3_848/15.03.2012 г.
ЗДДС, чл.21, ал.4, т.1
ЗДДС, чл.82, ал.1
Относно: данъчно третиране на строително-монтажни услуги съгласно Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/
Според изложеното в запитването дружеството е регистрирано по ЗДДС лице и на 26.01.2012 г. сключва договор за изпълнението на обект: „Изграждане на механичните структури за изпълнение на 25 MW фотоволтаична централа, находяща се в ПИ 12259.642.11 местността „К”, землището на гр. В с фирма „S E” Франция. Недвижимият имот, на който ще се извършват договорeните СМР, не е собственост на френската фирма. Дружество се явява подизпълнител на „S E” Франция. Дейностите, които ще извършите при изпълнение на договора са следните:
-получаване, разтоварване и съхранение на оборудване /конструкция и панели/;
-монтаж и инсталация на метална конструкция;
-превоз на фотоволтаични панели от складовата зона до работните места;
-монтаж и закрепване на фотоволтаични панели върху металните конструкции.
Допълнително е уточнено в телефонен разговор, че за описаните дейности, които ще извършва дружеството, е определена обща цена в договора като дължимостта на плащанията е определена на четири етапа.
При така изложената фактическа обстановка се поставя въпроса дали трябва да се начисли ДДС при фактуриране на сумите за изпълнение на СМР по договора?
При така изложената непълна фактическа обстановка и предвид това, че не сте приложили копие на цитирания от Вас договор с френската фирма, с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 99 от 16.12.2011 г.) изразяваме следното принципно становище:
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Общото правило относно определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга е регламентирано в разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС (изм. ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.), съгласно която мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя. Постоянен обект по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС е търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна.
Изключение от горното правило е регламентирано в разпоредбата на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, съгласно която мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот, включително при:
а) предоставянето на права за ползване, на експертни услуги или услуги на посредници, свързани с недвижимия имот;
б) услуги по подготовка и координация на строителните работи, свързани с недвижимия имот, като архитектурни, инженерни, надзорни и други;
Като се има предвид обстоятелството, че недвижимият имот се намира на територията на страната, то следва, че мястото на изпълнение на услугата, свързана с него, ще е на територията на страната и тя ще бъде облагаема доставка по българското законодателство.
Съгласно чл. 82, ал. 1 от ЗДДС данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице – доставчик по облагаема доставка и съответно за него ще възникне задължение да го начисли съобразно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от закона.
По силата на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117. Фактурата задължително съдържа размера на дължимия данък (чл. 114, ал. 1, т. 13 от ЗДДС).
Следователно с оглед представената фактическа обстановка дружеството като доставчик следва да начисли ДДС за извършената доставка, доколкото същата е свързана с недвижим имот, по реда и в сроковете, предвидени в ЗДДС.
‘