3_218/27.01.2015 г.
ЗДДФЛ, чл.13, ал.1, т.3;
ЗДДФЛ, чл. 33, ал. 3, ал. 4, ал. 5 и ал. 6;
ЗДДФЛ, чл.50, ал.1, т.1;
ЗДДФЛ, чл.14, ал.1;
Относно: данъчно третиране по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) на реализирани доходи от търговия с договори за разлика върху валутни двойки, акции, индекси, фючърси и стоки
Според изложеното в запитването физическо лице е сключило договор с инвестиционен посредник „Х” ООД. Услугите, които инвестиционният посредникпредоставя съгласно предмета на договора, са приемане и изпълнение на нареждания за търговия с договори за разлика върху валутни двойки, акции, индекси, фючърси и стоки чрез електронната платформа за търговия на уебсайта www.trader.bg. За всяка от сключваните сделки в изпълнение на нареждане по договора, „Х” ООД действа като насрещна страна, независимо от вида на клиентското нареждане – „купува” или „продава”. За целта инвестиционният посредник открива аналитична сметка на името физическото лице с минимален депозит. Към писменото запитване е приложен сключеният договор между страните .
В тази връзка се поставят следните въпроси:
1. Подлежи ли физическото лице на задължителна регистрация по чл. 96 от ЗДДС и как следва да определи облагаемия си оборот?
2. Полученият доход през календарната година в кое приложение на годишната данъчна декларация следва да се отрази?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗДДФЛ (обн. ДВ, бр. 95/2006 г., посл. изм. ДВ, бр.107 от 24 Декември 2014г.) изразяваме следното становище:
Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за пазарите на финансови инструменти /ЗПФИ, Обн. ДВ бр. 52 от 29.06.2007 г., посл. изм. ДВ. бр. 53 от 27 Юни 2014 г./ предмет на регламентиране са финансови инструменти, различни от ценни книжа, като в б. „з” от същата правна норма са посочени договори за разлики. По смисъла на § 1, т. 33 от Допълнителните разпоредби на ЗПФИ, “договори за разлики“ са деривативен финансов инструмент, който изразява правото за получаване, съответно задължението за заплащане, на разликата между пазарната стойност на определен брой ценни книжа или други финансови инструменти и предварително фиксираната им в договора цена.
По силата на т. 11.1 от сключения между договор, договорът за разлика /накратко CFD/ представлява деривативен финансов инструмент, който е създаден на базата на акция, индекс, фючърс или друг финансов инструмент /базов инструмент/. Договорите за разлика са създадени, за да може клиентът да спекулира с цената на дадена акция, индекс или фючърс, без да се налага физически да купува инструмента. Освен това при изпълнение на нарежданията нито една от страните не придобива в наличност закупения чрез договора за разлика базов инструмент, както и никоя от страните не е задължена да купи, продаде или достави съответния базов инструмент, който търгува под формата на договор за разлика.
По отношение на договорите за разлика върху валутни двойки е пояснено, че цената на дадена валутна двойка показва съотношението, в което се търгуват двете валути. Покупката на валутна двойка представлява покупката на първата валута в двойката и продажбата на втората. Продажбата на валутна двойка представлява продажбата на първата валута в двойката и покупката на втората. Сделките с валутни двойки са без реална доставка на валута и те се извършват само със спекулативна цел /т. 10.1 от договора/.
На основание разпоредбата на чл.13, ал.1, т.3 от ЗДДФЛ не са облагаеми с данък доходите от разпореждане с финансови инструменти по смисъла на §1, т.11 от допълнителните разпоредби, който указва, че “разпореждане с финансови инструменти“ за целите на чл. 13, ал. 1, т. 3 са сделките:
а) с дялове и акции на колективни инвестиционни схеми и на национални инвестиционни фондове, акции и права, извършени на регулиран пазар по смисъла на чл. 73 от Закона за пазарите на финансови инструменти; права за целите на изречение първо са ценните книжа, даващи право за записване на определен брой акции във връзка с взето решение за увеличаване на капитала;
б) сключени при условията и по реда на обратно изкупуване от колективни инвестиционни схеми, допуснати за публично предлагане в страната или в друга държава – членка на Европейския съюз, или в държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
в) сключени при условията и по реда на обратно изкупуване от национални инвестиционни фондове, допуснати за публично предлагане в страната; за обратно изкупуване се смята и разпределението на парични средства при ликвидация на национални инвестиционни фондове от затворен тип;
г) сключени при условията и по реда на търгово предлагане по глава единадесета, раздел II от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, или аналогични по вид сделки в друга държава – членка на Европейския съюз, или в държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
Съгласно чл. 73, ал.1 от Закона за пазарите на финансови инструменти«регулиран пазар» е многостранна система, организирана и/или управлявана от пазарен оператор, която среща или съдейства за срещането на интересите за покупка и продажба на финансови инструменти на множество трети страни чрез системата и в съответствие с нейните недискреционни правила по начин, резултатът от който е сключването на договор във връзка с финансовите инструменти, допуснати до търговия съгласно нейните правила и/или системи, лицензирана и функционираща редовно в съответствие с изискванията на този закон и актовете по прилагането му. Регулиран пазар е и всяка многостранна система, която е лицензирана и функционира в съответствие с изискванията на дял III от Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (чл. 73 от ЗПФИ).
Следователно, тъй като разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ е приложима за сделки с финансови инструменти, които се сключват на регулиран български пазар и на регулиран пазар в друга държава – членка на Европейския съюз, или в държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, реализираните доходи от сделки с финансови инструменти, осъществени на пазари, различни от посочените, ще подлежат на облагане по реда на чл. 33, ал. 3 от ЗДДФЛ.
На основание чл. 33, ал. 3 от ЗДДФЛ облагаемият доход от продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, както и от търговия с чуждестранна валута е сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка.
По силата на чл. 33, ал. 4 от ЗДДФЛ, реализираната печалба/загуба за всяка сделка се определя, като продажната цена се намалява с цената на придобиване на финансовия актив. Когато финансови активи от един вид, издадени от едно лице, са с различни цени на придобиване и впоследствие се продава част от тях и не може да бъде доказано коя част се продава, цената на придобиване на всеки един от тях е средно претеглената цена, определена въз основа на цената на придобиване на държаните към датата на продажбата финансови активи от същия вид и издател. Средно претеглената цена се определя по формулата, посочена в § 1, т. 47 от ДР на ЗДДФЛ. Съгласно чл. 33, ал. 5 от същия закон продажната цена включва всичко придобито от лицето във връзка с продажбата/замяната, включително възнаграждение, различно от пари. Цената на придобиване се определя по реда на чл. 33, ал. 6 от ЗДДФЛ.
На основание чл.50, ал.1, т.1 във връзка с чл.14, ал.1 от ЗДДФЛ облагаемите доходи от посочените по-горе сделки, придобити от местни физически лица, се декларират в годишната данъчна декларация в приложението за доходи от прехвърляне на права или имущество.
Въпросът относно приложението на Закона за данък върху добавената стойност е изпратен за отговор по компетентност в Дирекция „Данъчно-осигурителна методология” при ЦУ на НАП – София с писмо изх. №
‘