3_1653/07.07.2014 г.
ЗДДС, чл. 26, ал. 1-3
Относно: данъчно третиране на такса за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници в аспект на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Според изложеното в запитването „А” ЕООД е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници (слънцето). Произведената енергия се изкупува по преференциални цени съгласно чл. 31 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ). От 01.01.2014 г. е в сила удържането на такса 20 %, като задължение за таксата има дружеството като производител на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия, но същата се удържа и внася в държавния бюджет от обществения доставчик, без да се предоставя документ.
През месец май 2014 г. дружеството е произвело и фактурирало на ЧЕЗ електрическа енергия от фотоволтаична електроцентрала (ФВЕЦ) – 31 525 квтч, по цена без ДДС 0.56741лв./квтч на стойност 17 887.60 лв., ДДС върху тази сума – 3 577.52 лв. или обща сума 21 465.12 лв., а получава превод за 17 887.60 лв. (с ДДС), намален с таксата 20 %. Внася в полза на държавния бюджет ДДС в размер на 3 577.52 лв., а от превода, който дружеството получава, данъкът върху добавената стойност е в размер на 2 981.27 лв.
Във връзка с горното се поставя въпроса защо дружеството дължи ДДС върху пълния размер на произведената електрическа енергия, след като общественият доставчик удържа 20% от нея?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 1 от 03.01.2014 г.) и Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС, обн. ДВ, бр. 76 от 15.09.2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 110 от 21.12.2013 г.) изразяваме следното становище:
Данъчната основа съгласно чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това, дали доставката е облагаема, или освободена, като същата се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Данъчната основа се увеличава с всички други данъци и такси, в т.ч. акциз, когато такива са дължими за доставката, съгласно чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗДДС. Включването в данъчната основа на доставката на дължимите във връзка с нея такси е обусловено единствено от тяхната дължимост във връзка с доставката, без да е поставено в зависимост от обстоятелството кое е лицето – платец съгласно закона или договорните отношения между страните по сделката по силата на чл. 26, ал. 3 от ЗДДС.
Съгласно чл. 35а, ал. 1 от ЗЕВИ за производството на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия се събира такса. С ал. 3 на същата разпоредба е регламентирано, че задължени за тази такса са производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия. По силата на чл. 35б от ЗЕВИ тази такса се удържа и внася в държавния бюджет от обществения доставчик или от крайния снабдител.
Видно от цитираната разпоредба на чл. 35а, ал. 1 от ЗЕВИ таксата е дължима за производството на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия. Обстоятелството, че таксата се удържа и внася в държавния бюджет от обществения доставчик или от крайния снабдител, следва да се тълкува като нормативно уреден способ за събирането й, но не е достатъчно основание да се счете, че таксата е дължима във връзка с доставката.
Предвид горното, тъй като в случая таксата е дължима не във връзка с доставката на електрическа енергия от слънчева енергия, извършвана от дружеството – производител на същата, а за производството на тази електрическа енергия, то с таксата не следва да се увеличава данъчната основа на доставката, съответно същата не следва да се отрази в издадената от дружеството фактура за доставка на електрическа енергия.
Общественият доставчик заплаща на производителя нормативно определената цена на енергията, намалена с таксата, тъй като ще следва вместо производителя да заплати към бюджета тази такса. С други думи общественият доставчик фактически прихваща от продажната цена задължението, което производителят има към него – за заплащане на таксата във връзка с превеждането й към бюджета. Поради това следва в настоящия случай данъкът да се начисли върху продажната цена преди намалението й, която представлява данъчната основа и съобразно представения пример във фактическата обстановка на запитването – върху 17 887.60 лв.
‘