2_303/19.03.2015г.
Относно: данъчно третиране на социални разходи, предоставени на персонала под формата на ваучери за храна, съгласно разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/.
В писмено запитване, заведено в Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика” …………………. , сте изложили следните обстоятелства:
Едно и също физическо лице е собственик на две фирми, които работят в сферата на търговията, осъществявана в магазини за продажби на дребно.
Назначеният персонал работи в условията на сумирано отчитане на работното време на основание чл.142, ал.2 от Кодекса на труда /КТ/ и не е налице непрекъснат цикъл на работа. Спазвате разпоредбите на КТ относно работното време, заработено възнаграждение и тяхното документално отчитане. Три от назначените лица са на 4-ри часов работен ден и в двете фирми. Поради проблеми, свързани с преместване на търговски обект и намаляване обема на работата, в дружествата има и работници в неплатен отпуск.
Във връзка с изложеното питате ще се третират ли като социални разходи по реда на чл.209, ал.1 от ЗКПО предоставените от работодателят ваучери за храна при следните условия:
– ако назначените работници на 4-ри часов работен ден получават ваучери за храна на стойност два пъти по-малка от стойността на ваучерите, които ще получават работниците, назначени на 8-часово работно време;
– ако лицата, които са в неплатен отпуск не получават ваучери за храна;
– ако лицата, освободени от работа през месеца получават ваучери за храна, чиято стойност е съотносима на отработените дни.
Предвид така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗКПО, на основание чл.10, ал.1, т.10 от Закона за Националната агенция за приходите изразяваме следното становище по поставените въпроси:
На основание чл.209, ал.1 от ЗКПО не се облагат с данък социалните разходи по чл.204, т. 2, буква “б“ в размер до 60 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице, когато са налице едновременно всички условия посочени в закона.
Видно от цитираната разпоредба, за да се приложи благоприятният режим на чл.209 от ЗКПО на първо място разходите за ваучери за храна трябва да попадат в обхвата на дефиницията за „социални разходи, предоставени в натура“, дадена с § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО. А на следващо място, за да не се облагат с данък върху разходите, разходите за ваучери за храна трябва да отговарят на изискванията на чл.209, ал. 1, т. 1 – т. 5 от ЗКПО.
Според разпоредбата на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО „социални разходи, предоставени в натура“ са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда и предоставени по реда и начина, определени от чл.293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
Предвид коментираното дотук, поставените от Вас въпроси се свеждат до това, дали при предоставянето на ваучери за храна на персонала на различна стойност в зависимост от отработените часове/дни, е налице достъпност на социалната придобивка за всички наети лица.
За да се счита за достъпна дадена социална придобивка, тя трябва да е на разположение на всички наети лица, т.е. да може да се ползва по право от всички тях. Макар да са свързани с правоотношението между работодател и наети лица, социалните придобивки не могат да бъдат в зависимост от престацията на работната сила. Тяхната цел е да обезпечи потребности на наетите лица, които засягат пряко и непосредствено живота и бита им през времето, когато те са наети от този работодател, а тези потребности не са в зависимост от заеманата от лицето позиция или отработените от него часове/дни.
Ако дружеството предоставя ваучери за храна на различна стойност в зависимост от качеството на положения труд или от отработените дни и/или часове от отделните членове на персонала, няма да е налице изпълнение на изискванията за достъпност на социалната придобивка за всички наети лица. Това означава, че разходите за ваучери за храна не представляват социални разходи по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО и респективно не подлежат на облагане с данък върху социалните разходи, съответно за тях не е приложима разпоредбата на чл.209 от ЗКПО. След като не изпълняват изискванията за социални разходи, които съгласно чл.206 от ЗКПО са данъчно признати, разходите за ваучери за храна няма да бъдат признати за данъчни цели на основание чл.26, т.1 от ЗКПО, защото по естеството си те не са свързани с дейността.
Няма нормативна пречка да се изплащат ваучери и на лицата през месеца, в който те прекратяват трудовото правоотношение с работодателя, при положение, че е спазено изискването договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите да е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца.
Следва да имате предвид, че трайна тенденция относно тълкуването на понятието „достъпност“ е и практиката на Върховния административен съд /ВАС/, постановена във връзка с казуси, свързани с данъчно третиране на социалните разходи, да не се третират като социални разходи придобивки, които се предоставят в зависимост от резултатите от положения труд или от отработените дни, които са по-скоро фактори за определяне на допълнително трудово стимулиране, а не за разпределение на средствата за социално-битово и културно обслужване.
Обръщаме внимание, че разходите за ваучери за храна, които не са предоставени по реда на ЗКПО и/или не се третират като социални разходи, не попадат в изключените от облагане доходи по чл. 24, ал. 2, т. 1, буква „е“ и чл. 24, ал. 2, т. 9 на ЗДДФЛ. В съответствие с разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ, същите представляват облагаем доход от трудови правоотношения за физическите лица – работници, служители или лица, наети по договор за управление и контрол.
‘