Данъчно третиране по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) на възстановени пътни разноски на работници и служители, направени при използването на собствен лек автомобил

Изх. №24-31-166
Дата:12. 02. 2008 г.
ОТНОСНО: Данъчно третиране по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) на възстановени пътни разноски на работници и служители, направени при използването на собствен лек автомобил
Във връзка с Ваше писмено запитване до ………………………, препратено по компетентност вна Националната агенция за приходите, заведено с вх. № 24-31-166/04.05.2007 г., изразявам следното становище:
Според описаните в запитването факти и приложеното допълнително споразумение, работодателят Ви се задължава да възстановява Вашите пътните разноски за превоз от местоживеенето до месторабота и обратно, направени при използването на собствения Ви лек автомобил. Съгласно условията на споразумението възстановените пътни разноски не се считат за трудово възнаграждение. Посочили сте също, че въпросната сума се облага заедно с трудовото Ви възнаграждение за съответния месец и поставяте въпроса правилно ли е това, след като документите с които доказвате разходваното гориво не са издадени на Ваше име, а на името на работодателя?
Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2. На основание чл. 24, ал. 2, т. 9 на ЗДДФЛ, в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват разходите за транспорт от местоживеенето до местоработата за сметка на работодателя, които не подлежат на облагане съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). В нормата на чл. 210 от ЗКПО е предвидено освобождаване от облагане на социалните разходи за транспорт на работници и служители и лицата, наети по договор за управление и контрол.
Видно от описаното в писмото Ви и приложеното към него допълнително споразумение, сумата която работодателят Ви възстановява за пътни разноски не
попада в хипотезата на чл. 210 от ЗКПО. Следователно, в конкретният случай разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 9 от ЗДДФЛ е неприложима и възстановената сума представлява облагаем доход от трудови правоотношения. Фактът, че разхода се документира по описания в запитването Ви ред има отношение към правата и задълженията на страните, съгласно допълнителното споразумение, но не и към данъчното третиране на въпросната сума.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР
НА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИРСТЕФАНОВ/

Оценете статията

Вашият коментар