Изх. №26-Е-49
Дата:13.06.2011 год.
ЗДДФЛ, чл. 4;
ЗДДФЛ, чл. 5;
ЗДДФЛ, чл. 7;
ЗДДФЛ, чл. 8;
ДР на ЗДДФЛ, § 1, т. 1;
Регламент № 883/2004;
Закон за гражданското въздухоплаване /ЗГВ/, чл. 4;
СИДДО между България и Гърция, чл. 15, ал. 3;
СИДДО с Холандия, чл. 15, ал. 3;
СИДДО с Великобритания, чл. 14;
СИДДО със Северна Ирландия, чл. 14;
СИДДО с Швеция, чл. 13, ал. 3;
СИДДО с Норвегия, чл. 7, ал. 3;
СИДДО с Италия, чл.13, ал. 3.
Относно: Данъчно третиране на трудови възнаграждения, изплащани от местно юридическо лице на чуждестранни физически лица, чието място на изпълнение на служебните задължения е на борда на въздухоплавателни средства; социално и здравно осигуряване
Във връзка с Ваше писмено запитване, постъпило вна Националната агенция за приходите и заведено с вх. № ………, Ви уведомявам следното:
Видно от изложеното в запитването, управляваното от Вас дружество е сключило трудови договори с чуждестранни физически лица, чието място на изпълнение на служебните задължения е на борда на въздухоплавателни средства и не пребивават на територията на Република България. В запитването сте изброили поименно наетите чуждестранни физически лица, като за всяко от тях сте предоставили и информация за гражданство, ЛНЧ и длъжност. В тази връзка поставените от Вас въпроси са:
– следва ли да бъде удържан и внасян в България данък върху доходите на чуждестранните физически лица;
– следва ли да се удържат и внасят в България социални и здравни осигуровки на чуждестранните физически лица.
С оглед указаната фактическа обстановка, становището ни по поставените въпроси е, както следва:
І. Данъчно третиране на трудовите възнаграждения
За данъчни цели визираните в запитването физически лица са чуждестранни физически лица по смисъла на чл. 5 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), тъй като не е налице критерий, съгласно който чл. 4 от същия закон би ги определил като местни лица на Република България. По силата на чл. 7 от ЗДДФЛ, чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България.
Доходите от източници в Република България са изброени изчерпателно в разпоредбите на чл. 8 от ЗДДФЛ. По отношение на доходите от труд е предвидено, че този вид доходи са от източник в Република България, когато трудът е положен на територията на страната. Това е територията, върху която Република България упражнява своя държавен суверенитет, както и континенталния шелф и изключителната икономическа зона, в пределите на които Република България упражнява суверенни права в съответствие с международното право. (§1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ). Съгласно чл. 4 от Закона за гражданското въздухоплаване (ЗГВ), на борда на въздухоплавателно средство, регистрирано в Република България, се прилагат българските закони, освен когато в ратифициран, обнародван и влязъл в сила международен договор е предвидено друго. При анализ на горното, може да се приеме, че съгласно ЗДДФЛ, във връзка със ЗГВ, трудовите възнаграждения в разглеждания случай се изплащат за труд, положен на територията на страната и подлежат на облагане по общия ред на ЗДДФЛ.
Приложимостта на ЗДДФЛ по отношение на дохода на всяко едно чуждестранно лице обаче е обусловена от това доколко действащата СИДДО между България и държавата, на която лицето е местно, предоставя възможност на България да приложи своето данъчно законодателство във връзка с облагането на конкретния вид доход.
В запитването не е уточнено дали цитираните физически лица, освен граждани на посочените държави, са и техни местни лица. В случай, че тези лица са местни лица на посочените държави, за техните възнаграждения намират приложение съответните разпоредби в Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) между България и посочените държави.
Съгласно чл. 15, ал. 3 от СИДДО между България и Гърция, тези възнаграждения се облагат съгласно законодателството на държавата, където подлежат на облагане печалбите от експлоатация на самолета. Това, съгласно чл. 8 от същата СИДДО, е държавата, в която се намира мястото на действително управление на предприятието, което оперира с тези самолети. Това означава, че възнагражденията, реализирани от местни лица на Гърция, в разглеждания случай ще се облагат съгласно правилата на ЗДДФЛ, доколкото мястото на действително управление на дружеството, което оперира със самолетите, се намира в България.
Съгласно чл. 15, ал. 3 от СИДДО с Холандия, възнаграждение, получено от местно лице на Холандия за работа на борда на самолет, използван в международния транспорт, се облага само в Холандия. В тези случаи, България не може да приложи вътрешния си закон за облагане на трудовите възнаграждения и те подлежат на облагане само в Холандия.
Съгласно чл. 14, ал. 3, б. „б”, във връзка с чл. 14, ал. 1 и чл. 14, ал. 2, б. „б” от СИДДО с Великобритания и Северна Ирландия, трудовите възнаграждения за труд, положен от местни лица на Великобритания, в конкретния случай подлежи на облагане в България, съгласно българския вътрешен закон.
Съгласно чл. 13, ал. 3 от СИДДО с Швеция, трудовото възнаграждение, реализирано от местно лице на Швеция, в разглеждания случай подлежи на облагане в България, съгласно българския закон.
Съгласно чл. 7, ал. 3 от СИДДО с Норвегия, трудово възнаграждение, получено от местно лице на Норвегия за работа на борда на самолет, се облага само в Норвегия. В тези случаи, България не може да приложи вътрешния си закон за облагане на трудовите възнаграждения и те подлежат на облагане само в Норвегия.
Съгласно чл. 13, ал. 3 от СИДДО с Италия, трудово възнаграждение, получено от местно лице на Италия за работа на борда на самолет, използван в международния транспорт, се облага в държавата, в която се намира мястото на действителното управление на предприятието, което експлоатира самолета. Възнагражденията, реализирани от местни лица на Италия, в разглеждания случай ще се облагат съгласно правилата на ЗДДФЛ, доколкото мястото на действително управление на дружеството, което оперира със самолетите, се намира в България.
ІІ. Социално и здравно осигуряване
От01.01.2007 г. в България се прилагат правилата за координация на системите за социална сигурност.
За да се установи дали е налице основание за социално и здравно осигуряване в нашата страна спрямо едно лице, попадащо в обхвата на координационните регламенти, е необходимо първо да се определи кое е приложимото за него законодателство.
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент 883/2004 (прилага се от 01.05.2010 г.).
Следва да имате предвид, че Регламент 883/2004 все още не се прилага по отношение държавите от Европейското икономическо пространство (Норвегия, Лихтенщайн и Исландия). До съответните изменения в Споразумението за Европейското икономическо пространство, държавите–членки продължават да прилагат Регламент № 1408/71 и Регламент № 574/72 спрямо Норвегия, Лихтенщайн и Исландия (основание – чл. 90(1)(в) от Регламент 883/2004 и чл. 96(1)(в) от Регламент 987/2009).
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата–членка, на чиято територия полагат труда си. Съгласно разпоредбата на чл. 11(3)(а) от Регламент 883/2004, спрямо лице, осъществяващо дейност като заето или като самостоятелно заето лице в една държава–членка, се прилага законодателството на тази държава-членка.
В Дял II от Регламент 883/2004 са предвидени изключения от основното правило за различни хипотези. Една от тях е осъществяване на дейност в две или повече държави-членки.
За разлика от Регламент 1408/71, в Регламент 883/2004 не е предвидена специална разпоредба по отношение членовете на екипажи на предприятия, които извършват услуги по международен железопътен, автомобилен, въздушен или речен превоз на пътници или стоки. Когато тези лица обичайно осъществяват дейност като заети лица в две или повече държави-членки, приложимото спрямо тях осигурително законодателство се определя въз основа разпоредбата на 13(1) от Регламент 883/2004.
Съгласно тази разпоредба, лице, което обичайно осъществява дейност като заето лице в две или повече държави-членки, е подчинено на законодателството на:
държавата-членка по пребиваване, в случаите, когато:
– заетото лице работи за един работодател в две или повече държави-членки и осъществява значителна част от дейността си в държавата-членка по пребиваване –
чл. 13(1)(а) от Регламент 883/2004.
