Прилагане на разпоредби от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)

3_1642/03.07.2015г.
ДОПК, чл. 86, ал. 1, т. 2
ДОПК, чл. 87, ал. 1
ДОПК,чл.168, ал.1, т. 6
ДОПК, чл. 173
Относно: Прилагане на разпоредби от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)
Първият казус касае търговското дружество „Д“ EООД (бившо „М“ ЕООД), за което ебило открито производство по несъстоятелност. С Решение от 27.05.2011 г. на Окръжен съд производството по несъстоятелност е прекратено и съдът е постановил заличаване на юридическото лице от Търговския регистър.
Към настоящия момент „Д“ ЕООД има неплатени публични задължения към Община В за данък върху превозните средства и партидите продължават да са активни. Изискана е справка от „Пътна полиция – КАТ”, която показва, че към 20.05.2015 г. на дружеството все още се водят процесните моторни превозни средства (МПС).
Вторият казус е свързан с търговското дружество „Б“ ООД, за което е открито производство по несъстоятелност. С Решение от 04.02.2015 г. на ОС производството по несъстоятелност е прекратено и съдът е постановил заличаване на юридическото лице от Търговския регистър.
Към настоящият момент „Б“ ООД има неплатени публични задължения към Община В за данък върху превозните средства и партидите продължават да са активни. С писмо до ОС е изискан протокол от заключителното събрание на кредиторите на „Б“ ООД, като в протокола са снети обяснения от страните в производството, че липсват данни за местонахождението на МПС. В заключение съдът не взема решение относно непродаваемите вещи от масата на несъстоятелността.
Във връзка с горното се поставя въпроса следва ли да продължат да се облагат МПС с данък върху превозните средства, след като със съдебно решение и в двата цитирани случая съдът е постановил прекратяване производството по несъстоятелност и заличаване на търговците от Търговския регистър, но в същото време товарните и леки автомобили се водят на отчет в информационната система на Пътна полиция — КАТ, като собственост на „Б“ ООД и ,,Д ЕООД. И двете дружества са престанали да съществуват, липсват субекти като данъчно задължени лица, а са налице данъчни обекти за облагане.
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗМДТ (обн. ДВ. бр.117 от 10 декември 1997г., посл. изм. ДВ. бр. 37 от 22 май 2015г.) и ДОПК (обн. ДВ, бр.105 от 29 декември 2005г., в сила от 01.01.2006г., посл. изм. бр. 14 от 20 февруари 2015г.) изразяваме следното становище:
По силата на чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК държавните и общински вземания за данъци са публични вземания.
Според чл. 173 ДОПК публичните вземания се отписват, когато са погасени по давност, както и в случаите, предвидени със закон. Това е единствената възможност, допустима от закона за отписване на задължения. В хипотезата на отписване на задължения, погасени по давност, задължението съществува, но по отношение на него не се предприемат действия за неговото събиране и в данъчната сметка същото се явява като неактивно. С оглед на това, че ДОПК не предвижда специален документ за отписване на задължения, за документиране на тези действия компетентният орган съставя протокол по чл. 50 ДОПК.
Следователно, при заличаване на юридическото лице след ликвидация или след производство по несъстоятелност, задължението не следва да се отписва, предвид липсата на законово основание за това.
Според чл. 87, ал. 1 ДОПК на всяко регистрирано лице се открива сметка, в която се отразяват определени обстоятелства, вкл. размера на данъците и лихвите по тях.
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 2 ДОПК регистрацията по чл. 82 ДОПК се прекратява с отпадане на основанието за извършването й. В случая заличаването на юридическото лице в Търговския регистър е едно от тези основания. След прекратяване на регистрацията сметката на задълженото лице продължава да се води и се приключва след погасяване на всички задължения, отразени в нея /чл.87, ал.4 от ДОПК/.
В чл. 168, ал. 1 ДОПК са изброени основанията за погасяване на публичните задължения. Освен при плащане, прихващане, по давност и други публичното вземане се погасява (респ. същото подлежи и на отписване) след разпределение на постъпленията от осребряване на актива на юридическо лице, обявено в несъстоятелност, освен ако други лица отговарят за публичното задължение /чл.168, ал.1, т. 6 ДОПК/.
Необходимо условие за настъпване на погасяването е да не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на други лица за тези задължения. Под “отговорност на други лица“ за публични задължения, следва да се има предвид отговорността на членове на органи на управление или управители, предвидена в чл.18-чл.20 ДОПК или други хипотези на отговорност на управителни органи по ТЗ. Такава отговорност може да бъде ангажирана независимо от факта на заличаване на дружеството.
Относно реализиране на отговорността на управител или член на орган на управление за публични задължения на предприятието изпълнителният директор на НАП е изразил становище с писмо № 24-34-934/07 от 26.03.08 г. , а по отношение хипотезата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК също има такова с Изх. № 24-00-10/30.06.2009 г. И двете становища могат да бъдат намерени на сайта на НАП на електронен адрес www.nap.bg.
С оглед на изложената фактическа обстановка в запитването приемаме, че и в двата случая е изпълнена хипотезата на т. 6 от ал. 1 на чл. 168 от кодекса. Следва да се има предвид, че при наличие на хипотезата на цитираната правна норма масата на несъстоятелността на търговеца е изчерпана, поради което съдът по несъстоятелността, на основание чл. 735, ал. 1, т. 2 от Търговския закон /ТЗ/, постановява решение за прекратяване на производството по несъстоятелност и във връзка с ал. 2 на същия член постановява заличаване на търговеца от ТЗ, освен ако са удовлетворени всички кредитори и е останало имущество. Такъв е случаят с „Б“ ООД като за него е постановено решение от 04.02.2015 г. на ОС. На основание чл. 739 от ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права, както и неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания се погасяват, освен в случаите по чл. 744, ал. 1 от ТЗ.
Аналогична на горната е и хипотезата с „Д“ EООД на открито производство по несъстоятелност при липса на имущество, покриващо началните разноски по реда на чл. 629б от ТЗ, при която въпреки, че няма разпределение на постъпления от осребряване на активи на юридическо лице, обявено в несъстоятелност, същото се заличава от търговския регистър на основание чл. 632, ал.4 от ТЗ. В този случай, отново се стига до погасяване на вземанията срещу длъжника на основание чл. 739 от ТЗ, респ. стига се до основание за отписване на същите.

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *