2_297/24.02.2011 г.
чл. 82, ал. 2, т.3 от ЗДДС
чл. 195, ал. 1 от ЗКПО, чл.33, ал.1 от ЗКПО
Регламент № 883/2004
В Дирекция „ОУИ” … е постъпило Ваше запитване======= в което излагате следната фактическа обстановка:
Посочвате, че ще осъществявате транспортна дейност в страни от ЕС, при което ще зареждате гориво и ще извършвате ремонти в тези страни.
Посочвате също, че за транспортната дейност ще назначите шофьори, които ще работят извън страната. Възнамерявате също да сключите договор за наемане на работнички от България за гледане на стари хора в Германия.
Предстои Ви също да заплащате на Швейцарска фирма за консултантски услуги
В тази връзкапоставяте следните въпроси:
1.Как следва да отразите в дневниците за покупки и продажби издадените фактури за закупеното гориво в държавите членки на ЕС и как можете да си възстановите ДДС от тези държави;
2.За фактурите за ремонт трябва ли да съставите протокол по чл.117 и да го включите в дневника за покупки и продажби и кое основание от ЗДДС следва да вписвате в издадените от Вас фактури;
3.Във връзка с назначаване на шофьори за осъществяване на транспортна дейност, необходимо ли е разрешение от НАП. Имат ли право на командировъчни пари тези шофьори и ако да по кой нормативен акт и в какъв размер, за да са до размер, за който няма увеличение на финансовия резултат;
4.Във връзка с намеренията Ви да сключите договор за наемане на работнички от България за гледане на стари хора в Германия необходимо ли е разрешение от НАП;
5.Във връзкасъс заплащане на Швейцарска фирма за консултантски услуги какви данъци следва да платите, с какви декларации и документи следва да документирате доставката, с цел спазване ЗДДС и ЗКПО?
С оглед изложената в запитването недостатъчно ясна фактическа обстановка, въз основа на относимата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
Въпроси с №№1, 4
Съгласно разпоредбите на ЗДДС за да се определи начина на облагане на доставките трябва правилно да се определи мястото на изпълнение на съответната доставка.
Съгласно чл.17, ал.1 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2.
При зареждане на гориво на територията на друга държава членка, което се потребява на територията на тази държава членка, мястото на доставката е извън територията на страната. По отношение на облагането се прилага относимата разпоредба от законодателството на съответната държава членка и фактура се издава от фирмата доставчик.
Разпоредбата на чл.124, ал.1 от ЗДДС задължава регистрираните по ЗДДС лицада водят задължително дневник за покупките и дневник за продажбите. Съгласно ал.4 на същия член регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи. В разпоредбата на чл.112, ал.1 от ЗДДС законодателят е определил кои са данъчните документи по смисъла на с.з., а именно това са фактура, известие към фактура и протокол, издадени по реда на този закон. В този смисъл за Вас като получател по доставки, не възниква задължение да посочите получените фактури за гориво, издадени от друга държава членка, в дневника за покупки, респективно в СД, т.к. фактурите не са издадени по реда на ЗДДС.
Следва да имате предвид, че с Наредба №Н-9 от 16 декември 2009 г. за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка – на общността се определят условията и редът за подаване на искане за възстановяване на ДДС на данъчно задължени лица, установени в страната и регистрирани по ЗДДС, за закупени от тях стоки, получени услуги или осъществен внос на територията на друга държава – членка на общността.Искането за възстановяване, подписано с универсален електронен подпис, се подава до компетентен орган за възстановяване в държавата членка по възстановяване, посредством създадено за целтаWEB- базирано приложение на страницата на НАП. Повече информация можете да намерите на интернет страницата на НАП, на адресhttp://portal.nap.bg/ospage?id=239.
В запитването посочвате, че ще осъществявате транспортна дейност и ще извършвате ремонти в страните от Европейския съюз. Посочвате също, че Ви предстои да плащате хонорар на Швейцарска фирма за консултантски услуги.
Съгласно чл.21, ал.2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
В §1, т.11 от ДР на ЗДДС е дадено определение на понятието “лице, установено на територията на страната“ – лице, което е със седалище и адрес на управление на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната. Не се смята за установено на територията на страната чуждестранно лице, което има обект на територията на страната, който не взема участие в извършването на доставката.
Предвид гореизложеното, при получаване на ремонтни услуги, както и на консултантски услуги, от Вас като ДЗЛ, установено на територията на страната, мястото на доставката ще е на територията на България.
Съгласно чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги – когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6.
Разпоредбата на чл. 117, ал.1, т.1 от ЗДДС указва, че протокол се издава задължително в случаите по чл. 82, ал. 2 – от регистрираното лице – получател по доставката.
Във връзка с гореизложеното, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и данъкът е изискуем от Вас като получател по доставката, в протокола който ще издадете, като основание за начисляване на данък следва да посочите разпоредбата на чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС. На основание чл.124, ал.2 от ЗДДС същият следва да отразите в дневника за продажбите през данъчния период в който е издаден.
За да упражните правото си на приспадане на ДК, предвид разпоредбата на чл. 71, т.2 от ЗДДС, следва да сте издали протокол по чл. 117 и да сте спазили изискванията на чл. 86 от ЗДДС. Правото на приспадане на ДК можете да упражните за данъчния период през който е възникнало това право, или в един от следващите 12 данъчни периода, като посочите протокола в дневника за покупките.
Съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗКПО доходите на чуждестранни юридически лица от източник в страната, посочени в чл. 12, ал. 5, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност, подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен. В обхвата на чл.12, ал.5, т.4 са включени възнагражденията за технически услуги, като според дефиницията в §1, т.9 от ДР на ЗКПО същите включват и всякакви услуги от консултантско естество.
Според чл.199, ал.1 от ЗКПО данъчната основа за облагане с данък при източника е брутният размер на дохода, в конкретния случай стойността на консултантската услуга. Данъчната ставка е 10% и е установена в чл. 200, ал.2 от закона.
На основание чл. 201, ал. 1 от ЗКПО българското юридическо лице платец на дохода, при удържането и внасянето на данъка при източника следва да подаде декларация по образец в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е внесен данъка. Съгласно чл. 202, ал. 2, т.1 от ЗКПО данъкът се внася в тримесечен срок, считано от началото на месеца, следващ месеца на начисляване на дохода, в случай когато притежателят на дохода е местно лице на държава, с която Р България има влязла в сила Спогодба за избягване на двойно данъчно облагане /СИДДО/. Данъкът се внася в териториалната дирекция на НАП по място на регистрация на платеца на дохода. На основание чл. 201, ал. 4 от ЗКПО за внесения данък при източника на чуждестранното юридическо лице се издава удостоверение по образец при поискване от негова страна.
Данък при източника не се дължи при условие, че чуждестранното юридическо лице е доказало основания за прилагане на СИДДО преди изтичане на срока за внасяне на данъка. Съгласно чл.135 и следващи от Глава 16, Раздел ІІІ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, СИДДО се прилагат след удостоверяване на основанията за това.
Въпрос №2:
Съгласно чл.33, ал.1 от ЗКПО за данъчни цели се признават разходите за пътуване и престой на физически лица, които са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице и когато пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице. Следователно разходите за пътуване и престой, попадащи в обхвата на чл.33, ал.1 от ЗКПО, са признати за данъчни цели без оглед на размера им. За да бъдат данъчно признати, тези разходи следва да бъдат документално обосновани в съответствие с изискванията на чл.10 от ЗКПО.
В Закона за данъците върху доходите на физическите лица /в сила от 1 януари 2007г./, за целите на данъчното облагане е лимитиран размерът на дневните командировъчни пари, които не подлежат на облагане при командированите лица. Съгласно чл.24, ал.2, т.5 от ЗДДФЛ в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включва стойността на пътните и квартирните пари, доказани документално по реда на действащото законодателство, както и дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, посочен в нормативен акт. Също така на основание чл.24, ал.2, т.6 в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват допълнителните разходи за храна, които се заплащат вместо командировъчни дневни пари на работниците и служителите в автотранспортната дейност и в други подобни дейности, при които служебната работа се изпълнява по време на пътуване до друго населено място или обект – до двукратния размер на определените в нормативен акт минимални размери на допълнителните разходи. Всички суми, които надхвърлят посочените в чл.24, ал.2, т.5 и 6 на ЗДДФЛ, за физическите лица представляват облагаем доход от трудови правоотношения съгласно чл.24, ал.1 от с.з.
С Наредбатаза служебните командировки и специализации в чужбина се уреждат условията и редът за командироване, осъществяване и отчитане на служебните командировки и специализации в чужбина, правата и задълженията на командироващите органи и на командированите лица. Съгласно § 7 от ПЗР на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина министърът на финансите и министърът на транспорта дават указания по прилагането на наредбата съобразно своята компетентност.
Въпросът относно правото на работниците да получават командировъчни пари е извън компетентността на Националната агенция за приходите.
Въпрос №3:
По отношение въпросите, касаещи разрешителен режим при работа на лица в чужбина поставени във въпроси 3 и 4, Ви уведомяваме, че в прилаганото от Националната агенция за приходите данъчно и осигурително законодателство не са предвидени подобни изисквания.
Следва да имате в предвид, че по отношение на лица, граждани на държави-членки на Европейския съюз се прилагат регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки на Европейския съюз /ЕС/ – Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и регламент за неговото прилагане (Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета). Като източник на вторичното право на ЕС регламентите се прилагат пряко и с приоритет в случаи на противоречие с националното законодателство на държавите–членки.
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент № 883/2004 (чл. 11 – 16), при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).
„Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с Регламент № 883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламента са подчинени на законодателството на само една държава–членка (основание чл. 11(1) от Регламент № 883/2004). За разлика от Регламент № 1408/71 в Регламент № 883/2004 не са предвидени отклонения от принципа за само едно приложимо законодателство.
Основните последици от определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент № 883/2004 са:
1. определя се държавата–членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски и/или данъци за социална сигурност, съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави–членки;
2. определя се от коя държава следва да се заплатят всички обезщетения и услуги по регламента.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата–членка, на чиято територия полагат труда си. Лицата, осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава–членка са подчинени на законодателството на тази държава (основание чл.11(3)(а) от Регламент № 883/2004). Изключения от основното правило са предвидени в чл.12 от Регламент № 883/2004, в така наречените хипотези на командироване.
Повече информация относно приложението на схемите за координация на системите за социална сигурност може да намерите на интернет страницата на НАП – www.nap.bg в секция „Осигуряване” O „Евроинтеграция”.