Данъчно третиране по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, изплатено на основание Закона за министерството на вътре

Изх. № 92-00-56
Дата: 16.02.2015 год.
ЗДДФЛ, чл. 12, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 24, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 24, ал. 2.
Относно: Данъчно третиране по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, изплатено на основание Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
По повод Ваше писмено запитване, постъпило в ЦУ на НАП и заведено с вх. № 92-00-56/22.01.2015 г., изразявам следното становище:
Според фактите описани в писмото Ви в … са постъпили покани за доброволно изпълнение от Ваши бивши служители, на които са изплатени обезщетения за неизползван платен годишен отпуск, на основание чл. 234, ал. 8 от ЗМВР. Претенциите на лицата са равни по размер на удържания данък по реда на ЗДДФЛ върху въпросните обезщетения. Считате, че е налице противоречие между разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 8 от ЗДДФЛ, според която освободени от облагане са само обезщетенията по чл. 234, ал. 1-7 от ЗМВР и текста на чл. 239, ал. 2 от ЗМВР, където е предвидено освобождаване от облагане с данък за всички обезщетения по чл. 234, 236 и 238 от ЗМВР. В тази връзка желаете становище по приложените към писмото Ви покани за доброволно изпълнение и ясни насоки за изпълнение.
Предвид изложената фактическа обстановка и действащата към момента нормативна уредба, Ви уведомявам за следното:
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за националната агенция за приходите (ЗНАП), изпълнителният директор на НАП, организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията чрез издаване на брошура, бюлетин или по друг подходящ начин. В този смисъл, извън неговите правомощия е да изразява становище по приложените към писмото Ви покани, както и да се произнася по въпроси, касаещи прилагането на друг закон, какъвто в случая е ЗМВР.
Относно прилагането на ЗДДФЛ във връзка с данъчното третиране на обезщетенията по чл. 234, ал. 8 от ЗМВР, изразявам следното становище:
На основание чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в чл. 24, ал. 2. В чл. 24, ал. 2, т. 8 от закона са посочени само обезщетенията по чл. 234, ал. 1-7 от ЗМВР, т.е. обезщетенията за неизползван платен годишен отпуск, изплатени на основание чл. 234, ал. 8 от ЗМВР не са сред посочените в ЗДДФЛ доходи, освободени от облагане. Във връзка с цитираната разпоредба е необходимо да се направят следните уточнения:
?корекцията в чл. 24, ал. 2, т. 8 на ЗДДФЛ, според която освободени от облагане са обезщетенията по чл. 234, ал. 1-7 от ЗМВР е направена с § 44 от ПЗР на ЗМВР (Обн., ДВ, бр. 53/27.06.2014 г.), т.е. едновременно с приемането и на чл. 239, ал. 2 от ЗМВР;
?обезщетенията за неизползван платен годишен отпуск, включително според отменения ЗМВР, винаги са се третирали като облагаем доход. Такова е данъчното им третиране и сега, включително по отношение на обезщетенията изплащани и на основание други специални закони, като Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ и Закона за държавния служител.
От друга страна, според общата разпоредба на чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през годината, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. Иначе казано, цитираната разпоредба допуска освобождаване от облагане и когато това изрично е предвидено в друг закон (в случая чл. 239, ал. 2 от ЗМВР). В този смисъл е и становището на Дирекция „Данъчна политика“ (Изх. № 24-00-196 от 11.11.2014г.).
Следва да имате предвид, че съгласно чл. 51 от Закона за нормативните актове (ЗНА), задължително тълкуване на нормативен акт дава органът който е издал акта, т. е. Народното събрание на Република България. Тълкуването се обнародва или разгласява по реда, по който е обнародван или разгласен тълкуваният акт. Видно от цитираната по-горе разпоредба на чл. 10 от ЗНАП, становищата на изпълнителния директор на НАП нямат задължителен характер за данъчно-задължените лица.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР:
/Г. ДИМИТРОВА/

Оценете статията

Вашият коментар