3_1756/08.04.2008г.
ЗДДС, чл. 37, ал.3
ППЗДДС, чл. 39
Относно: данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност на авансово получени суми във връзка с доставка на стокиза трети страни
Според изложеното в запитването дружеството осъществява доставкина машини и оборудване за Русия и страните от ОНД. Изработката на машините е с времетраене от 7-8 месеца. През този период се получават авансови плащания за тези доставки. На основание чл. 37, ал. 3 от ЗДДС не следва да се начислява ДДС за тези авансови плащания, което е в противоречие на чл. 39, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗДДС. Поставя севъпроса как следва да процедирате при наличието на това противоречие в нормативната уредба?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗДДС /обн. ДВ бр.63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ бр.113 от 28 декември 2007 г./ и ППЗДДС /обн. ДВ, бр.76 от 15 септември 2006г., посл. изм. ДВ, бр.16 от 20.02.2007 г./ по зададения въпросизразяваме следното становище:
С измененията и допълненията на разпоредбата на чл. 37 от ЗДДС, в сила от 19.12.2007г.се променя режима за облагане на авансовите плащания, свързани с доставки, облагаеми с нулева данъчна ставка по реда на глава трета от с.з. Новите разпоредби отменят задължението за начисляване на ДДС при авансови плащания за доставки, облагаеми с нулева данъчна ставка, в случаите, при които до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът е станал изискуем, доставчикът не се снабди с необходимите документи, изисквани от закона.
Според действащата до 19.12.2007г. разпоредба на чл. 37 от ЗДДС, ако до изтичането на този срок доставчикът не се снабди с документите, посочени в чл. 21 – чл.39 от ППЗДДС, с които се удостоверява наличието на обстоятелствата, даващи му право да приложи нулева данъчна ставка, той е задължен да начисли данък с протокол и за получени авансови плащания за тази доставка. Редът и начинът за начисляване на данък е уреден в чл.39 от ППЗДДС, която разпоредба не е променена в действащата към настоящия момент редакция на ППЗДДС.
Съгласно чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, сеприлага по-високия по степен акт.
Принципът за прилагане на нормативния акт от по-висока степен е основен принципи в Административно процесуалния кодекс, формулиранчрез разпоредбата начл.5 от същия.
Очевидно в настоящия случай е налице противоречие на разпоредба от ППЗДДС/чл. 39/ и разпоредба на ЗДДС /чл. 37/, касаещи облагането на получени авансови плащания във връзка с доставки, облагаеми с нулева ставка по реда на глава трета от с.з.
Предвид гореизложеното, за получаваните от дружеството авансови плащания във връзка с доставка на машини и оборудване за трети страни ще намери приложение разпоредбата на чл. 37, ал. 3 от ЗДДС,в сила от 19.12.2007 г.
‘