прилагане на разпоредбите на чл.71, т. 3, чл. 72, ал. 2 и § 1, т. 38 от ДР на Закона за данък върху добавената стойност

3_831/13.02.08г.
ЗДДС, чл. 71, т. 3;
ЗДДС, чл. 72, ал. 2;
ЗДДС, § 1, т. 38 от ДР
Относно: прилагане на разпоредбите на чл.71, т. 3, чл. 72, ал. 2 и § 1, т. 38 от ДР наЗакона за данък върху добавената стойност
Според изложеното в запитването със ЗВРе възложена ревизия по ЗДДС на „М.”ООД за данъчен период 01.10.07г.-31.10.07г. За ревизирания период е подадена справка-декларация по ЗДДС с резултат за периода ДДС за възстановяване в размер на Х лв., декларирани в клетка 81 на СД. В хода на ревизията е установено, че в общата сума на данъчния кредит, за който е упражнено правото на приспадане през месец 10.07г. е включена и сумата У лв. Същата е отразена в дневника за покупките и представлява ДДС по фактура № 624/01.10.2007 г. с данъчна основа Z лв. от контрагент „Л” – Италия с идентификационен номер Х и вид на стоката “внос на вълна от Китай”.
В хода на ревизията е представена ЕАД от 16.10.2007 г., в която като изпращач е записана китайска фирма, а като получател – „М” ООД и декларатор/представител- „Т” ООД – гр. В. за доставени с кораб Хбр. бали некарбонизиран дреб от вълна. Цената на стоката е Z евро, статистическа стойност Z лв. и ДДС У лв., преведен на Митница-Л., МБ – В. с преводно нареждане от 15.10.2007 г.
С договор за продажба китайската фирма продава на италианската фирма Х бр. бали австралийска вълна дреб, като в договора е отразено местоназначение на товара – пристанище Бургас, България. В изпълнение на договора е издадена фактура на стойност Z долара.
От превозвача „С” АД, Женева е издадена товарителница с товарач и получател страните по договора и пристанище на разтоварване – Бургас, България.
„Л”, Италия е издал на „М”ООД фактура №624/01.10.07г. на стойност Z евро с предмет на доставката Х бр. бали вълна. Във фактурата като основание за неначисляване на ДДС е записано „Сумата от Z евро не се облага с ДДС съгласно чл. 7 от Декрета на Президента на Републиката ДПР № 633 от 26.10.1972 г.”.
Същата фактура № 624/01.10.2007 г. е отразена в митническата декларация с цената на стоката по фактурата и статистическа стойност Z лв.
Предвид изложената фактическа обстановка поставяте следните въпроси:
1. Явява ли се „М” ООД вносител по смисъла на § 1, т. 38 от ДР на ЗДДС?
2. Изпълнени ли са условията за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит на чл. 71, т. 3 и чл. 72, ал. 2 от ЗДДС при условие, че лицето притежава митническа декларация, в която е вписано като получател, но в дневника за покупките по чл. 124 от с.з. е посочена фактурата от италианския контрагент?
С оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС, обн. ДВ бр.63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ бр.113 от 28 декември 2007 г./ и ППЗДДС /обн. ДВ, бр.76 от 15 септември 2006г., посл. изм. ДВ, бр.16 от 20.02.2007 г./ по зададените от Вас въпросиизразяваме следното становище:
По първия поставен въпрос:
Вносител по смисъла на § 1, т. 38 от ДР на ЗДДС е лицето – длъжник за заплащане на вносните митни сборове, както и лицето, получило стоки на територията на страната от трети страни или територии, които са част от митническата територия на Общността. Съгласно чл. 71 от ЗДДС лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит за осъществен от него внос по чл. 16 от ЗДДС когато притежава митническа декларация, в която е посочено като вносител и данъкът е внесен по реда на чл. 90, ал. 1 от закона. Т.е., за удостоверяване на качеството „вносител“, законът изисква митническа декларация, в която лицето да е вписано като такъв.
В действащата понастоящем бланка на Единен административен документ /митническа декларация/ липсва клетка „вносител“. При това, изхождайки от разума на закона, следва статутът на „вносител“ да се изведе по тълкувателен път от нормите на Закона за митниците, уреждащи правилата за определяне на лицето – длъжник за заплащане на вносните митни сборове, с оглед въведената в § 1, т. 38 от ДР на ЗДДС легална дефиниция на „вносител“ по смисъла на ЗДДС.
На основание на чл. 199, ал.1 от Закона за митниците вносно митническо задължение за стока, подлежаща на облагане с вносни митни сборове, възниква при оформяне на режим внос. По смисъла на параграф 1, т. 2 от ДР на ЗМ “вносни митни сборове“ са митата и таксите с равностоен ефект, дължими при внасяне на стоки. Съгласно чл. 202, ал.1 от ЗМ длъжник за плащане на митническото задължение в случаите по чл. 199, ал. 1, т. 1 от същия закон е деклараторът, а при косвено представителство длъжник е и лицето, за сметка на което е изготвена митническата декларация. Съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗМ всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим. В разпоредбата на чл. 70, ал.1 от ЗМ декларирането може да се извърши от лице, включително и от негов представител, което може да представи или да нареди да се представят пред компетентните митнически органи стоките и всички документи, необходими за разрешаване на митническия режим, за който стоките са декларирани.
Предвид цитираните законови норми, лицето – длъжник за заплащане на вносните митни сборове се вписва в митническата декларация като „получател“ или като „декларатор“. В този аспект следва да се има предвид, че в предшестващия формуляр на единен административен документ /митническа декларация/ за внос, една и съща клетка беше предназначена за деклариране на „получател/вносител“.
В случая „М”ООД притежава митническа декларация, в която е посочено като получател. Същото е длъжник за заплащане на вносните митни сборове, предвид което се явява вносител по смисъла на § 1, т. 38 от ДР на ЗДДС.
По втория поставен въпрос:
Съгласно чл. 71, т. 3 от ЗДДС лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато притежава митническа декларация, в която същото е посочено като вносител и данъкът е внесен по реда на чл. 90, ал. 1 – в случаите на внос по чл. 16.
Чл. 72, ал. 2 от ЗДДС урежда реда, по който се упражнява правото на приспадане на данъчен кредит. Правната норма поставя следните кумулативни изисквания:
-размерът на данъчния кредит да бъде включен при определяне на резултата за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите три данъчни периода в справка-декларацията по чл. 125 от ЗДДС за същия данъчен период;
-документът по чл. 71 от закона да бъде посочен в дневника за покупките по чл.124 за същия данъчен период.
Следователно правото на приспадане на данъчен кредит за платения данък в случаите на внос се упражнява, като в дневника за покупките за съответния период се посочи митническата декларация.
Правото на приспадане на данъчен кредит не може да възникне по фактура, издадена от дружество, регистрирано по ДДС в друга държава-членка, тъй като същото като доставчик не е регистрирано по ЗДДС лице. В тази връзка е разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, според която когато стоките и услугите се използват за извършените от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.
В случаите, когато лицето се явява вносител, с оглед разпоредбите начл. 72, ал.2, т. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 71, т. 3 от същия закон в дневника за покупките следва да бъде посочена митническата декларация.
Съгласно чл. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс органите по приходите осъществяват производството самостоятелно. При изпълнение на правомощията си те са независими и действат само въз основа на закона. По силата на чл. 3 във връзка с чл. 5 от ДОПК те са длъжни служебно и безпристрастно да изясняват всички факти и обстоятелства от значение за установяване на публичните вземания. ‘

Оценете статията

Вашият коментар