данъчно третиране на възнаграждения по извънтрудови правоотношения на съдружници в търговско дружество за положен личен труд

3_835/12.03.2010 г.
ЗДДФЛ, § 1, т. 26, буква „и”
ЗДДФЛ, чл. 25, ал. 2
ЗДДФЛ, чл. 42, ал. 2
ЗДДФЛ, чл. 49, ал. 8
ЗДДФЛ, чл. 65, ал. 10
§ 24 от ПЗР към ЗИД на ЗДДФЛ
Относно: данъчно третиране на възнаграждения по извънтрудови правоотношения на съдружници в търговско дружество за положен личен труд
Според изложеното в запитването в „Х” ООД работят седем лекари, които са сдружени в групова практика за първична извънболнична медицинска помощ. Същите са самоосигуряващи се лица като съдружници, полагащи личен труд и освен това имат граждански договори с дружеството. „Х” ООД има сключен договор с РЗОК – Л. и въз основа на отчетите и спецификациите на всеки един лекар ежемесечно издава фактура на РЗОК и съответно получава плащанията по нея. След приспадане на общите разходи на дружеството (наем, ел. енергия, вода, заплати на медицински сестри и други разходи, свързани с дейността) остатъкът от получената сума от РЗОК се разпределя между лекарите като възнаграждение по извънтрудово правоотношение. За удостоверяване на изплатените суми на лекарите през 2009 г., всеки лекар в качеството си на самоосигуряващо се лице е издавал фактура за получения доход. След приспадане на 25% разходи за дейността чрез дружеството е внасян тримесечно 10% данък за всеки лекар по ЕГН.
В тази връзка e поставен въпроса следва ли от 01.01.2010 г. от облагаемия доход на всеки лекар да се приспадат 25% нормативно признати разходи и в какъв срок да се превежда авансовият данък?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ, обн. ДВ, бр. 95 от 2006 г., посл. изм. ДВ, бр.16 от 2010 г.) изразяваме следното становище:
С промените в ЗДДФЛ, в сила от 01.01.2010 г. се въвежда нов ред за облагане на доходите, получени от съдружници за полагане на личен труд в дружествата, в които те са съдружници. Съгласно § 1, т. 26, буква „и” от ДР на ЗДДФЛ за целите на данъчното облагане правоотношенията, независимо от основанието за възникването им, със съдружници и член-кооператори, както и с акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, за полагане на личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член-кооператори или акционери се приравняват на „трудови правоотношения”. Това означава, че облагането на доходите, получени от физически лица за положен личен труд по силата на правоотношения, попадащи в дефиницията на § 1, т. 26, б. „и” от ДР на ЗДДФЛ, ще се облагат по правилата за облагане на доходи от трудови правоотношения като се имат предвид новите разпоредби в закона, предвидени за авансовото и годишно облагане на този вид доходи.
Съгласно чл. 42, ал. 2, изречение второ от ЗДДФЛ месечната данъчна основа на самоосигуряващи се лица за доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква “и“ от допълнителните разпоредби се определя, като облагаемият доход по чл. 24, начислен за съответния месец, се намалява с авансово внесените чрез дружеството осигурителни вноски, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване. Размерът на авансовия данък се определя като месечната данъчна основа се умножи по данъчна ставка 10 на сто. Срокът за внасяне на авансовия данък е регламентиран в чл. 65, ал. 10 от закона – до 10-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан. Задължението за удържане и внасяне на данъка е на платеца на дохода – „Х” ООД.
Годишната данъчна основа на самоосигуряващи се лица, придобили доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква “и“ от допълнителните разпоредби, се намалява и с осигурителните вноски, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване (чл. 25, ал. 2 от ЗДДФЛ). На основание чл. 49, ал. 8 от същия закон при определянето на годишната данъчна основа и на годишния данък по реда на предходните алинеи не се включват доходите от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква “и“ от допълнителните разпоредби, т.е. работодателят няма задължение да прави годишно преизчисляване на данъка за тези доходи.
Не на последно място следва да имате предвид и разпоредбата на § 24 от ПЗР към ЗИД на ЗДДФЛ (Обн. – ДВ, бр. 95/2009 г., в сила от 01.01.2010 г.), съгласно която когато доход по § 1, т. 26, буква “и“ от допълнителните разпоредби е начислен, но неизплатен до 31 декември 2009 г., размерът на дължимия авансов данък се определя по реда на чл. 42 на базата на месечната данъчна основа, определена от изплатения през съответния месец доход.

Оценете статията

Вашият коментар