данъчно третиране по реда на чл. 37 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) на отписване на вземания

Изх. №24-31-45
Дата:18.04.2008 год.
Относно: данъчно третиране по реда на чл. 37 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) на отписване на вземания
Във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 24-31-4517/10.03.2008г. е поставен въпрос дали съгласно чл.37 от ЗКПО при изтичане на пет години от момента, в който вземането е станало изискуемо, отчетеният разход от отписване на вземането е признат за данъчни цели, независимо дали давностният им срок е изтекъл или е прекъсван съгласно изискванията на Закона за задълженията и договорите. Пояснено е, че вземанията са възникнали преди 2002г. като част от тях са обезценявани по силата на чл. 33 от Закона за счетоводството (отм.), а останалите не са били обект на обезценка.
Предвид така представената фактическа обстановка и в съответствие с относимата нормативна уредба, на основание чл.10, ал.1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, по поставения от Вас въпрос изразявам следното становище:
По отношение описаните в запитването хипотези са възможни два аспекта на данъчното третиране:
1. Относно вземанията, възникнали преди 2002г., които са обезценявани:
Съгласно чл.37 от ЗКПО непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки на вземания по реда на чл. 34 се признават за данъчни цели в годината, в която настъпи едно от обстоятелствата, посочени в т.1 – т.6.
Видно от цитираната разпоредба, в същата изрично е регламентирано, че тя се прилага в годината, в която настъпи едно от посочените в нея обстоятелства. Следва да се има предвид, че в Преходните и заключителните разпоредби на закона няма норма, която да урежда признаването през 2007г. на непризнатите през предходни години по реда на отменения ЗКПО разходи и приходи от последващи оценки на вземане, за което е настъпило обстоятелство по чл.37 през предходна година (при действието на отменения ЗКПО), поради което признаването им за данъчни цели ще стане в година, в която настъпи някое от обстоятелствата, предвидени в чл.37.
Например в случай, че 2006г. (през която действа отменения ЗКПО) се явява пета година от момента, в който вземането е станало изискуемо, през 2007г. не може да се приложи разпоредбата на чл.37 от ЗКПО. Непризнатите през предходни години разходи от обезценки за това вземане ще бъдат признати за данъчни цели в годината, в която изтече давностния му срок или при настъпване на друго обстоятелство за признаване съгласно чл.37.
2. Относно отчетени счетоводни разходи в резултат на отписване на вземания, които не са обезценявани:
В ЗКПО не е налице конкретна норма, която да регламентира данъчното третиране на разходите, отчетени в резултат на отписване на вземания, които не са обезценявани. С оглед на това признаването или непризнаването на тези разходи зависи от изпълнение на изискванията на счетоводното законодателство.
Осчетоводеният разход, в резултат на отписване на вземане ще бъде признат за данъчни цели само при условие, че отписването е станало при спазване изискванията на счетоводното законодателство (налице са неопровержими доказателства, че вземането е несъбираемо). Това означава, че трябва да бъдат анализирани причините за отписване на всяко едно вземане, за да се установи дали отписването е в съответствие със счетоводното законодателство. Следва да се отбележи, че в чл.37 от ЗКПО са изброени обстоятелства за обратно проявление на възникнала в предходни периоди данъчна временна разлика от обезценка на вземания, които в голямата си част съвпадат с причините, които могат да доведат до отписване на вземане, за което не са начислявани обезценки в предходни периоди. Следва да се има предвид обаче, че за разлика от ЗКПО в счетоводното законодателство не е налице фиксиран петгодишен срок, при изтичането на който вземанията да се считат за несъбираеми и да бъдат отписвани.
От друга страна данъчният ефект, който би се получил, ако в годината на настъпване на някое обстоятелство по чл.37 от ЗКПО, бъде отписано вземане, което не е обезценявано, би бил същият, както ако се признае обратно проявление на данъчна временна разлика от обезценка на вземане. По този начин би се постигнало еднозначно данъчно третиране на разходите с произход обезценка на вземания и разходите от отписване на същите като несъбираеми. Основа за подобно заключение е това, че в разпоредбата на чл.37 са изброени обективни по своя характер обстоятелства, т.е. при настъпване на някое от тях се предполага, че е налице достатъчна сигурност, че дадено вземане няма да може да бъде събрано. Това обаче не е приложимо автоматично във всички случаи – както вече отбелязахме счетоводното законодателство не фиксира 5-годишен срок, аналогичен на този по чл.37, т.1 от ЗКПО.
Изводът, който може да бъде направен от гореизложеното, е че разходът от отписване на вземане като несъбираемо би бил признат за данъчни цели, ако е налице достатъчна сигурност, че вземането не може да бъде събрано, като преценката за това следва да бъде извършена при спазване на счетоводното законодателство. Във връзка с това е необходимо да се подчертае, че ако дадено вземане бъде отписано без да са налице
обективни причини и доказателства за това, че същото е несъбираемо, отчетеният разход би бил непризнат за данъчни цели на основание чл. 77, ал.1 от ЗКПО или чл.16, ал.2, т.З от същия закон в зависимост от конкретните факти и обстоятелства, свързани с отписването на съответното вземане.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
//’

Оценете статията

Вашият коментар