Изх. № М-94-К-227
Дата:15.10.2013 год.
ЗДДФЛ, чл. 7;
ЗДДФЛ, чл. 8, ал. 2;
ЗДДФЛ, чл. 29, ал. 1, т. 3;
ЗДДФЛ, чл. 43, ал. 4;
ЗДДФЛ, чл. 45, ал. 4;
ЗДДФЛ, чл. 50, ал. 2;
ЗДДФЛ, чл. 55, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 75.
Относно: Данъчно третиране на възнаграждения и социално и здравно осигуряване на чуждестранни физически лица – преподаватели
По повод препратеното чрез Вас писмено запитване на …., постъпило вна Националната агенция за приходите и заведено с вх. № М-24-К-227 от 16.07.2013 г., Ви уведомявам за следното:
Според описаната в запитването фактическа обстановка …. изплаща хонорари на български и чуждестранни преподаватели, които пристигат от Франция, Белгия, Канада, Швейцария, Того и Джибути. Периодът на преподаване е между 5 и 10 календарни дни годишно. В тази връзка поставяте следните въпроси:
1. Какъв тип договор трябва да се сключи между двете страни – може ли да се използва чуждестранен бланков договор на френски език?
2. Какъв данък трябва да се удържа?
3. На каква база да се изчислява – има ли приспадане на нормативно-признати разходи?
4. Следва ли да се обложи дохода на преподавателите от тези страни, с които Р България има спогодби за избягване на двойното данъчно облагане?
5. Какъв тип документ трябва да се издаде за изплатения хонорар на съответния преподавател?
6. Има ли образци – формуляри за съответните страни?
7. Кой издава удостоверение за внесен данък върху изплатен доход?
8. С каква декларация трябва да се декларира този изплатен хонорар и в какъв срок?
9. Следва ли да се отчисляват вноски за обществено и здравно осигуряване?
10. Следва ли да се откриват ЛНЧ за съответните преподаватели?
Предвид описаната фактическа ситуация, във връзка с поставените от Вас въпроси изразявам следното становище:
По въпроси № 1 и 10:
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), изпълнителният директор на НАП, организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията чрез издаване на брошура, бюлетин или по друг подходящ начин. Въпросът, относно вида на договорите, които трябва да сключите с чуждестранните преподаватели има по-скоро характеристиките на правна консултация, което е извън правомощията на изпълнителния директор на НАП. Данъчното и осигурителното законодателство не въвеждат специални изисквания относно „типа на договорите”, които се сключват от задължените лица. Информирам Ви само, че на основание чл. 55, ал. 1 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), при поискване от орган по приходите субектът е длъжен да представи съставен на чужд език документ, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач. Цитираната разпоредба, следва да се има предвид, в случай, че договорите с чуждестранните преподаватели са на френски език.
Процедурите, свързани с издаването на ЛНЧ също са извън функционалната компетентност на Изпълнителния директор на НАП, поради което за конкретен отговор на въпрос № 10 следва да се обърнете към компетентните органи на Министерството на вътрешните работи. Съгласно чл. 16, ал. 4 от Закона за българските лични документи личният номер на чужденец (ЛНЧ) идентифицира еднозначно дългосрочно пребиваващите чужденци в Република България. Предвид цитираната разпоредба и факта, че в конкретния случай преподавателите пребивават не повече от 10 дни годишно в страната ни, по мое мнение, не е необходимо да им бъде издаден ЛНЧ. В тази връзка Ви информирам, че на основание чл. 84, ал. 3 от ДОПК, физическите лица, които не са вписани в търговския регистър, съответно в регистър БУЛСТАТ и които нямат ЕГН или ЛНЧ, се идентифицират чрез служебен номер, който се получава от компетентната териториална структура на НАП.
По въпрос № 2:
Редът за облагане доходите на физическите лица (местни и чуждестранни) е регламентиран в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). На основание чл. 7 от ЗДДФЛ, чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България. Предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от същия закон, доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в страната.
На основание чл. 16, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно съгласно разпоредбите на същия закон. Следователно, видът на дохода има водеща роля за определянето на дължимия данък по реда на цитирания данъчен закон. Описаните в писмото Ви факти са крайно недостатъчни, за да се определи точно вида на дохода в конкретния случай, но допускам, че става въпрос за извънтрудово правоотношение между ФИАУ и чуждестранните физически лица. Извънтрудовите правоотношения попадат в обхвата на т.нар. „доходи от друга стопанска дейност”, посочени в чл. 10, т. 3 от ЗДДФЛ. На основание чл. 14, ал. 1 от ЗДДФЛ, тези доходи се облагат с данък върху общата годишна данъчна основа.
