ползване на данъчното облекчение по чл. 22а от ЗДДФЛ при облагане на физическите лица с данък върху общата годишна данъчна основа за 2009 г. и 2010г.

3_864/17.03.2010г.
ЗДДФЛ, чл. 22а
Относно: ползване на данъчното облекчение по чл. 22а от ЗДДФЛ при облагане на физическите лица с данък върху общата годишна данъчна основа за 2009 г. и 2010г.
Според изложеното в запитването лицето има сключен граждански брак, като със съпруга си работи по трудови правоотношения. През 2007г. съпругът е сключил договор за ипотечен кредит, като за обезпечаване на същия е ипотекирано жилището на неговите родители. С получениякредит се строи жилище, което за лицето и съпругът й ще бъде единствено жилище, като и към настоящия момент не притежават собствено такова. Допълнително е уточнено по телефона, че през 2009г. съпругът наследява по 1/6 идеална част от два имота, находящи се в гр. Го и 1/12 идеална част от имот в с. С, общ. У. В тези наследени имоти не е възможно да се живее, не сеизползва все още и новостроящото се жилище. Предвид изложеното се поставя въпроса има ли право да се ползвате данъчното облекчение за „млади семейства” за 2009г. и за 2010г.?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (обн. ДВ, бр. 95/2006 г., посл. изм. ДВ, бр.99/2009 г.) изразяваме следното становище:
На основание чл. 22а от ЗДДФЛ, в редакцията на закона, действаща през 2009 г., сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 се намалява с направените през годината лихвени плащания върху първите 100 000 лв. по ипотечен кредит.
Съгласно разпоредбата на чл.22а, ал.1 от закона, действаща през 2010г., местните физически лица, могат да ползват данъчно облекчение за млади семейства, като приспаднат от сумата от годишните данъчни основипо чл.17 направените през годината лихвени плащания по ипотечен кредит за закупуване на жилище. Предвид ал.2 от цитираната разпоредба данъчното облекчение може да се ползва за направените през годината лихвени плащания по първите 100 000 лв. от главницата.
ВЗДДФЛ, действащ както за 2009г, така и за 2010г., са предвидени условия за ползване на това данъчно облекчение, а именно:
1. договорът за ипотечния кредит е сключен от данъчно задълженото лице и/или от съпруг/а, с който/която имат сключен граждански брак;
2. данъчно задълженото лице и/или съпругът/ата не са навършили 35-годишна възраст към датата на сключения договор за ипотечен кредит;
3. ипотекираното жилище е единствено жилище за семейството през данъчната година.
За да се ползва данъчното облекчение е необходимо едновременно да са изпълнени горепосочените три условия.
Законодателят изисква условието за наличие на граждански брак да бъде спазено както към датата на сключването на договора за ипотечен кредит, така и към 31 декември на годината, за която ще се ползва данъчното облекчение. Според изложеното в запитването има сключен граждански брак по време на отпускане на ипотечния кредит, като няма данни този брак да е прекратен. Налага се извода, че е налице първото от условията, при наличието на които може да се ползва данъчното облекчение за млади семейства.
По отношение на второто условие, предвидено в законае необходимо да сеима предвид, че изискването е към датата на сключването на договора поне единият от двамата съпрузи да няма навършени 35 години. Следователно, възрастта на данъчно задълженото лице и/или на неговия съпруг/а към момента на ползване на данъчното облекчение не е от значение. Същевременно, няма законова пречка данъчното облекчение да се ползва от съпруга/ата, който/която към датата на сключването на договора за ипотечен кредит вече е навършил/а посочената възраст. Видно от данните в запитването за лицето това условие е налице.
В действащата нормативна уредба няма определение на използваното в ЗДДФЛ понятие “ипотечен кредит“, поради което във връзка с ползването на данъчното облекчение за млади семейства следва да се влага общоприетият смисъл на това понятие. От друга страна, предвид условието ипотекираното жилище да е единствено жилище за семейството през данъчната година (чл. 22а, т. 3 от ЗДДФЛ), може да се направи извод, че ипотечният кредит е за придобиване на жилище (жилищен кредит). Следователно, данъчното облекчение за млади семейства по чл. 22а от ЗДДФЛ не може да се ползва за всеки кредит, обезпечен с ипотека върху недвижим имот, а само за кредит, който цели придобиване на жилище, като същевременно придобиваното жилище служи и за обезпечение по предоставения кредит. Според изложеното в запитването за обезпечение на кредита служи имот, собственост на родителите на съпругът, а не жилището, коетосе придобива, поради коетоне е изпълнено условието на чл.22а, т.3 от ЗДДФЛ в редакцията, действаща за 2009г. и чл. 22а, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ в редакцията, действаща за 2010г.
От друга страна в цитираните законовиразпоредби се поставя условието за „единствено жилище” на семейството. Дефиницията на понятието „жилище” е дадена в Закона за устройство на територията. По смисъла на § 1, т. 30 от допълнителните разпоредби на този закон, „жилище” е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. Следователно като „жилище” се дефинират недвижими имоти, чието предназначение е да задоволяват жилищни нужди (напр. – апартамент, къща, вила и др.).
Видно от запитването през 2009г. съпругът придобива по наследство 1/6 идеална част от имот, намиращ се в гр.Г, ул.”ЙС”. Същевременно според изложеното този имот служи за задоволяване на жилищни нужди на родителите му.
При положение, че от 2009 година съпругътпритежава идеална част от имот, който може да служи за задоволяване на жилищни нужди съобразно цитираната дефиниция, то не е налице правно основание за ползване на облекчението от лицето или нейния съпруг, тъй като не е изпълнено и условието за единствено жилище.

Оценете статията

Вашият коментар