– заетото лице работи за различни предприятия или различни работодатели, чието седалище или място на дейност се намира в различни държави-членки – чл. 13(1)(а) от Регламент 883/2004.
– заетото лице извършва дейност в две или повече държави-членки от името на работодател, установен извън територията на ЕС и това лице пребивава в държава-членка без да упражнява значителна част от дейността си в нея – чл. 14(11) от Регламент 987/2009 или
държавата-членка, в която се намира седалището или мястото на стопанска дейност на предприятието или работодателя, в случаите, когато:
– заетото лице работи за един работодател в две или повече държави-членки и не осъществява значителна част от дейността си в държавата-членка по пребиваване –
чл. 13(1)(б) от Регламент 883/2004.
Съгласно чл. 14(8) от Регламент 987/2009 „значителна част от дейността като заето лице““, упражнявана в държава-членка означава, че значителна като количество част от всички дейности на лицето се извършва там, без непременно да представлява основната част от тези дейности.
За да се определи дали значителна част от дейностите се упражняват в държава-членка, като примерни критерии се вземат предвид работното време и/или възнаграждението.
В рамките на цялостната оценка, дял по-малък от 25 % по отношение на посочените критерии е показател за това, че в съответната държава-членка не се извършва значителна част от дейността.
Освен това при определяне на приложимото законодателство в тази хипотеза се взема предвид и предполагаемото бъдещо положение през следващите 12 календарни месеца (основание чл. 14(10) от Регламент № 987/2009).
Дефиниция на пребиваване за целите на прилагане на Регламент № 883/2004 е въведена с чл. 1(й) от него. „Пребиваване““ е мястото, където лицето обичайно пребивава. Критериите за установяване на пребиваването са въведени в чл. 11 от Регламент № 987/2009, а именно:
?продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави–членки;
?положението на лицето, включително: естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, по–специалномястото, където обичайно се упражнява тази дейност, постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост; семейното положение и роднинските връзки на лицето; упражняването на неплатена дейност; жилищното положение на лицето, по-специално доколко е постоянен характера му; държавата–членка, в която се счита, че лицето пребивава за целите на данъчното облагане.
Ако пребиваването не може да се определи категорично въз основа на въпросните критерии, решаващо е намерението на лицето, което произтича от преценка на тези критерии и най–вече от причините за неговото преместване (основание чл. 11(2) от Регламент № 987/2009).
Следва да имате предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 16 от Регламент 987/2009 във всички случаи, когато едно и също лице упражнява дейности в две или повече държави-членки, то уведомява за това компетентната институция на държавата-членка по пребиваване.
Институцията на държавата-членка по пребиваване незабавно определя законодателството, приложимо спрямо съответното лице, като взема предвид разпоредбите на чл. 13 от Регламент 883/2004 и чл. 14 от Регламент 987/2009.
Приложимото законодателство се удостоверява чрез формуляр А1 (Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност), издаван от институцията на държавата-членка, чието законодателство е определено като приложимо за съответното лице. Документът се издава след подадено искане до компетентната институция (чл. 19(2) от Регламент № 987/2009).
Формулярът удостоверява, че лицето е подчинено на законодателство на определена държава–членка и същото е освободено от прилагане на законодателствата на съответните други държави–членки.
В резултат от определяне на приложимото законодателство се определя държавата членка, която е изцяло компетентна за социалната сигурност на лицето. Това е държавата, в която следва да се превеждат задължителните осигурителни вноски за лицето и по законодателството на която се придобива право на обезщетения и помощи.
При определяне на дължимите осигурителни вноски всички дейности и доходи на лицата, заети в две или повече държави–членки, се считат за реализирани на територията на компетентната държава–членка (чл. 13(5) от Регламент № 883/2004).
В случай, че за изброените в запитването лица, съгласно посочените по-горе правила на регламента бъде определено като приложимо българското законодателството, то дължимите осигурителни вноски за тях следва да бъдат внасяни в България, съгласно българското законодателство.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/