По въпрос № 3:
На основание чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ при определянето на облагаемия доход по извънтрудови правоотношения се ползват 25 на сто разходи за дейността. Тези разходи са във фиксиран процент и са нормативно признати, т.е. не е необходимо да бъдат доказвани с документ.
Следва да имате предвид, че доходите по чл. 29 от ЗДДФЛ се облагат авансово по реда на чл. 43 от същия закон. Когато платец на дохода е предприятие, както е и в конкретния случай, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му. Ставката на авансовия данък е 10 на сто (вж. чл. 43, ал. 3 и 4 ЗДДФЛ). Предприятието или самоосигуряващото се лице, платец на доходи по чл. 29 от ЗДДФЛ, издава за изплатените доходи и удържания данък по реда на чл. 43 сметка за изплатени суми и служебна бележка по образци, които предоставя на лицето, придобило дохода (чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ). В съответствие с изискванията на чл. 45, ал. 9 от ЗДДФЛ, образците се предоставят на лицето, придобило дохода, или на упълномощено от него лице.
По въпрос № 4:
Съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. Иначе казано, ЗДДФЛ предвижда приоритетно прилагане на Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО), ако разпоредбите му противоречат на предвиденото в съответната СИДДО. Предвид изброените от Вас държави, България има сключени СИДДО с Франция, Белгия, Канада и Швейцария. Освобождаването от облагане с данък в България, предвидено в съответната СИДДО, може да бъде приложено спрямо чуждестранно физическо лице, което е местно за съответната държава.
Процедурата за прилагане на СИДДО е регламентирана в Дял II, глава 16, раздел III на ДОПК (от чл. 135 до чл. 142). Съгласно чл. 135, ал. 2 от ДОПК облекченията, предвидени в СИДДО, се ползват само след доказване на основанията за това по съответния ред. За целта, съгласно чл. 136 от ДОПК, след възникване на данъчно задължение за доход от източник в страната чуждестранното лице удостоверява пред органа по приходите, че:
?е местно лице на другата държава по смисъла на съответната СИДДО;
?е притежател на дохода от източник в Република България;
?не притежава място на стопанска дейност или определена база на територията на Република България, с които съответният доход е действително свързан;
?са изпълнени особените изисквания за прилагане на СИДДО или отделни нейни разпоредби по отношение на определени в самата СИДДО лица, когато такива особени изисквания се съдържат в съответната СИДДО.
Съгласно чл. 137, ал. 1 от ДОПК, изброените обстоятелства се посочват в искане по образец, утвърден от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.
На основание чл. 142, ал. 1 от ДОПК, за доходи от източник в страната с общ размер под 500 000 лева годишно, не се подава искане по реда на чл. 137, ал. 1 от ДОПК, аобстоятелстватапо чл. 136 се удостоверят единствено пред платеца на дохода. В този смисъл, ако е налице хипотезата по чл. 142, ал. 1 от ДОПК, ФИАУ, в качеството си на платец на дохода, има възможност да приложи данъчните облекчения, предвидени в СИДДО, ако съответното чуждестранно физическо лице представи удостоверение за местно лице на държава, с която България има сключена спогодба и писмено декларира, че е действителен притежател на дохода и не притежава място на стопанска дейност или определена база на територията на страната. В тази връзка следва да имате предвид, че съгласно чл. 142, ал. 5 от ДОПК, основанията за ползване на данъчни облекчения съгласно СИДДО се удостоверяват от платеца с подаване на декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на НАП. Декларацията се подава до 31 март на следващата година в ТД на НАП, където е регистриран или подлежи на регистрация платецът на доходите.
По въпроси № 5 и 6:
Както вече посочих, платецът на доходите, когато е ангажиран с авансовото им облагане по реда на чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ, е задължен да удостоверява размера на изплатения облагаем доход и на удържания авансово данък като издава сметка за изплатени суми и служебна бележка (чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ). Съгласно чл. 64, ал. 3 и 4 от ЗДДФЛ, образците на сметката за изплатени суми и на служебната бележка се утвърждават със заповед на министъра на финансите и се обнародват в «Държавен вестник». Същите могат да бъдат намерени в интернест страницата на НАП – www.nap.bg. Въпросните формуляри са предназначени за облагане и деклариране на доходите в България, поради което българското данъчно законодателство не предвижда утвърждаването на такива образци за други държави, а и това не е необходимо.
