данъчно третиране на такса за битови отпадъци при сключен договор за наем

Изх. №94-Б-117
Дата: 08.11.2011 год.
ЗДДС, чл. 26, ал. 2;
ЗДДС, чл. 45, ал. 4;
ЗДДФЛ, чл. 31;
ЗДДФЛ, чл. 44.
Относно: данъчно третиране на такса за битови отпадъци при сключен договор за наем
По повод Ваше писмено запитване, препратено от Дирекция ОУИ … и постъпило вна Националната агенция за приходите с вх. № 94-Б-117#2/26.07.2011 г. е изложена следната фактическа обстановка:
Според изложеното в запитването сте собственик на сграда, която отдавате под наем за нежилищни нужди. С оглед размера на наема, който получавате, сте регистриран по ЗДДС. Според сключения договор за наем, наемателят се е задължил да заплаща за своя сметка таксата за битови отпадъци (такса “смет”), като според уговорката Ви плащането се извършва от Вас, а впоследствие наемателят възстановява платената сума.
Въпросите Ви са:
1. Следва ли да бъде издадена фактура на наемателя за такса “смет” и да бъде начислен данък върху добавената стойност в размер на 20 на сто?
2. Платената от Вас такса “смет”, която ще Ви бъде възстановена от наемателя следва ли да се облага и декларира по реда на ЗДДФЛ?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за националната агенция за приходите изразявам следното становище:
По първият въпрос:
Когато по силата на сключения договор за отдаване под наем на сграда е предвидено, че таксата за битови отпадъци е за сметка на наемателя с този разход следва да се увеличи данъчната основа на доставката по отдаване под наем на сграда, съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, независимо, че по закон тежестта за заплащането й е за собственика на имота. В този смисъл е и изразеното становище на Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите в писмо с Изх. № 91-00-86/21.03.2007г. относно данъчно третиране по ЗДДС на консумативни разходи за електроенергия, топлоенергия, вода и др., префактурирани от наемодател на наемател.
Отдаването под наем на сграда за нежилищни нужди по аргумент за противното на чл. 45, ал. 4 от ЗДДС е облагаема доставка, за която е приложима ставка на данъка в размер 20 на сто, както върху наемната цена, така и върху таксата за битови отпадъци когато е за сметка на наемателя.
Дължимата от наемателя на наемодателя такса за битови отпадъци следва да бъде документирана чрез включването й във фактурата за извършената доставка във връзка с наемното отношение или чрез издаване от наемодателя към наемателя на дебитно известие към фактурата, с която е документирана услугата за отдаване под наем на сградата за съответния наемен период.
По вторият въпрос:
В чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ са регламентирани лицата, които дължат такса за битови отпадъци. Това са лицата по чл. 11 от закона, а в чл. 11, ал. 1 като данъчно задължени лица са посочени собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Законът допуска при учредено вещно право на ползване и при концесия данъчно задължени лица да са ползвателят, съответно концесионерът на имота.
Видно от изложеното в писменото запитване лицето е собственик на сграда, която отдава под наем за нежилищни нужди. Сключеният договор за наем не е договор, предоставящ “вещно право на ползване” по смисъла на чл. 11, ал. 3 от ЗМДТ. Касае се за облигационно правоотношение, докато законовата норма регламентира вещно такова – право на ползване върху определена вещ (движима или недвижима), което право е от категорията на ограничените вещни права по смисъла на Закона за собствеността.
Наемното правоотношение включва предоставянето на вещ за временно ползване срещу възнаграждение. За разлика от ползвателя наемателят покрива за своя сметка единствено дребните поправки, необходими за обикновеното потребление на вещта. Наемателят се различава от ползвателя и поради това, че последният получава добивите от вещта.
Предвид изложеното лицето-наемател не е задължено за плащане на таксата, като за конкретния случай такова лице се явява собственикът на имота, който едновременно с това е и наемодател. От друга страна, според описаните в запитването Ви факти е договорено сумата да се възстановява от наемателя след представяне на съответен документ, удостоверяващ извършеното плащане. Това на практика увеличава наемната цена на въпросната сграда, поради което получената от Вас сума следва да се третира като доход от наем и съответно подлежи на облагане по предвидения в закона ред за доходите от наем, а именно:
?авансово – по реда на чл. 44 от ЗДДФЛ;
?годишно – по реда на чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ.
В годишен аспект сумата следва да се включи при определянето на облагаемия доход по реда на чл. 31 от ЗДДФЛ и съответно подлежи на деклариране в годишната данъчна декларация.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/

Оценете статията

Вашият коментар