данъчно третиране на такса за битови отпадъци при сключен договор за наем.

ЗДДФЛ – чл. 44;
ЗДДФЛ – чл. 48
ЗМДТ – чл. 64, ал. 1
Относно: данъчно третиране на такса за битови отпадъци при сключен договор за наем.
В отговор на направено от Вас запитване,постъпило с вх. № … от 14.02.2013 год. при Дирекция ОДОП – …,Ви уведомяваме за следното:
Според изложеното в запитването отдавате под наем магазин, собственост на сина Ви. Според сключения договор за наем, фирмата – наемател се е задължила да заплаща за своя сметка таксата за битови отпадъци (такса “смет”), като според уговорката Ви плащането се извършва от Вас, а впоследствие наемателят възстановява платената сума. При възстановяването на сумата за такса „смет”, фирмата Ви е удържала авансов данък, както се удържа за платения Ви наем.
Въпросът Ви е:
Платената от Вас сума за такса “смет”, която Ви е възстановена от наемателя правилнолие обложена с данък по реда на ЗДДФЛ?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за националната агенция за приходите изразявам следното становище:
В чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ са регламентирани лицата, които дължат такса за битови отпадъци. Това са лицата по чл. 11 от закона, а в чл. 11, ал. 1 като данъчно задължени лица са посочени собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Законът допуска при учредено вещно право на ползване и при концесия данъчно задължени лица да са ползвателят, съответно концесионерът на имота.
Видно от изложеното в писменото запитване лицето е собственик на сграда, която отдава под наем на предприятие. Сключеният договор за наем не е договор, предоставящ “вещно право на ползване” по смисъла на чл. 11, ал. 3 от ЗМДТ.
Наемното правоотношение включва предоставянето на вещ за временно ползване срещу възнаграждение. За разлика от ползвателя наемателят покрива за своя сметка единствено дребните поправки, необходими за обикновеното потребление на вещта.
Наемателят се различава от ползвателя и поради това, че последният получава добивите от вещта.
Предвид изложеното в конкретния случай, лице, задължено да плаща таксата е собственикът на имота, а не наемателя.
От друга страна, според описаните в запитването Ви факти е договорено сумата да се възстановява от наемателя след представяне на съответен документ, удостоверяващ извършеното плащане. Това на практика увеличава наемната цена на въпросния имот, поради което получената от Вас сума следва да се третира като доход от наем и съответно подлежи на облагане по предвидения в закона ред за доходите от наем, а именно:
?авансово – по реда на чл. 44 от ЗДДФЛ;
?годишно – по реда на чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ.
В годишен аспект сумата следва да се включи при определянето на облагаемия доход по реда на чл. 31 от ЗДДФЛ и съответно подлежи на деклариране в годишната данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ.

5/5

Вашият коментар