ОТНОСНО: Данъчно третиране на членски внос и осигуряване на председател на сдружението
Във връзка с постъпило запитване вх. № …./16.03.2015г. в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, Ви уведомявам:
В запитването е посочено, че сдружение „Риболовен клуб ……..“ ще се самоиздържа от продажба на членски внос, заплащан за любителски риболов /тъй като продажбата на риболовни билети в България се извършва от ИАРА/. С получените средства се предвижда закупуване на материал за зарибяване.
В тази връзка са поставени следните въпроси:
1.Какви документи трябва да се издават, за да се отчита прихода от продажба на членски внос?
2.Продажбата на членски внос счита ли се за стопанска дейност и подлежи ли на облагане с корпоративен данък?
3.Председателят на сдружението следва ли да се осигурява?
След разглеждане на нормативната уредба актуална към момента на поставяне на запитването и описаната фактическа обстановка, но при липса на достатъчна яснота относно предмета на нестопанската дейност, организацията на предоставяне на правото за практикуване на любителски риболов, изразявам следното принципно становище:
По прилагането на ЗКПО:
Режимът на учредяване и регистрация, устройството, дейността и прекратяването на юридическите лица с нестопанска цел /ЮЛНЦ/ е уреден в Закона за юридическите лица с нестопанска цел /ЗЮЛНЦ/.
Сдруженията съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗЮЛНЦ са юридически лица с нестопанска цел. Целта, за осъществяването на която се създават сдруженията винаги е нестопанска. Те могат да извършват допълнителна стопанска дейност само доколкото тази дейност е свързана с предмета на основната им дейност и като използват приходите за постигане на предварително определените цели / чл. 3, ал. 3 ЗЮЛНЦ/.
По отношение на имуществото, което служи за осъществяването на нестопанската цел, учредителите свободно определят целите и средствата за нейното постигане в устава на сдружението. Те указват начините на финансиране на дейността – чрез средства от дарения, имуществени вноски, субсидии, членски внос или по друг разрешен от закона начин.
Лицата, които създават сдружението свикват учредително събрание, на което вземат решение за създаването на ЮЛНЦ, определят вида, наименованието, целите на сдружението, средствата за тяхното постигане, определянето му по чл. 2 ЗЮЛНЦ, приемат неговия устав и избират управителен съвет, респективно управител. Тези волеизявления се материализират в писмен акт – протокол от учредително събрание.
Уставът на сдружението има минимално необходимото съдържание, което е определено в чл. 20 ЗЮЛНЦ. Той следва да съдържа различни данни, в т.ч. целите на сдружението и средствата за тяхното постигане; предмета на дейност /в случай че сдружението ще развива и стопанска дейност при спазване на условията на закона, тя трябва да се опише в устава/.
Сдружението с нестопанска цел е самостоятелен правен субект, носител на права и задължения и като такъв може да притежава и да се разпорежда със своето имущество. Встъпването в членствено правоотношение със сдружението е резултат от едно доброволно взето решение.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ лицата, упражняващи любителски риболов, могат да се сдружават на основание на общността на техните интереси в териториални риболовни сдружения, регистрирани при условията и по реда на ЗЮЛНЦ. На основание на чл. 15а от ЗРА министърът на земеделието и храните възлага на сдруженията по чл. 11, ал. 1 управлението на рибните ресурси в реките, старите речни корита и водните обекти по чл. 3, ал. 1, т. 2 – държавна собственост, определени само за любителски риболов. Сдружение, на което е възложено управлението на рибните ресурси по реда на ал. 1, за извършване на любителски риболов в съответния обект изисква билет за любителски риболов и членска карта на сдружението или членска карта на сдружение, с което има подписано споразумение с цел взаимното им признаване.
Общинските съвети могат да възлагат управлението на рибните ресурси във водни обекти – общинска собственост, за любителски риболов на сдруженията по чл. 11 от ЗРА за осъществяване на общественополезна дейност.
От посочената до тук нормативна уредба става ясно, че сдружението, което ще извършва управление на рибни ресурси във водни обекти- общинска собственост, за извършване на любителски риболов следва да изисква билет за любителски риболов и членска карта на сдружението или членска карта на сдружение, с което има подписано споразумение с цел взаимното им признаване. Видно от данните за регистрация на сдружение „Риболовен клуб………..“ източници на финансиране са дарения и спонсорство 50%; приходи от членски вноски 10% и специални фондове за финансиране на неправителствени организации 40%.
