ОТНОСНО: Данъчно третиране на възнагражденията на
съдебните заседатели
В отговор на направеното от Вас запитване с писмо вх.№ 94-00-150 от 11.08.2009г. при Дирекция «ОУИ» ………… и предвид изразеното становище от Изпълнителния директор на ЦУ на НАП София по същия казус до Районен съд гр………….. с писмо изх.№ 11-03-91/19.07.2008г., Ви уведомяваме за следното:
Правната уредба на съдебните заседатели е регламентирана в Закона за съдебната власт /ЗСВ/ и Наредба 2 от 8 януари 2008 г. за съдебните заседатели, издадена от Министерство на правосъдието /обн. ДВ. Бр.6 от 18 януари 2008 г./. Съгласно чл. 8 от Наредбата, длъжността на съдебния заседател е изборна длъжност.
По смисъла на § 1, т. 26, буква „д” от ДР на Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, за целите на този закон, правоотношенията с лица, получаващи доходи от длъжности, които са изборни по силата на закон /както е и в конкретния случай/ се третират катотрудови правоотношения.
Предвид на това, при определянето на облагаемия доход и годишната данъчна основа, приложение намират разпоредбите на Раздел І от глава пета на ЗДДФЛ, касаещи доходите от трудови правоотношения. Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2 от същия член.
Годишната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения се определя, като облагаемият доход по чл. 24 от ЗДДФЛ, придобит от данъчно задълженото лице през данъчната година, се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на КСО и на ЗЗО, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице (чл. 25 от ЗДДФЛ).
Редът за авансово удържане на данъка за доходите от трудови правоотношения е регламентиран в разпоредбите на чл. 42 от ЗДДФЛ. Авансовият данък за този вид доходи се определя от работодателя месечно на базата на месечна данъчна основа, която се изчислява като разлика между начисления за съответния месец облагаем доход и удържаните задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на КСО и ЗЗО /чл. 42, ал. 1 и 2 от ЗДДФЛ/.
Месечната данъчна основа се намалява с облекченията, посочени в нормата на чл. 42, ал. 3 от ЗДДФЛ, след което се умножава по данъчна ставка от 10 на сто, за да се изчисли размерът на дължимия авансов данък. Този данък се удържа от работодателя при окончателното изплащане на облагаемия доход, начислен за съответния месец и се внася в сроковете и по реда на чл. 65 и 66 от закона /чл. 42, ал. 5 и 9 от ЗДДФЛ/.
При поискване от лицето, на основание чл. 45, ал. 1 от ЗДДФЛ, работодателят издава не по-късно от 31 януари на следващата година служебна бележка по образец за придобития през годината облагаем доход и за удържания през годината данък.
На основание чл. 49, ал. 1 от ЗДДФЛ, работодателят до 31 януари на следващата данъчна година изчислява годишната данъчна основа и определя годишния размер на данъка, когато към 31 декември на данъчната година той е работодател по основното трудово правоотношение на работника или служителя.
Доколкото, правоотношенията с лица, получаващи доходи от длъжности, които са изборни по силата на закон, са дефинирани като трудови, платецът на такива доходи се счита за работодател на основание т. 27 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ. От друга страна, в случай че към 31 декември на данъчната година той не е работодател по основното трудово правоотношение на съответното физическо лице – същият не следва да прилага нормата на чл. 49 от ЗДДФЛ.
Следователно новата редакция на чл.43,ал.5 от ЗДДФЛ, в сила от 1 януари 2009 г. няма отношение към данъчното третиране на доходите на физическите лица в качеството им на съдебни заседатели.
Въввръзка с гореизложеното не следва да издавате документ за възнаграждението, което получавате като съдебен заседател.
‘