ОТНОСНО: Данъчно третиране на възнаграждения на чуждестранни
физически лица и удържане на социално осигурителни вноски
Във връзка с направеното от Вас запитване с писмо вх.№ .. от 15.03.2010г. при Дирекция „ОУИ” ……………………….., Ви уведомяваме за следното:
Изложена фактическа обстановка:
Като страна по Договор № BG../2008 „Подкрепа за между регионално сътрудничество и обмен на добри практики” в качеството на бенефициент Вие сте основен изпълнител. Във връзка с провеждане дейностите по проекта следва да проведете обучение с участието на международни експерти като предвиждате през месец април 2010год. да вземе участие минимум един италианскилектор, чието участие възнамерявате да отчетете въз основа на сключен граждански договор, като сумата по договора превишава размера на минималната работна заплата след приспадане на нормативните разходи.
В тази връзка задавате следните въпроси:
1. Следва ли да се удържат социални и здравни осигуровки за дохода му в България, съгласно действащото българско законодателство?
2. Следва ли да се обложи и доходът му по чл.37 във връзка с чл.46 от ЗДДФЛ? Имайки предвид чл.12 и чл.13 от Спогодбата между Р България и Р Италия за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци върху дохода и имуществото.
По отношение на дължимите осигурителни вноски при изплащане на възнаграждения за положен труд без трудово правоотношение:
Във връзка с първия поставен въпрос в запитването, Ви уведомяваме, че преписката ще бъде изпратена в Дирекция „Данъчно-осигурителна методология” при ЦУ на НАП – София за изразяване на становище по компетентност.
По отношение данъчно третиране на възнаграждения по граждански договори с чуждестранни физически лица :
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/ и Данъчно осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ изразяваме следното становище:
По смисъла на §1,т.8 от ДР на Закона за корпоративното и подоходно облагане/ЗКПО/ във връзка с препратката на §1,т.8 от ДР на ЗДДФЛ „авторски и лицензионни възнаграждения” са плащанията от всякакъв вид, получени за:използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми,записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топологии на интегралните схеми,марка,промишлен дизайн или полезен модел,план,секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено,търговско или научно оборудване, или за информация,отнасяща се до промишлен,търговски или научен опит.
Съгласно §1,т.9 от ДР наЗКПО във връзка с препратката на §1,т.8 от ДР на ЗДДФЛ „възнаграждения за технически услуги” са плащанията с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранни лица.
Следователно, ако изплащаните от Вас хонорари попадат в обхвата на цитираните дефиниции и са изплатени на чуждестранни физически лица, същите подлежат на облагане с окончателен данък по реда на чл. 37, ал.1, т. 6 /за авторските възнаграждения/ и т.7 /за техническите услуги/ от ЗДДФЛ. Окончателният данък е в размер 10 на сто, като се определя върху брутната сума на начислените/изплатените доходи /чл. 37, ал.2 от ЗДДФЛ/ и се удържа и внася от предприятието – платец на дохода по реда на чл. 65-68 от ЗДДФЛ. Предвид нормата на чл. 65, ал.9 от ЗДДФЛ, ако доходите са в полза на лице, което е местно в държава, с която Република България има сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, данъкът се удържа и внася от предприятието – платец на дохода, в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца на начисляването/изплащането на дохода.
На основание чл.55,ал.1 от ЗДДФЛ предприятията, платци на доходи, удържали окончателен данък за начислени/изплатени доходи на чуждестранни лица, декларират тези обстоятелства с данъчна декларация по образец. Данъчната декларация се подава в срок до края на месеца,следващ тримесечието на внасяне на данъка./чл.56,ал.1 от ЗДДФЛ/.Данъчната декларация се подава в ТД на НАП по място на регистрация на платецът на дохода./чл.57,ал.1 ЗДДФЛ/.
Съгласно чл.58 от ЗДДФЛ по искане на чуждестранното лице се издава удостоверение за платен данък от ТД на НАП, където е подадена декларацията по чл.55,ал.1 от същия закон.
В изпълнение на разпоредбата на чл.75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, се прилагатразпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.
Следователно, когато се реализира доход, облагаем при източника по реда на ЗДДФЛ от чуждестранно физическо лице, местно на държава, с която имаме действаща Спогодба за избягване на двойно данъчно облагане и тя съдържа разпоредби, различни от разпоредбите на ЗДДФЛ, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.
