Прилагането на чл. 55 от ЗДДФЛ, в сила от 01.01.2013 г.

ЗДДФЛ – чл. 43; чл. 44; чл. 55, ал. 1 и 2, чл. 56
Относно: Прилагането на чл. 55 от ЗДДФЛ, в сила от 01.01.2013 г.
В отговор на направено от Вас запитване,постъпило с вх. № … от 18.04.2013 год. при Дирекция ОДОП – …,Ви уведомяваме за следното:
Според изложеното в запитването, цитирате разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, с която се казва, че „Предприятията и самоосигуряващите се лица – платци на доходи, задължени да удържат и внасят данъци по реда на този закон, подават декларация по образец за дължимите данъци.” Цитирате и ал. 2 от същия член „когато платецът на дохода не е предприятие или самоосигуряващо се лице, декларация по ал. 1 се подава от лицето, придобило дохода.”
Задавате въпрос:
Следва ли от тази разпоредба, че декларация по образец са задължени да подават и физическите лица, които не извършват независима икономическа дейност, но са придобили или изплатили доходи, след като в чл. 56 от същия закон се казва, че декларация в определените срокове подават лицата, визирани в чл. 55, ал. 1?
Съобразявайки относимата правна уредба, изразяваме следното становище:
В сила от 01.01.2013 г. се създава задължение за деклариране на дължимите данъци от лицата, които са ангажирани с внасянето им. Новото задължение за подаване на декларация за дължими данъци /обр. 4001/ е съобразено с промените в ДОПК и в частност с тези, чрез които се въвежда единната сметка за плащане на публичните задължения в НАП.Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, в сила от 01.01.2013 г., предприятията и самоосигуряващите се лица – платци на доходи, задължени да удържат и внасят данъци по реда на този закон, подават декларация по образец за дължимите данъци. Следва да имате предвид, че цитираният в писмото Ви текст на ал. 2 от чл. 55 е изменен с ДВ, бр. 23 от 08.03.2013 г. и влиза в сила от същата дата, като новата редакция гласи: „Декларацията по ал. 1 се подава от физическото лице, придобило дохода, когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка.”
Следователно, декларацията за дължими данъци по ЗДДФЛ се подава от изключително широк кръг лица, а именно от:
1. Предприятия и самоосигуряващи се лица – платци на доходи, задължени да удържат и внасят авансов данък за доходите от друга стопанска дейност и от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество по реда на чл. 43, ал. 4 и чл. 44, ал. 4 от ЗДДФЛ и/или окончателен данък за доходи на местни и чуждестранни физически лица по глава шеста от същия закон;
2. Местни и чуждестранни физически лица – получатели на доходи от друга стопанска дейност или от наем и друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, и на доходи, подлежащи на облагане с окончателен данък по реда на глава шеста от ЗДДФЛ, когато платецът на доходите не е задължен да удържа и внася дължимия данък.
Авансовите данъци по чл. 43 и чл. 44 от ЗДДФЛ, както и окончателните данъци по глава шеста от закона, удържани от местнифизически лица не се декларираха и постъпваха в данъчно-осигурителните сметки на задължените лица без да бъдат обвързани с декларация или издаден от администрацията акт. Това обвързване ставаше на един по-късен етап, а внасянето на данъците се маркираше със съответния код за вид плащане.
След въвеждането на единната сметка тези плащания биха били „неразпознаваеми”, ако няма предварително подадена декларация, с която да бъдат обвързани, т.е. платените суми няма да могат да бъдат отнесени към конкретно данъчно задължение, а това би могло да доведе до нарушаване на принципа за погасяване на задължението с най-ранен падеж, заложен в променения ДОПК.
Изцяло променена е и разпоредбата на чл. 56 от ЗДДФЛ, където вече е регламентиран срокът за подаване на декларацията за дължими данъци, а не срокът за подаване на образец 2030. Съгласно чл. 56 /в сила от 01.01.2013 г./ декларацията по чл. 55, ал. 1 се подава в сроковете за внасяне на дължимите данъци.
Предвид всичко казано дотук, важно е да се уточни, че задължението за подаване на декларацията по чл.55, ал. 1 от ЗДДФЛ възниква независимо дали дължимите данъци са внесени в законово установените срокове. Дори лицето да не е внесло данъците, определени и удържани в съответствие с правилата на този данъчен закон, за него възниква задължение да подаде въпросната декларация в указания срок.
Следва да имате предвид, че с разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ се вменява задължението за подаването на декларация по образец за дължимите данъци, поради което чл. 55, ал. 2 и чл. 56 препращат към декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Формулярът на декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за дължими данъци /обр. 4001/ е утвърден със Заповед № ЗМФ-1673/18.12.2012 г. от министъра на финансите и може да бъде намерен на интернет-страницата на Националната агенция за приходите.

Оценете статията

Вашият коментар