В тази връзка, ако под употребеното в запитването словосъчетание „продажба на членски внос, заплащан за любителски риболов“ разбирате членски внос, който следва да плащат членовете на сдружението, и който се отразява в членската карта на всяко едно лице, като той се използва за изпълнението на идеалната цел на организацията, то приходите от членски внос не участват при формиране на данъчен финансов резултат, който да се облага с корпоративен данък, тъй като не са приход от извършване на стопанска дейност.
В случай, че под „продажба на членския внос, заплащан за любителски риболов“ разбирате заплащане, срещу което заплащащият ползва и получава, а сдружението му предоставя стоки и/или услуги, което би довело нарушаване на принципите на конкуренцията, и това което се предоставя, съответно получава има характер на сделка по смисъла на чл. 1 от Търговския закон, за сдружението ще е налице извършването на стопанска/търговска дейност. За данъчни цели, за да се определи една дейност, осъществявана от юридическо лице с нестопанска цел, като търговска/стопанска, тя следва да отговаря на следните критерии:
?дейността да се извършва по занятие, да е източник на постоянен, регулярен доход и дейността да се осъществява с цел печалба (не е необходимо печалбата фактически да е реализирана) или дейността да се осъществява в частен интерес на юридическото лице;
?цените на предоставените услуги или стоки да се формират на пазарен принцип.
Във връзка с гореизложеното, ако сдружението събира парични суми, от лица, желаещи да извършват любителски риболов в предоставените за стопанисване водоеми, печалбите от тях подлежат на облагане с корпоративен данък по реда на част втора от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/.
При осъществяване на стопанска дейност, заедно с нестопанската сдружението е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 1, т. 2; чл. 2, ал. 1, т. 1 и чл. 3, ал. 1, т. 1 от корпоративния закон и на основание чл. 92 от същия, следва да подава годишна данъчна декларация, в която да отрази приходите, разходите и данъчният финансов резултат от стопанската/търговската дейност за календарната година.
В счетоводното законодателство не е регламентирана формата на счетоводните документи, но е определена информацията, която документите трябва да съдържат. Съгласно чл. 7 от Закона за счетоводството /ЗСч/ първичният счетоводен документ, адресиран до други предприятия или физически лица, съдържа най-малко следната информация:
-наименование и номер, съдържащ само арабски цифри;
-дата на издаване; наименование, адрес и номер за идентификация по чл. 84 от ДОПК на издателя и получателя;
-предмет и стойностно изражение на стопанската операция.
С цел гарантиране на документалната обоснованост на разходите и приходите разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗКПО поставя изискване данъчно задължените лица, в т.ч. и сдруженията при извършване на стопанска дейност да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон) по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане.
По прилагане на осигурителното законодателство:
Упражняването на трудова дейност е основна предпоставка за възникване на осигурителното правоотношение за държавното обществено осигуряване /ДОО/. Съгласно чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Осигурителните вноски за ДОО се дължат върху доходите от трудова дейност. Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност /чл. 6, ал. 2 от КСО/.
Лицата, които упражняват трудова дейност на изборни длъжности по договори за управление и контрол, за участие в управителни и контролни органи на юридически лица, които не са търговски дружества /фондации, партии, сдружения с нестопанска цел и др./, когато в резултат от избора не е произлязло трудово правоотношение, подлежат на задължително осигуряване за четирите фонда на държавното обществено осигуряване – фонд „Пенсии““, фонд „Общо заболяване и майчинство““, фонд „Трудова злополука и професионална болест““ и фонд „Безработица““ по реда на чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО. Размерите на осигурителните вноски по фондовете на държавното обществено осигуряване са определени в чл. 6, ал. 1 от КСО, а в ал. 3 на същата разпоредба е уредено разпределението им между осигурители и осигурени лица.
Месечните осигурителни вноски за посочените лица се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или върху неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. По отношение същността на „неначислените възнаграждения” следва да се разбира дължими възнаграждения, когато са договорени или определени по съответния ред, но не са отразени по съответния начин в счетоводството на задълженото лице, съгласно изискванията на основните принципи за текущо начисляване и съпоставимост на приходите и разходите, заложени в чл. 4, ал. 1 от Закона за счетоводството
Лицата, родени след 31.12.1959 г., се осигуряват задължително за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд. Размерът на осигурителната вноска и разпределението й между осигурители и осигурени лица са регламентирани в чл. 157 от КСО. Осигурителните вноски се внасят върху доходите, за които се дължат вноски за държавното обществено осигуряване.
Здравното осигуряване на лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/. Осигурителните вноски се внасят върху дохода, върху който се правят и вноските за държавното обществено осигуряване.
Сроковете за внасяне на задължителните осигурителни вноски са определени в чл. 7, ал. 1 и ал. 2, чл. 158 от КСО и чл. 40, ал.1, т. 1, буква „в” от ЗЗО.