По въпрос № 7:
На основание чл. 58, ал. 1 от ЗДДФЛ, удостоверение по образец за внесен по реда на този закон данък от чуждестранно физическо лице се издава по искане на лицето. Искането се подава в ТД на НАП, в която е подадена или подлежи на подаване данъчната декларация по чл. 50 или по чл. 55 от ЗДДФЛ. Следователно, удостоверението за внесения в България данък се издава от приходната администрация. Съгласно чл. 64, ал. 3 и 4 от ЗДДФЛ, образецът на удостоверението по чл. 58 от ЗДДФЛ се утвърждава със заповед на министъра на финансите и се обнародва в «Държавен вестник». Същият може да бъде видян в интернет страницата на НАП – www.nap.bg.
По въпрос № 8:
На основание чл. 50, ал. 2 от ЗДДФЛ, чуждестранните физически лица са задължени да декларират в годишната си данъчна декларация,придобитите от тях доходи от друга стопанска дейност, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа. Към годишната данъчна декларация се прилага издадената от платеца на доходите служебна бележка по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ.
Необходимо е да имате предвид, че платец на доходи (предприятие или самоосигуряващо се лице), който е задължен да удържа авансов данък по чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ, следва да декларира дължимия данък на основание чл. 55, ал. 1 от същия закон. В съответствие с изискванията на чл. 64, ал. 1 и 4 от ЗДДФЛ, образецът на въпросната декларация е утвърден от министъра на финансите и е обнародван в «Държавен вестник». Същият е с наименование Декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за дължими данъци (образец 4001) и може да бъде видян в интернест страницата на НАП – www.nap.bg.
По въпрос № 9:
Тъй като от 01.01.2007 г. в България се прилагат правилата за координация на системи за социална сигурност, то по отношение на лицата, които попадат в приложното поле на координационните регламенти и за които е налице трансгранична ситуация, следва да се определи приложимото законодателство в областта на социалната сигурност.
Приложимото законодателство се определя съгласно разпоредбите на Дял II от Регламент № 883/2004 (прилага се от 01.05.2010 г.).
Регламент 883/2004 се прилага към граждани на държава–членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава–членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави – членки, както и към членовете на техните семейства.
От 01.01.2011 г. координационните регламенти – Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 се прилагат спрямо гражданите на трети държави, ако по отношение на тези лица са изпълнени кумулативно следните условия:
1. пребивават законно (независимо от продължителността на разрешеното пребиваване) и са обхванати от системата за социална сигурност (в някои или всички от клоновете на социалната сигурност, определени от чл. 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004)в дадена държава–членка, и
2.при наличие на трансгранична ситуация между държави–членки на Европейския съюз, независимо дали трансграничният елемент касае икономическа активност или не.
Трансгранична ситуация е налице, когато има пресичане на граници между най-малко две държави, които прилагат Регламент № 883/2004 от лица, попадащи в персоналния му обхват.
Основните последици от определяне на приложимото законодателство са че се определя държавата-членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски, както и от коя държава следва да се заплатят всички обезщетения и услуги по регламента.
Изложената в запитването Ви фактическа обстановка е крайно недостатъчна за предоставяне на конкретен и изчерпателен отговор по отношение на приложимото за лицата законодателство за социална сигурност.
Необходима е допълнителна информация относно следното:
-по отношение на лицата от държави-членки на ЕС:
?На територията на коя държава-членка пребивават лицата по смисъла на Регламент 883/2004. Дефиниция на пребиваване за целите на прилагане на Регламент № 883/2004 е въведена с чл. 1(й) от него. „Пребиваване“ е мястото, където лицето обичайно пребивава. Критериите за установяване на пребиваването по смисъла на регламента са въведени в чл. 11 от Регламент № 987/2009;
?Упражняват ли лицата друга трудова дейност на територията друга държава-членка, държава от ЕИП или Конфедерация Швейцария и какъв е нейния характер – дейност като заети или като самостоятелно заети лица;
?Налице ли е командироване на лицата за осъществяване на дейност в България.
?Издавани ли са на лицата удостоверения за приложимото законодателство (Формуляр А1/Е101).
-по отношение на гражданите на трети държави, извън ЕС:
?С какво гражданство са лицата;
?Какъв е вида на правоотношението между преподавателите и ФИАУ /трудово или без трудово/;
?Били ли са обхванати лицата от схеми за социална сигурност на държава-членка преди да полагат труд на територията на България с оглед прилагане на Регламент (ЕС) № 1231/2010.
Следва да се има предвид, че всеки случай, свързан с определяне на приложимо законодателство за тези лица е особен и следва да се разглежда сам за себе си в зависимост от конкретна фактическа обстановка.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
:
/СТОЯН МАРКОВ/