Данъчно третиране на ваучерите за храна като социален разход, предоставен в натура:

До
Копие:
До
Дирекция „ОУИ”, гр.София
Относно: Данъчно третиране на ваучерите за храна като социален разход, предоставен в натура:
?писмо вх========/27.01.2006г. от фирма …………ООД,
?писмо от Дирекция „ОУИ” гр.София, с вх………….21.03.2006год.
Уважаеми …………..,
В постъпило Запитване допоставяте въпроси, свързани с данъчното третиране на ваучерите за храна по реда на чл.36, ал.1 от ЗКПО. По-специално се поставя въпросът:
“С каква ставка за данък върху социалните разходи се облагат през 2006год. предоставените на работниците и служителите ваучери за храна, в случаите, когато превишават 40лв.месечно на едно лице или не са изпълнени кумулативно условията на чл.36а, ал.1 от ЗКПО?”
Казусът се разглежда при следната законова регламентация:
На основание чл.36, ал.1 от ЗКПО социалните разходи, направени от работодателите, независимо дали извършват стопанска дейност, се облагат с окончателен данък.
Съгласно чл.48, ал.3 и 4 от ЗКПО данъкът по чл.36, ал.1 е в размер на 15%, а за социалните разходи по чл.294, т.1 и 4 от КТ, предоставени в натура,е в размер на 12%.
Според определението, дадено с § 1, т.14 от ДР на ЗКПО, в сила от 01.01.2006 г.:
“Социални разходи“ са отчетените като разходи социални придобивки (в пари или в натура), определени съгласно чл. 293 и 294 от Кодекса на труда или по ред и начин, определени от ръководството на предприятието и достъпни за всички работници и служители, включително на лицата, на които е възложено управлението, и на лицата, наети по правоотношения, приравнени към трудовите, с изключение на разходите, регламентирани като задължителни с нормативен акт. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура в случаите на възстановяване на разходи на лицата под каквато и да е форма.
От друга страна е в сила специална регламентация на ваучерите за храна – вчл.36а, ал.1, а именно: не се облагат с окончателен данък разходите в размер до 40 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна, когато са налице едновременно условията, определени в т.1- т.6 от същия член.
Ваучерите за храна, като вид книжа за замяна, представляват социални разходи, предоставени в натура от работодателя на работника.
Аргумент в тази насока са разпоредбите в чл. 2, ал. 1 от НАРЕДБА № 7 от 9 юли 2003 г. “За условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване на дейност като оператор”, които гласят: “Чрез ваучерите за храна работодателите предоставят на лица, работещи по трудови правоотношения и по договори за управление, наричани по-нататък “ползватели“, средства за храна отделно от възнаграждението им.” Независимо, че в ал.2 от същата наредба ваучерите се разглеждат като средство за замяна, изрично е записано, че срещу тяхната номинална стойност ползвателите получават храна и хранителни продукти в:
“1. ресторанти по смисъла на § 1, т. 36 от Закона за облагане доходите на физическите лица;
2. заведения за бързо обслужване по смисъла на § 1, т. 37 от Закона за облагане доходите на физическите лица;
3. обекти за търговия с храни, включително магазини за хранителни стоки, супермаркети, хипермаркети и др., осъществяващи дейност в съответствие с изискванията на чл. 19 от Закона за храните.”
Съгласно чл.3, ал.2 от Наредбата ваучерите за храна не могат да бъдат ползвани като разплащателно средство за покупката на вино, спиртни напитки, пиво, тютюневи, както и за замяната им срещу пари.
Т.е. налице са законови рамки по отношение на предназначението им, които включват: ограничения, по отношение на търговските обекти, в които могат да се ползват; ограничения, по отношение на стоките, които могат да бъдат закупени с тях; ограничения, по отношение срока им на валидност.
Следователно, независимо че ваучерите са средство за замяна (съгласно ЗКПО и Наредба № 7), аргументите по отношение на тяхното предназначение са достатъчно основание за третирането им като социални разходи, предоставени в натура и съответно облагането им с данъчна ставка в размер на 12%, за превишението над 40 лв. месечно на едно лице.
Зам. Изпълнителен директор,

Оценете статията

Вашият коментар