данъчно третиране по реда на чл. 37 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) на отписване на вземания

Изх. №24-31-45
Дата:18.04.2008 год.
Относно: данъчно третиране по реда на чл. 37 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) на отписване на вземания
Във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 24-31-4517/10.03.2008г. е поставен въпрос дали съгласно чл.37 от ЗКПО при изтичане на пет години от момента, в който вземането е станало изискуемо, отчетеният разход от отписване на вземането е признат за данъчни цели, независимо дали давностният им срок е изтекъл или е прекъсван съгласно изискванията на Закона за задълженията и договорите. Пояснено е, че вземанията са възникнали преди 2002г. като част от тях са обезценявани по силата на чл. 33 от Закона за счетоводството (отм.), а останалите не са били обект на обезценка.
Предвид така представената фактическа обстановка и в съответствие с относимата нормативна уредба, на основание чл.10, ал.1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, по поставения от Вас въпрос изразявам следното становище:
По отношение описаните в запитването хипотези са възможни два аспекта на данъчното третиране:
1. Относно вземанията, възникнали преди 2002г., които са обезценявани:
Съгласно чл.37 от ЗКПО непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки на вземания по реда на чл. 34 се признават за данъчни цели в годината, в която настъпи едно от обстоятелствата, посочени в т.1 – т.6.
Видно от цитираната разпоредба, в същата изрично е регламентирано, че тя се прилага в годината, в която настъпи едно от посочените в нея обстоятелства. Следва да се има предвид, че в Преходните и заключителните разпоредби на закона няма норма, която да урежда признаването през 2007г. на непризнатите през предходни години по реда на отменения ЗКПО разходи и приходи от последващи оценки на вземане, за което е настъпило обстоятелство по чл.37 през предходна година (при действието на отменения ЗКПО), поради което признаването им за данъчни цели ще стане в година, в която настъпи някое от обстоятелствата, предвидени в чл.37.
Например в случай, че 2006г. (през която действа отменения ЗКПО) се явява пета година от момента, в който вземането е станало изискуемо, през 2007г. не може да се приложи разпоредбата на чл.37 от ЗКПО. Непризнатите през предходни години разходи от обезценки за това вземане ще бъдат признати за данъчни цели в годината, в която изтече давностния му срок или при настъпване на друго обстоятелство за признаване съгласно чл.37.
2. Относно отчетени счетоводни разходи в резултат на отписване на вземания, които не са обезценявани:
В ЗКПО не е налице конкретна норма, която да регламентира данъчното третиране на разходите, отчетени в резултат на отписване на вземания, които не са обезценявани. С оглед на това признаването или непризнаването на тези разходи зависи от изпълнение на изискванията на счетоводното законодателство.
Осчетоводеният разход, в резултат на отписване на вземане ще бъде признат за данъчни цели само при условие, че отписването е станало при спазване изискванията на счетоводното законодателство (налице са неопровержими доказателства, че вземането е несъбираемо). Това означава, че трябва да бъдат анализирани причините за отписване на всяко едно вземане, за да се установи дали отписването е в съответствие със счетоводното законодателство. Следва да се отбележи, че в чл.37 от ЗКПО са изброени обстоятелства за обратно проявление на възникнала в предходни периоди данъчна временна разлика от обезценка на вземания, които в голямата си част съвпадат с причините, които могат да доведат до отписване на вземане, за което не са начислявани обезценки в предходни периоди. Следва да се има предвид обаче, че за разлика от ЗКПО в счетоводното законодателство не е налице фиксиран петгодишен срок, при изтичането на който вземанията да се считат за несъбираеми и да бъдат отписвани.
От друга страна данъчният ефект, който би се получил, ако в годината на настъпване на някое обстоятелство по чл.37 от ЗКПО, бъде отписано вземане, което не е обезценявано, би бил същият, както ако се признае обратно проявление на данъчна временна разлика от обезценка на вземане. По този начин би се постигнало еднозначно данъчно третиране на разходите с произход обезценка на вземания и разходите от отписване на същите като несъбираеми. Основа за подобно заключение е това, че в разпоредбата на чл.37 са изброени обективни по своя характер обстоятелства, т.е. при настъпване на някое от тях се предполага, че е налице достатъчна сигурност, че дадено вземане няма да може да бъде събрано. Това обаче не е приложимо автоматично във всички случаи – както вече отбелязахме счетоводното законодателство не фиксира 5-годишен срок, аналогичен на този по чл.37, т.1 от ЗКПО.
Изводът, който може да бъде направен от гореизложеното, е че разходът от отписване на вземане като несъбираемо би бил признат за данъчни цели, ако е налице достатъчна сигурност, че вземането не може да бъде събрано, като преценката за това следва да бъде извършена при спазване на счетоводното законодателство. Във връзка с това е необходимо да се подчертае, че ако дадено вземане бъде отписано без да са налице
обективни причини и доказателства за това, че същото е несъбираемо, отчетеният разход би бил непризнат за данъчни цели на основание чл. 77, ал.1 от ЗКПО или чл.16, ал.2, т.З от същия закон в зависимост от конкретните факти и обстоятелства, свързани с отписването на съответното вземане.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
//’

Оценете статията
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Запитване от ЕТ А”, касаещо счетоводното отчитане на приходите от обучението по оперативна програма Развитие на човешките ресурси 2007-2013 г. – програма Аз мога”

3_1962/04.07.2011 г. ЗСч, чл. 4, ал. 1, т. 1; СС 18 „Приходи”, т. 7 Относно: Запитване от ЕТ „А”, касаещо счетоводното отчитане на приходите от

Попълване на декларации образец № 1 съгласно Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигу

Изх. № М-94-К-306Дата:31.01.2013 год. КСО, чл. 5, ал. 4, т. 1; КСО, чл. 5, ал. 6; КТ, чл. 142, ал. 2; Наредба № Н-8 от