиваване. Това е общата хипотеза за определяне мястото на изпълнение на доставката, от която следва, че доставчикът е лице – платец на данъка и е
задължен да начисли данък върху добавената стойност при извършването от него на доставки на услуги.
Едно от изключенията от основното правило по чл. 21. ал. 1 от ЗДДС е посочено в ал. З на същата разпоредба, съгласно която мястото на изпълнение при доставка на услуга с мястото, където се намира седалището или постоянния обект на получателя, откъдето той извършва своята икономическа дейност, а когато няма такова седалище или обект – мястото на постоянния му адрес или обичайното му пребиваване, ако са налице едновременно следните условия:
– получателят е лице. установеноизвънОбщността,или данъчно задължено лице,
установено в държава членка, различна от държавата, където е установен доставчикът:
– доставяните услуги са посочените от буква “а“ до буква “м“ на т.2 на чл.21. ал.З от ЗДДС.
В запитването Ви е посочено, че ревизираното от Вас дружество извършва доставки на рекламни услуги. Тези доставки попадат в разпоредбата на чл.21, ал.З, т.2. б “б“ от ЗДДС, но единствено в случай, че и посочените условия в т.1 на същата разпоредба са изпълнени мястото на изпълнение на тези доставки е мястото, където се намира седалището или постоянния обект на получателя, откъдето той извършва своята икономическа дейност, а когато няма такова седалище или обект – мястото на постоянния му адрес или обичайното му пребиваване. В случая следва да бъде установено кое е лицето получател по доставките на рекламни услуги. Съгласно чл. 11, ал.2 от ЗДДС получател по смисъла на този закон е лицето, което получава стоката или услугата.
В запитването Ви е посочено, че по време на ревизия е установено, че лицето, посочено за получател във фактурите, издадени от доставчика за доставките на рекламните услуги има търговско представителство на територията на страната. Следва да имате предвид, че независимо от факта, че чуждестранното лице, посочено като получател в издадените фактури, има търговско представителство на територията на страната, това не е достатъчно, за да се приеме, че получател на същите е то и поради тази причина мястото на извършване на тези доставки да е на територията на страната ни.
За да бъде определено търговското представителство като “постоянен обект“ по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС чрез същото чуждестранното лице следва да извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на страната ни. Другото условие, за да се приеме търговското представителство за получател по горните доставки е, че предоставените рекламни услуги трябва да са предназначени за целите на извършваната от него /икономическата дейност.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
//’