Има подписана Спогодба между Република България и Република Италия за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци върху дохода и имуществото, която е Ратифицирана с Указ 1565 на ДС на НРБ от 1988 г., обн., ДВ, бр. 66 от 13.08.1991 г., в сила от 10.06.1991 г.
Правната норма начл. 12 от Спогодбата регламентира облагането на доходи от самостоятелни професии, а именно:
1. Доходи, които местно лице на едната договаряща държава получава от свободна професия или друга дейност с независим характер, се облагат само в тази държава, освен когато това местно лице обичайно разполага в другата договаряща държава с определена база, за да упражнява дейността си. Ако разполага с такава определена база, доходите се облагат в другата държава, но само в размер, който може да бъде отнесен към тази определена база.
Изразът “свободна професия“ включва по-специално независими дейности с научен, литературен, артистичен, образователен и педагогически характер, както и независими дейности на лекари, адвокати, инженери, архитекти, зъболекари и счетоводители.
Текстът на чл. 13 от Спогодбата определя:
1. Облагането на заплати, надници и други подобни възнаграждения, които местно лице на едната договаряща държава получава от трудова дейност, да се облагат в тази държава, освен ако работата се извършва в другата договаряща държава. Ако работата се извършва там, възнагражденията, получени на това основание, се облагат в тази друга държава.
2. Независимо от разпоредбите на ал. 1 възнагражденията, които местно лице на едната договаряща държава получава за трудова дейност, извършена в другата договаряща държава, се облагат в първата държава, ако:
а) получателят пребивава в другата договаряща държава за период или периоди, ненадвишаващи общо 183 дни в течение на данъчната година; и
б) възнагражденията се плащат от работодател или за сметка на работодател, който не е местно лице на другата договаряща държава; и
в) тежестта на възнагражденията не се понася от място на стопанска дейност или определена база, каквито работодателят притежава в другата държава.
За да не се прилагат изискванията на ЗДДФЛ, пред платеца на данъка / в условията на чл. 142 от ДОПК/ или пред органите по приходите / по реда на чл. 135 – чл. 141 от същия кодекс/ следва да бъдат доказани основанията за прилагане на съответната СИДДО, преди изтичане на срока за внасяне на данъка при източника.
Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане се прилагат след удостоверяване на основанията за това. За целта, чуждестранното лице или негов пълномощник подава искане по образец, утвърден от изпълнителния директор на НАП, в което той удостоверява пред органите по приходите, че:
– е местно лице на другата държава по смисъла на съответната СИДДО – това обстоятелство се удостоверява от чуждестранната данъчна администрация;
– е притежател на доход от източник в Република България – това обстоятелство се декларира от чуждестранното лице;
– не притежава място на стопанска дейност или определена база на територията на Република България, с които съответният доход е действително свързан – това обстоятелство също се декларира от чуждестранното лице;
– са изпълнени особените изисквания за прилагане на СИДДО или отделни нейни разпоредби по отношение на определени в самата СИДДО лица, когато такива особени изисквания се съдържат в съответната спогодба – удостоверяват се с официални документи, включително извлечения от публични регистри. Когато това не е възможно, са допустими и други писмени доказателства, но тези обстоятелства не могат да се удостоверяват с декларации /по аргумент от чл.136 т.4 и чл.137 ал.4 на Данъчно осигурителния процесуален кодекс/.
Искането и приложените към него документи се подават в Териториална дирекция на НАП по регистрация на платеца на дохода или в дирекцията, където подлежи на регистрация. Когато платецът не подлежи на регистрация, искането по чл.137 ал.1 от ДОПК заедно с приложените документи се подават в Териториална дирекция гр. София./ чл.139,ал.2 ДОПК/.
В изпълнение на разпоредбата на чл.136 т.1 от ДОПК и удостоверяване от данъчните власти на другата държава, в удостоверителния документ следва да се посочи, че за съответната година, за която ще се ползва облекчението лицето, получател на дохода е тяхно местно лице.
Следва да се има предвид също така, че съгласно чл. 142, ал.1 от ДОПК, когато платец начислява на чуждестранно лице доходи от източник в страната с общ размер до 100000лвгодишно, обстоятелствата по чл. 136 от същия кодекс се удостоверяват пред платеца на дохода. В този случай искане по чл. 137, ал. 1 от ДОПК не се подава. В случаите по чл.142, ал. 1 от ДОПК, когато общият размер на реализираните доходи надвиши 100 000 лв. в рамките на данъчната година, основанията за прилагане на СИДДО по отношение на общия размер на доходите се удостоверяват по реда на чл. 137-139 от ДОПК.